Ние, мушмороците

by Виктор Самуилов, Яна Левиева (Illustrator)

от Виктор Самуилов

Дори само веднъж в твоя кратък или по-продължителен живот да са те нарекли било с гняв, било с възхита „Мушморок такъв!“, значи тази книга е и за тебе. Независимо дали си дете, родител или прародител. „Ние мушмороците” е сборник от щуротии, пакости, забавни истории, недоразумения между малки и големи, мимолетни делници и още по-мимолетни празници, сиреч – четиво за прозорливи, сърдечни и, честно казано, малко палави хора.

Авторът Виктор Самуилов, подкрепен в случая от впечатляващия талант на художничката Яна Левиева, говори с хлапето, което живее във всеки от вас, не от вчера. Книгите му „Безсърдечен грамофон” (1982), „Домашно море” (1984), „Ей така” (1987), „Между нас да си остане” (1989), и „Вдън прогледния мрак” (2001) спечелиха през годините свои (по)читатели, както и три национални литературни награди „за принос в областта на детското творчество”.

Е, новата поетична книга „Ние мушмороците”, представена от Издателска къща Жанет 45, отново е приятелско намигване към вас, мушмороци такива.

70 pages, Paperback

First published November 1, 2003

About the author

Завършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1970). Работил е в младежки, литературни и сатирични издания (1970-1978) и като редактор в Студия за анимационни филми “София” (от 1978). Той е един от основателите и редакторите на хумористичния седмичник “Тримата глупаци” (излизал до 1999 г.).

Автор е на 15 книги за деца и възрастни, 7 от тях са получили национални отличия. Най-популярни сред тях са стихосбирките “Моментално фото” (1972), “Нощем тръгват снегорини” (1977), “Конецът между нас и небесата" (1988), “Страхът на спасения Ной” (2006); сатиричните книги “Няма как” (1982), “Ни Бог, ни дявол, ни муза” (1989); поетичните книги за деца “Безсърдечен грамофон” (1982), “Домашно море” (1983), “Ей така” (1987), “Между нас да си остане” (1989), “Ние, мушмороците” (2004), “Опако дете” (2005).

Съавтор на учебни помагала и читанки, съставител и редактор на двутомната антология “Български басни. Избрано” (“Еквус арт” и “Образование и наука”, София, 1995). Сценарист на анимационни филми и сатирични предавания, отличавани на международни и национални кинофестивали. Автор на текстове на песни, карикатурист, преводач.

Лауреат е на литературните награди „Владимир Башев” и „Димчо Дебелянов” (за дебют, 1973), на годишната награда на СБП (2005), на наградата „Хр. Г. Данов” (2006), на националните награди „Константин Константинов” (2005) и „Петко Рачов Славейков” (2004) за принос в детската литература. Книгата му „Опако дете” спечелва през 2007 г. Първа награда на Центъра за югоизточна европейска литература за деца и юноши.

Reviews

[Ивайло Борисов]

Стихотворенията са своеобразни и интересни. Оформлението на книгата е оригинално, рисунките са страхотни. Но. Тази книга не отговаря на единственото и най-важно условие за една детска книжка - да можеш да я четеш с детето си. Нещата вътре не са детски, прекалено социално натоварени са и макар (някои от тях) да са забавни, никога не бих ги чел със сина си.

[Maya Yankulova]

Много ми хареса книгата! Някои разкази бяха толкова забавни… Не знам как са се получили така смешни!

[Ангѣлъ]

Чудни неща има вътре — и писани, и рисувани! „Детски“ стихотворения за „възрастни“? Хмм... ;) Като бях малък не разбирах някои четива защо се водят детски. Историите на Виктор не претендират да са за деца, те са за мушмуроци!

Как мама разказва
Аз дълго се смея, а мама се дразни:
— Разказвай си сам, щом се смееш!

Но чуйте и вие как мама разказва,
когато си легнем със нея:

„Огромничко вулканче
на островче с япончета
изригнало със тътенче
до седмото небенце.
И лавичката плъзнала
със грохотче по склончето,
и цялата природичка...
Не ми се смей, момченце!“

Грешките на Иван

Грешките му нямат граници:
вместо с „гръмове и пламъци“,
бъкат случките Иванови
само с „гръмъци и пламове“.

Смеем му се чак до мръкване:
бърка до умопобъркване!

Я, Иване, пак безгрешкаво
разкажи онази смешкавост,
във която франзузони
стрелят в тигрове и слони,
но сред викъци и крясове
зърват лъви и жирафове,
а от гъстите лианци
ги ръмжат орангутанци
и горките французони
яхват понета и кони,
и със риск да се изложат,
хвърлят пушкове и ножи,
и за смях на всички зайове,
тъгъдък! — към свойте крайове!

Ще припадна вече! Ах!
Скъсва ни Иван от смях!

Виновният

Къпех се в банята. Но за беля
бялата вана внезапно преля!
Стаята стана голям язовир!
Мъкна легените, трия с пешкир...

— Дядо бе, трябваш ми! Дядо, къде си?

Той телевизия гледа унесен.
Дядо не чува. Шуртят водопади...
Как да не кажеш: — Виновен е дядо!

[Petia Kovacheva]

Така звънка, усмихваща, закачлива и хвърковата книжка.
Като птиче, кацнало на перваза на прозореца, за да попее и да ти се причуят разни смешни думички.
Гъделичкащо нежна, топла и мека като любимо одеалце, под чиито купол разучаваш магическите светове на книгите.
За връзката между дядото и внучето, забавните детски аргументи срещу реда, налаган от големите, белите, закачките - целият детски смях на детството

[Dessislava Ivanova]

Тези стихчета са гениални, смешни и толкова проникновени! Искрено се забавлязах докато разлиствах страница след страница, пращах ги на хора и ги четох на глас - 5 звезди без колебание!

[Petya Zorovska]

"Кклъпя се в банята.Но за беля
бялата вана внезапно преля!
Стаята стана голмязовир!
Мъкна легени, трия с пешкир..."

[Val Stoeva]

Свежа, забавна, страхотна!