What do you think?
Rate this book
Опако дете
Това „опако дете” ще ви развесели. Без значение на колко сте години. Без значение дали четете книгата на своите родители, или пък те ви я четат на вас, деца.
Авторът ú Виктор Самуилов , отличен наскоро с Националната награда „П. Р. Славейков” за принос в детската литература, отново отстоява реномето си на „опако дете” сред пишещите за невръстни, като с пределна искреност и усет към шегата се опълчва срещу всяка назидателност и менторство в общуването с малкия-голям читател.
Рисунките на 6-годишната Неда, вплетени в цялостното оформление на художничката Яна Левиева, допълват с детска неподправеност и ведрост забавните истории от тази книжка.
Авторът ú Виктор Самуилов , отличен наскоро с Националната награда „П. Р. Славейков” за принос в детската литература, отново отстоява реномето си на „опако дете” сред пишещите за невръстни, като с пределна искреност и усет към шегата се опълчва срещу всяка назидателност и менторство в общуването с малкия-голям читател.
Рисунките на 6-годишната Неда, вплетени в цялостното оформление на художничката Яна Левиева, допълват с детска неподправеност и ведрост забавните истории от тази книжка.
- GenresChildrens
72 pages, Paperback
First published December 1, 2005
18 people want to read
About the author
Виктор Самуилов
16 books11 followersЗавършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1970). Работил е в младежки, литературни и сатирични издания (1970-1978) и като редактор в Студия за анимационни филми “София” (от 1978). Той е един от основателите и редакторите на хумористичния седмичник “Тримата глупаци” (излизал до 1999 г.).
Автор е на 15 книги за деца и възрастни, 7 от тях са получили национални отличия. Най-популярни сред тях са стихосбирките “Моментално фото” (1972), “Нощем тръгват снегорини” (1977), “Конецът между нас и небесата" (1988), “Страхът на спасения Ной” (2006); сатиричните книги “Няма как” (1982), “Ни Бог, ни дявол, ни муза” (1989); поетичните книги за деца “Безсърдечен грамофон” (1982), “Домашно море” (1983), “Ей така” (1987), “Между нас да си остане” (1989), “Ние, мушмороците” (2004), “Опако дете” (2005).
Съавтор на учебни помагала и читанки, съставител и редактор на двутомната антология “Български басни. Избрано” (“Еквус арт” и “Образование и наука”, София, 1995). Сценарист на анимационни филми и сатирични предавания, отличавани на международни и национални кинофестивали. Автор на текстове на песни, карикатурист, преводач.
Лауреат е на литературните награди „Владимир Башев” и „Димчо Дебелянов” (за дебют, 1973), на годишната награда на СБП (2005), на наградата „Хр. Г. Данов” (2006), на националните награди „Константин Константинов” (2005) и „Петко Рачов Славейков” (2004) за принос в детската литература. Книгата му „Опако дете” спечелва през 2007 г. Първа награда на Центъра за югоизточна европейска литература за деца и юноши.
Автор е на 15 книги за деца и възрастни, 7 от тях са получили национални отличия. Най-популярни сред тях са стихосбирките “Моментално фото” (1972), “Нощем тръгват снегорини” (1977), “Конецът между нас и небесата" (1988), “Страхът на спасения Ной” (2006); сатиричните книги “Няма как” (1982), “Ни Бог, ни дявол, ни муза” (1989); поетичните книги за деца “Безсърдечен грамофон” (1982), “Домашно море” (1983), “Ей така” (1987), “Между нас да си остане” (1989), “Ние, мушмороците” (2004), “Опако дете” (2005).
Съавтор на учебни помагала и читанки, съставител и редактор на двутомната антология “Български басни. Избрано” (“Еквус арт” и “Образование и наука”, София, 1995). Сценарист на анимационни филми и сатирични предавания, отличавани на международни и национални кинофестивали. Автор на текстове на песни, карикатурист, преводач.
Лауреат е на литературните награди „Владимир Башев” и „Димчо Дебелянов” (за дебют, 1973), на годишната награда на СБП (2005), на наградата „Хр. Г. Данов” (2006), на националните награди „Константин Константинов” (2005) и „Петко Рачов Славейков” (2004) за принос в детската литература. Книгата му „Опако дете” спечелва през 2007 г. Първа награда на Центъра за югоизточна европейска литература за деца и юноши.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
December 1, 2012
Забавни, беладжийски, закачливи са повечето стихотворни случки в сборника, както си му е редът, когато става въпрос за книга на Виктор Самуилов :) Естествено, съпроводени отново от идейно художествено оформление.
Важна задача
Имам си важна задача:
да се отуча да плача!
(Пораснал съм вече голям —
не бива да ставам за срам.)
Но татко не подозира.
И затова се нервира,
че даже след толкоз пердах
аз все си умирам от смях.
Прякорът
Всички знаят поначало
как се казвам, кой съм аз,
но не знам защо в квартала
ме наричат Анабас.
„Анабас е откачалка!“,
„Анабас не влиза в клас!“...
Мислите, че ви будалкам?
Че ви лъжа? А на бас!
Втръсналата история
— Тръгнал вуйчо за фонтана...
— За Монтана!
— ... за да види мойта жаба...
— Твойта баба!
— ... как с акулите се рита.
— Как е тя с радикулита!
— Вуйчо ми на бал я канил...
— Глупости! На кални бани.
— ... за да я лекува с пръски.
— С връзки!
— И изпръскал ця-ааало блато.
— Търсил връзки цяло лято!
— А когато пил от чая...
— Не, когато бил отчаян...
— ... вуйчо се прибрал в басейна.
— Оф, детенце — в Елисейна!
И звъни през ден на кака,
за да пита баба как е...
— Мамче, туй го знаем всички.
Усмихни се, де! ШЕГИЧКИ!
Опако семейство
Щом направя поразия вкъщи,
крясват: „Опако дете!“.
И веднага почват да се мръщят.
Стават опаки и те.
Ала щом след малко ги разсмея,
ми прощават не науж...
В опако семейство се живее
между цупене и гуш.
Кмет
Кмет ще се избира скоро!
Аз от бъдещия кмет
искам да разчисти двора
от сергии и от смет.
Искам аз от кмета още
катерушки и райграс,
лампи да огряват нощем
уличката покрай нас,
полицаите да сплашват
с палки бесните коли
и да няма зли апаши,
и изобщо хора зли.
Аз на кмета в кабинета
ще вися, дордето той
за сираците се сети,
че са хиляди на брой!
Да не спи ще го накарам,
ако вънка мрат от студ
помияри и клошари
без храна и без приют.
Искам време да предвиди
да разсмее мама пак —
тя за ден поне да иде
да отдъхне в Слънчев бряг!
Искам да дадат на дядо
нови зъби, но така,
че от радост да не падат,
щом го черпят с мусака.
Кметът трябва мен да пита
за хиляда нещица
и пред мен да се отчита
преди „Лека нощ, деца“...
Е, така ако го може,
значи всичко е наред.
Ако не — ще се наложи
мен да изберат за кмет!
Важна задача
Имам си важна задача:
да се отуча да плача!
(Пораснал съм вече голям —
не бива да ставам за срам.)
Но татко не подозира.
И затова се нервира,
че даже след толкоз пердах
аз все си умирам от смях.
Прякорът
Всички знаят поначало
как се казвам, кой съм аз,
но не знам защо в квартала
ме наричат Анабас.
„Анабас е откачалка!“,
„Анабас не влиза в клас!“...
Мислите, че ви будалкам?
Че ви лъжа? А на бас!
Втръсналата история
— Тръгнал вуйчо за фонтана...
— За Монтана!
— ... за да види мойта жаба...
— Твойта баба!
— ... как с акулите се рита.
— Как е тя с радикулита!
— Вуйчо ми на бал я канил...
— Глупости! На кални бани.
— ... за да я лекува с пръски.
— С връзки!
— И изпръскал ця-ааало блато.
— Търсил връзки цяло лято!
— А когато пил от чая...
— Не, когато бил отчаян...
— ... вуйчо се прибрал в басейна.
— Оф, детенце — в Елисейна!
И звъни през ден на кака,
за да пита баба как е...
— Мамче, туй го знаем всички.
Усмихни се, де! ШЕГИЧКИ!
Опако семейство
Щом направя поразия вкъщи,
крясват: „Опако дете!“.
И веднага почват да се мръщят.
Стават опаки и те.
Ала щом след малко ги разсмея,
ми прощават не науж...
В опако семейство се живее
между цупене и гуш.
Кмет
Кмет ще се избира скоро!
Аз от бъдещия кмет
искам да разчисти двора
от сергии и от смет.
Искам аз от кмета още
катерушки и райграс,
лампи да огряват нощем
уличката покрай нас,
полицаите да сплашват
с палки бесните коли
и да няма зли апаши,
и изобщо хора зли.
Аз на кмета в кабинета
ще вися, дордето той
за сираците се сети,
че са хиляди на брой!
Да не спи ще го накарам,
ако вънка мрат от студ
помияри и клошари
без храна и без приют.
Искам време да предвиди
да разсмее мама пак —
тя за ден поне да иде
да отдъхне в Слънчев бряг!
Искам да дадат на дядо
нови зъби, но така,
че от радост да не падат,
щом го черпят с мусака.
Кметът трябва мен да пита
за хиляда нещица
и пред мен да се отчита
преди „Лека нощ, деца“...
Е, така ако го може,
значи всичко е наред.
Ако не — ще се наложи
мен да изберат за кмет!
December 3, 2014
Що не питаш:"Как я караш
без трошица торта "Гараш"? : )))
без трошица торта "Гараш"? : )))
December 24, 2012
Три звезди само заради дизайна. Интересно ми е коя е Неда и на колко години е била, като е правила рисунките си? Дали е дъщеря на Яна? :)
Текстът, от друга страна, не ми хареса и ми е трудно да си представя, че на малко дете би му допаднало. Даже мисля, че някои от темите изобщо не би разбрало.
Текстът, от друга страна, не ми хареса и ми е трудно да си представя, че на малко дете би му допаднало. Даже мисля, че някои от темите изобщо не би разбрало.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews