What do you think?
Rate this book
Притчи и поучения
Великият ислямски мистик, поет и проповедник Мевляна Джеляледдин Руми е роден в град Балх, който днес се намира в Северен Афганистан. Разположен по Великия път на коприната, от XIII в. градът е бил не само развито търговско средище, но и важен център на науката, изкуството и на многобройни религиозни вярвания. В Балх съвместно са съжителствали ислям, християнство, зороастризъм и будизъм, спорело се е по съчиненията на древногръцките философи и са се търсели пътища за съчетаване на заложените в тях идеи с ислямската религия.
Истинското име на Мевляна е Джеляледдин Мухаммед. Той е вторият син в семейството. „Мевляна“ (в смисъл на „господин, господар“) е титла, която му се присвоява по-късно, когато в Кония се изявява като религиозен водач, а Руми означава Анатолиец (от Анатолия, Анадола). Мевляна Джеляледдин Руми всъщност значи „Анатолийският ни господар Джеляледдин“.
В източниците, написани след смъртта на Мевляна, за негова рождена дата се посочва 30.09.1207 година. Но мнозина от историците, които се занимават с изследването на този велик мистик, предполагат, че действителната дата на неговото раждане е по-ранна.
Оставяйки изключително по обем и стойност литературно наследство, Мевляна умира на 68-годишна възраст, на 17 декември 1273 г., „в петък, при залез слънце“.
В настоящото издание „Притчи и поучения“ са включени творби от сборниците „Месневи“ (Двустишия) и „Фихи ма фих“ (Съдържа това, което съдържа).
Истинското име на Мевляна е Джеляледдин Мухаммед. Той е вторият син в семейството. „Мевляна“ (в смисъл на „господин, господар“) е титла, която му се присвоява по-късно, когато в Кония се изявява като религиозен водач, а Руми означава Анатолиец (от Анатолия, Анадола). Мевляна Джеляледдин Руми всъщност значи „Анатолийският ни господар Джеляледдин“.
В източниците, написани след смъртта на Мевляна, за негова рождена дата се посочва 30.09.1207 година. Но мнозина от историците, които се занимават с изследването на този велик мистик, предполагат, че действителната дата на неговото раждане е по-ранна.
Оставяйки изключително по обем и стойност литературно наследство, Мевляна умира на 68-годишна възраст, на 17 декември 1273 г., „в петък, при залез слънце“.
В настоящото издание „Притчи и поучения“ са включени творби от сборниците „Месневи“ (Двустишия) и „Фихи ма фих“ (Съдържа това, което съдържа).
72 pages, Paperback
First published April 1, 2009
28 people want to read
About the author
Jalal ad-Din Muhammad ar-Rumi
1,169 books15.7k followersSufism inspired writings of Persian poet and mystic Jalal ad-Din Muhammad ar-Rumi; these writings express the longing of the soul for union with the divine.
Jalāl ad-Dīn Muhammad Rūmī - also known as Jalāl ad-Dīn Muhammad Balkhī, Mevlânâ/Mawlānā (مولانا, "our master"), Mevlevî/Mawlawī (مولوی, "my master") and more popularly simply as Rumi - was a 13th-century Persian poet, jurist, Islamic scholar, theologian and Sufi mystic who lived in Konya, a city of Ottoman Empire (Today's Turkey). His poems have been widely translated into many of the world's languages, and he has been described as the most popular poet and the best-selling poet in the United States.
His poetry has influenced Persian literature, but also Turkish, Ottoman Turkish, Azerbaijani, Punjabi, Hindi, and Urdu, as well as the literature of some other Turkic, Iranian, and Indo-Aryan languages including Chagatai, Pashto, and Bengali.
Due to quarrels between different dynasties in Khorāṣān, opposition to the Khwarizmid Shahs who were considered devious by his father, Bahā ud-Dīn Wālad or fear of the impending Mongol cataclysm, his father decided to migrate westwards, eventually settling in the Anatolian city Konya, where he lived most of his life, composed one of the crowning glories of Persian literature, and profoundly affected the culture of the area.
When his father died, Rumi, aged 25, inherited his position as the head of an Islamic school. One of Baha' ud-Din's students, Sayyed Burhan ud-Din Muhaqqiq Termazi, continued to train Rumi in the Shariah as well as the Tariqa, especially that of Rumi's father. For nine years, Rumi practised Sufism as a disciple of Burhan ud-Din until the latter died in 1240 or 1241. Rumi's public life then began: he became an Islamic Jurist, issuing fatwas and giving sermons in the mosques of Konya. He also served as a Molvi (Islamic teacher) and taught his adherents in the madrassa. During this period, Rumi also travelled to Damascus and is said to have spent four years there.
It was his meeting with the dervish Shams-e Tabrizi on 15 November 1244 that completely changed his life. From an accomplished teacher and jurist, Rumi was transformed into an ascetic.
On the night of 5 December 1248, as Rumi and Shams were talking, Shams was called to the back door. He went out, never to be seen again. Rumi's love for, and his bereavement at the death of, Shams found their expression in an outpouring of lyric poems, Divan-e Shams-e Tabrizi. He himself went out searching for Shams and journeyed again to Damascus.
Rumi found another companion in Salaḥ ud-Din-e Zarkub, a goldsmith. After Salah ud-Din's death, Rumi's scribe and favourite student, Hussam-e Chalabi, assumed the role of Rumi's companion. Hussam implored Rumi to write more. Rumi spent the next 12 years of his life in Anatolia dictating the six volumes of this masterwork, the Masnavi, to Hussam.
In December 1273, Rumi fell ill and died on the 17th of December in Konya.
Jalāl ad-Dīn Muhammad Rūmī - also known as Jalāl ad-Dīn Muhammad Balkhī, Mevlânâ/Mawlānā (مولانا, "our master"), Mevlevî/Mawlawī (مولوی, "my master") and more popularly simply as Rumi - was a 13th-century Persian poet, jurist, Islamic scholar, theologian and Sufi mystic who lived in Konya, a city of Ottoman Empire (Today's Turkey). His poems have been widely translated into many of the world's languages, and he has been described as the most popular poet and the best-selling poet in the United States.
His poetry has influenced Persian literature, but also Turkish, Ottoman Turkish, Azerbaijani, Punjabi, Hindi, and Urdu, as well as the literature of some other Turkic, Iranian, and Indo-Aryan languages including Chagatai, Pashto, and Bengali.
Due to quarrels between different dynasties in Khorāṣān, opposition to the Khwarizmid Shahs who were considered devious by his father, Bahā ud-Dīn Wālad or fear of the impending Mongol cataclysm, his father decided to migrate westwards, eventually settling in the Anatolian city Konya, where he lived most of his life, composed one of the crowning glories of Persian literature, and profoundly affected the culture of the area.
When his father died, Rumi, aged 25, inherited his position as the head of an Islamic school. One of Baha' ud-Din's students, Sayyed Burhan ud-Din Muhaqqiq Termazi, continued to train Rumi in the Shariah as well as the Tariqa, especially that of Rumi's father. For nine years, Rumi practised Sufism as a disciple of Burhan ud-Din until the latter died in 1240 or 1241. Rumi's public life then began: he became an Islamic Jurist, issuing fatwas and giving sermons in the mosques of Konya. He also served as a Molvi (Islamic teacher) and taught his adherents in the madrassa. During this period, Rumi also travelled to Damascus and is said to have spent four years there.
It was his meeting with the dervish Shams-e Tabrizi on 15 November 1244 that completely changed his life. From an accomplished teacher and jurist, Rumi was transformed into an ascetic.
On the night of 5 December 1248, as Rumi and Shams were talking, Shams was called to the back door. He went out, never to be seen again. Rumi's love for, and his bereavement at the death of, Shams found their expression in an outpouring of lyric poems, Divan-e Shams-e Tabrizi. He himself went out searching for Shams and journeyed again to Damascus.
Rumi found another companion in Salaḥ ud-Din-e Zarkub, a goldsmith. After Salah ud-Din's death, Rumi's scribe and favourite student, Hussam-e Chalabi, assumed the role of Rumi's companion. Hussam implored Rumi to write more. Rumi spent the next 12 years of his life in Anatolia dictating the six volumes of this masterwork, the Masnavi, to Hussam.
In December 1273, Rumi fell ill and died on the 17th of December in Konya.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
May 14, 2023
Освен, че притчите са твърде отвлечени, не съм съгласна и с много от поуките и посланията в тях.
Преводът и оформлението са чудесни, просто мистичният суфизъм в тази му конкретна форма ме отблъсква идейно и не ми носи просвещение, а точно обратното - заблуда сред изпаренията на религиозната обсебеност и бездействие.
Преводът и оформлението са чудесни, просто мистичният суфизъм в тази му конкретна форма ме отблъсква идейно и не ми носи просвещение, а точно обратното - заблуда сред изпаренията на религиозната обсебеност и бездействие.
March 14, 2018
Това е обширно произведение, създадено на основата на 21 сборника, което включва газели и рубаи. Както е известно, основната тема на газелите е любовта. Светът на мислите и чувствата, външния свят – всичко поетът подчинява на чувствената любов.
Церемонията сема и нейното значение
Движат се електроните, протоните и неутроните на атомите, от които се състои всичко, и това е общото между всичко съществуващо. Общ закон, според който се движи – Земята, кръвта в тялото, атомите, от които се състои човекът.
Чрез ритуала сема се извършва възшествието на човека, осъществява се неговият духовен път.
Разказ за слона в тъмната стая
Люлеем се сред едно безкрайно светло море, но очите ни не виждат, непрекъснато се блъскаме един в друг. Човече, качил се в кораба на тялото и потънал в сън! Ти виждаш морето, но погледни истинското море. Защото морето е част от едно друго море, което непрекъснато го движи. И духът е част от едни друг дух, който го преобръща на която си иска страна.
Борбата на разума с Аза прилича на борбата на Маджнун с камилата
Понякога двама приятели безсмислено се опитват да вървят заедно. Така се измъчва и душата, която не напуска тялото и не се разделя с него. Човече! И твоята душа е изпаднала в беда, тялото ти, поради любовта към земното, е като камилата. Духът размахва крила към висините, тялото с нокти се вкопчва в земята.
Този път е пълен с опасности, не се отлъчвай от кервана!
Този, който следва пътя и върви тихо и спокойно, няма съмнение, че ще го извърви по-леко и по-добре, ако е с приятели. Всеки пророк по този път е оставил знаци, потърсил е спътници. Ако не бяха стените, как щяха да бъдат издигнати къщите и хамбарите? Ако всяка стена бе отделна сама за себе си, можеше ли таванът да стои във въздуха без подпори? Аллах е създал всеки род с еднакви права. И резултатите се виждат в общностите.
Виж ценното в съкровището
Казват, че има нещо в същността на човека, което го няма в другите твари. Това не означава, че човек е по-лош от тях. Казано е поради следното: човекът има скрито аз, но пороците не позволяват то да се види. Колкото по-ценни и по-големи са бисерите, толкова по-здрава е черупката им. Често пороците са черупка за същността, за бисерите. Черупката се чупи много трудно...
Из „Руми: Притчи и поучения“ - Мевляна Джеляледдин Руми
Предговор и превод от турски: Хюсеин Мевсим
Церемонията сема и нейното значение
Движат се електроните, протоните и неутроните на атомите, от които се състои всичко, и това е общото между всичко съществуващо. Общ закон, според който се движи – Земята, кръвта в тялото, атомите, от които се състои човекът.
Чрез ритуала сема се извършва възшествието на човека, осъществява се неговият духовен път.
Разказ за слона в тъмната стая
Люлеем се сред едно безкрайно светло море, но очите ни не виждат, непрекъснато се блъскаме един в друг. Човече, качил се в кораба на тялото и потънал в сън! Ти виждаш морето, но погледни истинското море. Защото морето е част от едно друго море, което непрекъснато го движи. И духът е част от едни друг дух, който го преобръща на която си иска страна.
Борбата на разума с Аза прилича на борбата на Маджнун с камилата
Понякога двама приятели безсмислено се опитват да вървят заедно. Така се измъчва и душата, която не напуска тялото и не се разделя с него. Човече! И твоята душа е изпаднала в беда, тялото ти, поради любовта към земното, е като камилата. Духът размахва крила към висините, тялото с нокти се вкопчва в земята.
Този път е пълен с опасности, не се отлъчвай от кервана!
Този, който следва пътя и върви тихо и спокойно, няма съмнение, че ще го извърви по-леко и по-добре, ако е с приятели. Всеки пророк по този път е оставил знаци, потърсил е спътници. Ако не бяха стените, как щяха да бъдат издигнати къщите и хамбарите? Ако всяка стена бе отделна сама за себе си, можеше ли таванът да стои във въздуха без подпори? Аллах е създал всеки род с еднакви права. И резултатите се виждат в общностите.
Виж ценното в съкровището
Казват, че има нещо в същността на човека, което го няма в другите твари. Това не означава, че човек е по-лош от тях. Казано е поради следното: човекът има скрито аз, но пороците не позволяват то да се види. Колкото по-ценни и по-големи са бисерите, толкова по-здрава е черупката им. Често пороците са черупка за същността, за бисерите. Черупката се чупи много трудно...
Из „Руми: Притчи и поучения“ - Мевляна Джеляледдин Руми
Предговор и превод от турски: Хюсеин Мевсим
Displaying 1 - 2 of 2 reviews