What do you think?
Rate this book
Trilogia da Terra #2
Salvar o Fogo
Depois de ter ficado órfão de mãe, Moisés vive com o pai e a sua irmã Luzia na Tapera do Paraguaçu, um povoado cujo domínio das terras pertence à Igreja, que ali detém um mosteiro desde o século XVII. Os irmãos partiram todos em busca de uma vida melhor, mas Luzia foi obrigada a ficar para cuidar do pai e do menino; estigmatizada pelos seus supostos poderes sobrenaturais, leva no entanto uma vida de profundo sentido religioso, trabalhando como lavadeira do mosteiro e educando Moisés rigidamente com o objetivo de o inscrever na escola dos padres e conseguir para ele a educação que nenhum deles pôde ter. Porém, a experiência dessa formação marcará o rapaz de tal modo que ele acabará por deixar intempestivamente a casa.
Será só vários anos mais tarde, depois de um grave acontecimento que é o pretexto para a família toda se reunir, que Moisés reencontrará Luzia – uma Luzia arrependida dos silêncios e magoada pelas mentiras, mas simultaneamente combativa, lutando como nunca contra as injustiças, pela posse da terra dos seus antepassados.
Épico e lírico, emocionando o leitor a cada nova página, Salvar o Fogo é um romance que mostra que muitas vezes os fantasmas de uma família não se distinguem dos fantasmas de um país. A ferida aberta pelo multipremiado Itamar Vieira Junior nesta obra-prima só o leitor poderá fechar.
Será só vários anos mais tarde, depois de um grave acontecimento que é o pretexto para a família toda se reunir, que Moisés reencontrará Luzia – uma Luzia arrependida dos silêncios e magoada pelas mentiras, mas simultaneamente combativa, lutando como nunca contra as injustiças, pela posse da terra dos seus antepassados.
Épico e lírico, emocionando o leitor a cada nova página, Salvar o Fogo é um romance que mostra que muitas vezes os fantasmas de uma família não se distinguem dos fantasmas de um país. A ferida aberta pelo multipremiado Itamar Vieira Junior nesta obra-prima só o leitor poderá fechar.
336 pages, Kindle Edition
First published April 24, 2023
194 people are currently reading
3650 people want to read
About the author
Itamar Vieira Junior
20 books1,215 followersItamar Vieira Junior (Salvador, 1979) é um escritor brasileiro. Formou-se em Geografia na Universidade Federal da Bahia, onde também concluiu mestrado. É doutor em Estudos Étnicos e Africanos pela Universidade Federal da Bahia com estudo sobre a formação de comunidades quilombolas no interior do Nordeste brasileiro. Em 2018, venceu o Prémio LeYa, com o romance “Torto Arado”.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 281 reviews
May 18, 2023
Difícil não traçar um paralelo da presente obra com Torto Arado, visto todo sucesso ao qual despontou quando publicado, no entanto, se a primeira obra é muito boa, essa parece estar no mesmo patamar ou, se possível, melhor.
Utilizando de muitas temáticas que há em Torto Arado, o escritor traz para a nova trama o mesmo desejo de alçar a terra como a grande protagonista do romance, sendo ela a mesma que colhe os corpos advindos das lutas pela sobrevivência, como também é a que sustenta toda uma geração; meio a conflitos, grilagem, machismo, violência doméstica, violência sexual, religiosa, racial e tantos mais horrores que estão próximos quando a pobreza e a desigualdade estão longe de serem combatidas.
Focando sobretudo na religião, o escritor narra a vida de Luzia do Paraguaçu e daqueles que a cercam, seja as irmãs, os pais, ou os moradores da tapera onde residem, excluídos e esquecidos a sua própria lei; alvo de violência desde pequena, a protagonista escancara a maldade e o oportunismo daqueles que utilizam da fé para praticar e mascarar suas vilezas, tirando muito de quem pouco tem em nome de um dogma que não exercem, tornando sua infância, juventude e meia-idade o passaporte para os acontecimentos que rondam a família e que compõem mais uma triste, real e excelente história que Itamar volta a nos contar de um Brasil interiorizado.
Ao final, Torto Arado e Salvar o Fogo fazem parte de uma trilogia, de modo que é inevitável os eventos não se assemelharem, havendo, aqui, um presente a quem tanto gostou do primeiro romance, que só se descobre na leitura de 2/3 do livro. Eu gostei imensamente, espero que todos que o lerem também se sintam como me senti (tristes).
Utilizando de muitas temáticas que há em Torto Arado, o escritor traz para a nova trama o mesmo desejo de alçar a terra como a grande protagonista do romance, sendo ela a mesma que colhe os corpos advindos das lutas pela sobrevivência, como também é a que sustenta toda uma geração; meio a conflitos, grilagem, machismo, violência doméstica, violência sexual, religiosa, racial e tantos mais horrores que estão próximos quando a pobreza e a desigualdade estão longe de serem combatidas.
Focando sobretudo na religião, o escritor narra a vida de Luzia do Paraguaçu e daqueles que a cercam, seja as irmãs, os pais, ou os moradores da tapera onde residem, excluídos e esquecidos a sua própria lei; alvo de violência desde pequena, a protagonista escancara a maldade e o oportunismo daqueles que utilizam da fé para praticar e mascarar suas vilezas, tirando muito de quem pouco tem em nome de um dogma que não exercem, tornando sua infância, juventude e meia-idade o passaporte para os acontecimentos que rondam a família e que compõem mais uma triste, real e excelente história que Itamar volta a nos contar de um Brasil interiorizado.
Ao final, Torto Arado e Salvar o Fogo fazem parte de uma trilogia, de modo que é inevitável os eventos não se assemelharem, havendo, aqui, um presente a quem tanto gostou do primeiro romance, que só se descobre na leitura de 2/3 do livro. Eu gostei imensamente, espero que todos que o lerem também se sintam como me senti (tristes).
September 28, 2024
Adorei Torto Arado e é impossível não comparar este Salvar o Fogo com o seu "irmão" mais velho. Os assuntos acabam por ser os mesmos, a luta pela terra, as classes mais pobres e ignorantes e a tragédia familiar. A escrita continua a ser lírica, mas não me enredou tanto como no seu antecessor. Os segredos contidos na obra não me surpreenderam e talvez nem fosse preciso termos pontos de vista de várias personagens. Enfim, não foi memorável.
#emsetembrolemosbrasil
#emsetembrolemosbrasil
July 23, 2023
Parece-me que Itamar encontrou uma fórmula para os seus livros, seguindo o mesmo formato de capítulos, mesmos temas (racismo, terra, ancestralidade, religiões, cidade x campo) de Torto Arado, mas agora com mais repetições, frases piegas, perguntas retóricas entre travessões cansativas. Em alguns momentos, há a sensação de que se está lendo Torto Arado.
Salvar o fogo podia ter umas 100 páginas a menos, e poderia focar em alguns temas, me pareceu um embaralho de assuntos, sem se conseguir amarrar todos os nós das diversas histórias que se propõe.
September 7, 2023
O manto protector da vida, da história, da memória, da saudade da família. É esse manto protector que Luzia faz seu mantra no caminho da vida.
Comentário aqui
https://www.instagram.com/p/Cw5it7is8...
Comentário aqui
https://www.instagram.com/p/Cw5it7is8...
December 30, 2023
“Não houve abraço nem beijo porque não existiam cumprimentos como esses entre eles. Eram hábitos que agora viam nas novelas (…). Mas não sabia como demonstrar afectos diante da rudeza com que tinha conhecido a vida. Quem sofreu o tanto que sofremos, constatava, não dá tanta importância a essas frescuras. Afeto era roupa lavada, comida na mesa e união contra as tormentas. Resistir como família era a maior prova de bem-querer.”
Às vezes a vida é dura, mas sem a dureza da vida, seríamos moles para enfrentá-la.
Lida algures e para mim, esta é a frase que melhor define a Luzia que encontrei neste livro. Foi uma leitura aprazível, onde me rendi à sua história e à forma lírica como esta foi contada.
Às vezes a vida é dura, mas sem a dureza da vida, seríamos moles para enfrentá-la.
Lida algures e para mim, esta é a frase que melhor define a Luzia que encontrei neste livro. Foi uma leitura aprazível, onde me rendi à sua história e à forma lírica como esta foi contada.
April 27, 2023
Em Tapera do Paraguaçu, interior da Bahia, conhecemos Mundinho, pai de 7 filhos , trabalhador rural que luta de sol a sol para trazer alguma comida para a mesa mas também luta contra a injustiça de ter que pagar à Igreja um imposto, o chamado foro, pelo uso das terras. Mundinho vê cada um dos seus filhos partirem de Tapera em busca de uma vida melhor e dispersam-se por várias zonas do imenso Brasil.
Após a morte da mãe, Moisés o mais novo dos irmãos fica aos cuidados de sua irmã Luzia, uma jovem exigente, nada terna com o pequeno irmão e que devido à sua insistência de ele ter que estudar na escola dos padres e depois de viver situações horríveis lá, foge de casa sem olhar para trás. Umas décadas mais tarde devido a uma tragédia a reunião dos irmãos é inevitável e vai abrir feridas antigas, revelar segredos guardados há demasiado tempo e o mais importante, mostrar uma Luzia completamente transformada, mais combativa, independente e sem medo do que pensam dela. Ao longo desta narrativa Itamar Vieira Junior expõem vários temas importantes: a disputa pela posse de terra, a violência sexual, o poder da Igreja Católica sobre o povo, o racismo, a miséria e a desestruturação de uma família cheia de segredos e falta de afecto.
Mais uma vez o autor apresenta-nos uma mulher forte que mesmo tendo sofrido imenso durante a sua infância e adolescência, busca em si mesma coragem para lutar contra o preconceito e a maldade de uma comunidade. Comunidade guiada pela Igreja a vê-la como diferente e maléfica. Mesmo tendo cometido muitos erros, Luzia foi a única vítima da sua ignorância e passividade no passado.
Após a morte da mãe, Moisés o mais novo dos irmãos fica aos cuidados de sua irmã Luzia, uma jovem exigente, nada terna com o pequeno irmão e que devido à sua insistência de ele ter que estudar na escola dos padres e depois de viver situações horríveis lá, foge de casa sem olhar para trás. Umas décadas mais tarde devido a uma tragédia a reunião dos irmãos é inevitável e vai abrir feridas antigas, revelar segredos guardados há demasiado tempo e o mais importante, mostrar uma Luzia completamente transformada, mais combativa, independente e sem medo do que pensam dela. Ao longo desta narrativa Itamar Vieira Junior expõem vários temas importantes: a disputa pela posse de terra, a violência sexual, o poder da Igreja Católica sobre o povo, o racismo, a miséria e a desestruturação de uma família cheia de segredos e falta de afecto.
Mais uma vez o autor apresenta-nos uma mulher forte que mesmo tendo sofrido imenso durante a sua infância e adolescência, busca em si mesma coragem para lutar contra o preconceito e a maldade de uma comunidade. Comunidade guiada pela Igreja a vê-la como diferente e maléfica. Mesmo tendo cometido muitos erros, Luzia foi a única vítima da sua ignorância e passividade no passado.
April 26, 2024
Tenho consciência quando leio um novo lançamento de algum autor que me arrebatou na primeira leitura de que jamais sentirei novamente algo igual a primeira impressão. Isso não faz de Salvar O Fogo um livro inferior. A escrita de Itamar faz com que - mesmo ao relatar as intempéries de pessoas que parecem nunca ter sossego - o livro não seja uma ode ao sofrimento. As nuances das personagens, seus sentimentos e questionamentos mais profundos, são repassados em uma escrita fluida e longe de ser entediante. Não é uma romantização da vida difícil, uma caricatura da vida de populações sertanejas e ribeirinhas, que sofrem com a tomada da terra por gente que desconhece a importância dela. Foi uma grata surpresa encontrar a ligação entre Torto Arado e Salvar O Fogo, que apesar de eu ter lido que aconteceria não diminuiu a experiência.
July 19, 2023
Salvar o Fogo é polifônico do jeitinho que eu gosto, mas seria mais interessante se o autor não tivesse invadido, em certo momento, o universo das personagens e quase que militasse em favor delas. Poxa, já estamos acompanhando com olhares aguçados toda a trajetória de pensamento que elas vão desenvolvendo. Muitas vezes, parece incoerente o tanto que elas são autoconscientes e articuladas sobre todos os acontecimentos do livro.
Mérito que todas as personagens são encantadoras e a história que perpassa a magia, o misticismo e briga com a realidade dura é lindamente construída.
Quero ler os outros dele.
Mérito que todas as personagens são encantadoras e a história que perpassa a magia, o misticismo e briga com a realidade dura é lindamente construída.
Quero ler os outros dele.
January 3, 2025
Каквото и да се каже за историите на Итамар Виейра Жуниор, няма да отдаде необходимата значимост и стойност, без човек сам да се докосне до изключителността на това, което се крие в книгите му. “Торто Арадо” ме отведе на несравнимо приключение из далечните бразилски земи, през дебрите на исторически събития, белязали (буквално) жителите на Баия. Очаквах с нетърпение да поема на ново пътешествие из Баия и с втората му книга - “Да спасиш огъня”!
Със сигурност бих препоръчала “Да спасиш огъня” като запознанство с творчеството му. За разлика от “Торто Арадо”, тази книга се чете по-бързо, сякаш по-леко, главите са кратки, стилът е чудесен, а темите са значими, дълбоки, и силно вълнуващи.
Историята е наситена с емоции, трудни за преглъщане истини, болезнено силни откровения и изпепеляващи изкупления. Увлече ме от първите редове, и ако имах времето, щях да я прочета за ден (е, отне ми два).
Разказът се води от различни герои, виждаме събитията през очите и думите на участниците в тях, запознаваме се с няколко гледни точки, и това прави преживяването абсолютно поглъщащо и истински пълноценно.
Невероятно е как приемаме за даденост немалка част от благата в живота си, и не се замисляме за всичко онова, което би било - и което е - в същото време, в което живеем ние, но в едно друго там, където нищо не е дадено. Там, където всичко се отстоява с безумни жертви, откупва се с изгаряща вина, заплаща се с нескончаемо страдание, оценява се с множество човешки животи.
Когато знаеш за какво пишеш и се стараеш да поднесеш справедливо историята, няма шанс посланията да не достигнат до сърцето и съзнанието на четящия. Това е впечатлението, което категорично затвърдих след този прочит.
Благодарна съм, за възможността да се докосна до такива истини, достигащи до нас от другия край на света, и за възможността да оценя подобаващо моята реалност тук и сега!
“Да спасиш огъня” е важна, смислена, увлекателна и помитаща история, която дълго ще кънти в съзнанието ми!
Със сигурност бих препоръчала “Да спасиш огъня” като запознанство с творчеството му. За разлика от “Торто Арадо”, тази книга се чете по-бързо, сякаш по-леко, главите са кратки, стилът е чудесен, а темите са значими, дълбоки, и силно вълнуващи.
Историята е наситена с емоции, трудни за преглъщане истини, болезнено силни откровения и изпепеляващи изкупления. Увлече ме от първите редове, и ако имах времето, щях да я прочета за ден (е, отне ми два).
Разказът се води от различни герои, виждаме събитията през очите и думите на участниците в тях, запознаваме се с няколко гледни точки, и това прави преживяването абсолютно поглъщащо и истински пълноценно.
Невероятно е как приемаме за даденост немалка част от благата в живота си, и не се замисляме за всичко онова, което би било - и което е - в същото време, в което живеем ние, но в едно друго там, където нищо не е дадено. Там, където всичко се отстоява с безумни жертви, откупва се с изгаряща вина, заплаща се с нескончаемо страдание, оценява се с множество човешки животи.
Когато знаеш за какво пишеш и се стараеш да поднесеш справедливо историята, няма шанс посланията да не достигнат до сърцето и съзнанието на четящия. Това е впечатлението, което категорично затвърдих след този прочит.
Благодарна съм, за възможността да се докосна до такива истини, достигащи до нас от другия край на света, и за възможността да оценя подобаващо моята реалност тук и сега!
“Да спасиш огъня” е важна, смислена, увлекателна и помитаща история, която дълго ще кънти в съзнанието ми!
December 2, 2024
“Да спасиш огъня” се оказа изключително интересна и много добра за дискутиране книга. Историята е чисто човешка, но освен стандартната тема за взаимоотношенията в едно семейство, тук много силно се засягат теми като мястото на религията и църквата в обществото, четирите елемента, като символи на живота, земята която ни дава живот и като място за живеене и още. Много ми хареса как автора изгражда персонажите си. Структурата на романа ми беше доста интересна, защото имаме множество гледни точни и дори на моменти те доста се преплитат. В романа има много болка и това на моменти го направи една идея по-безнадежден и това ми е единствената забележка и това е и причината да го “накажа” и тук да дам 4, а не 5 звезди, защото оценката ми е 4,5⭐️
October 31, 2024
Que baita jornada! O Itamar vieira junior conseguiu de novo! A cada parte você vai descobrindo um mistério diferente através dos olhos de cada narrador. Assim como na vida, cada história tem 3 lados: o meu, o seu e a verdade. Aqui, percebemos mais de 3 lados de cada história, mas nunca saberemos a verdade, pois o que sabemos vem das pessoas e as pessoas são falhas.
Que livro bom!
Que livro bom!
May 9, 2023
Muitos personagens marcantes - pro amor e pro ódio -, temas como territorialidade/disputa entre posse e terra, exploração, miséria, abusos, dentre outros, também estão presentes no livro.
Há similaridades entre a principal obra do Itamar (inclusive menção e aprofundamento de personagens de Torto Arado), mas não vejo isso como algo negativo. Diria que são leituras complementares, como o próprio autor afirmou.
É um livro envolvente é difícil digestão, mas muito bem escrito e magnético. Gostei bastante!
Há similaridades entre a principal obra do Itamar (inclusive menção e aprofundamento de personagens de Torto Arado), mas não vejo isso como algo negativo. Diria que são leituras complementares, como o próprio autor afirmou.
É um livro envolvente é difícil digestão, mas muito bem escrito e magnético. Gostei bastante!
December 7, 2024
"Да спасиш огъня" от Итамар Виейра Жуниор, изд. *Лемур*, превод Рада Ганкова.
"Да спасиш огъня" за мен беше втората среща с Итамар, като този път книгата беше избрана за книга на месеца в книжния клуб. Ако трябва да обобщя романа, както и творчеството на Виейра Жуниор, бих казала, че те са културни и социални манифести. Бразилският писател е един от малкото смели и силни гласове, които получават международен отзвук. Той майсторски съчетава разказвателен стил с остра социална критика, без да пренебрегва темите за любовта, семейството, домашното насилие и класовото разделение. Всичко това е допълнено с щипка магия от бразилския фолклор.
Книгата разказва за сложните семейни отношения между Моизес и неговите роднини. Действието се развива в поречието на река Парагуасу в Североизточна Бразилия – регион, където основен поминък е земеделието, а съществуването и добруването на хората зависят от природните сили и труда на ръцете им. Романът е разделен на няколко части.
Първата част е разказана от гледната точка на Моизес, който описва живота на сестрите си и баща си. Пътищата на съдбата го отвеждат в близък йезуитски манастир, където, благодарение на една от сестрите си – перачка, успява да започне своето образование. Втората част представя гледната точка на Лузия, която силно ми напомни за Квазимодо – отхвърлена от общността, но с непримирим, див и бразилски дух. Тя се бори с несгодите на живота по един впечатляващ начин. Следващата част запознава читателя с Марийня, която животът е отвел далеч от селото, но не и далеч от реалността на Бразилия.
Виейра Жуниор умело изгражда атмосферата на горещите южноамерикански земи, като съчетава мизерията с една поетична обстановка. Описанията му са ритмични и наситени с емоция – сякаш самите думи танцуват. Семейните взаимоотношения и социалните, както и политическите проблеми, се сблъскват в мощни сцени, които разкриват не само живота на героите, но и дълбоките рани на бразилското общество.
Една от ключовите теми в творчеството на Виейра Жуниор е земята, и "Да спасиш огъня" не прави изключение. В Бразилия борбата за земя е дългогодишна и силно политическа. Колониалното наследство на огромни *латифундии* продължава и днес да оставя милиони хора без достъп до собственост – ключова причина за аграрната реформа и множеството конфликти.
В книгата земята е повече от материална стойност – тя е източник на културна идентичност, достойнство и устойчивост. Герои като Лузия и Марийня символизират не само своите индивидуални битки, но и колективния стремеж към справедливост.
Творчеството на Виейра Жуниор се отличава с изключителна политическа тежест. Неговите книги не просто разказват истории, а разобличават структурните несправедливости и изразяват гласовете на маргинализираните. Авторът представя живота на бедни селяни, коренни народи и хора, чийто живот е неразривно свързан със земята. Това е акт на културна и социална съпротива, който вдъхновява читателите и активистите.
Виейра Жуниор е изключително смел глас, който разобличава системната корупция и алчност, като дава човешко лице на социалните проблеми, останали неизказани и абстрактни през годините, въпреки че разяждат обществото отвътре. Този роман е пример за това как изкуството може не само да трансформира живота на героите, но и да събуди общественото съзнание, вдъхновявайки промяна и натиск за реформи. Единствената причина е да взема една звезда е, че романа за мен не успя да стигне нивото на "Торто Арадо" и на моменти имаше повтаряемост.
"Да спасиш огъня" съчетава мощна история, дълбока социална критика и изключителна литературна стойност. Този роман вдъхновява със силата на любовта и изкуството, но и провокира читателите да се замислят за социалната справедливост, земята и свободата.
"Да спасиш огъня" за мен беше втората среща с Итамар, като този път книгата беше избрана за книга на месеца в книжния клуб. Ако трябва да обобщя романа, както и творчеството на Виейра Жуниор, бих казала, че те са културни и социални манифести. Бразилският писател е един от малкото смели и силни гласове, които получават международен отзвук. Той майсторски съчетава разказвателен стил с остра социална критика, без да пренебрегва темите за любовта, семейството, домашното насилие и класовото разделение. Всичко това е допълнено с щипка магия от бразилския фолклор.
Книгата разказва за сложните семейни отношения между Моизес и неговите роднини. Действието се развива в поречието на река Парагуасу в Североизточна Бразилия – регион, където основен поминък е земеделието, а съществуването и добруването на хората зависят от природните сили и труда на ръцете им. Романът е разделен на няколко части.
Първата част е разказана от гледната точка на Моизес, който описва живота на сестрите си и баща си. Пътищата на съдбата го отвеждат в близък йезуитски манастир, където, благодарение на една от сестрите си – перачка, успява да започне своето образование. Втората част представя гледната точка на Лузия, която силно ми напомни за Квазимодо – отхвърлена от общността, но с непримирим, див и бразилски дух. Тя се бори с несгодите на живота по един впечатляващ начин. Следващата част запознава читателя с Марийня, която животът е отвел далеч от селото, но не и далеч от реалността на Бразилия.
Виейра Жуниор умело изгражда атмосферата на горещите южноамерикански земи, като съчетава мизерията с една поетична обстановка. Описанията му са ритмични и наситени с емоция – сякаш самите думи танцуват. Семейните взаимоотношения и социалните, както и политическите проблеми, се сблъскват в мощни сцени, които разкриват не само живота на героите, но и дълбоките рани на бразилското общество.
Една от ключовите теми в творчеството на Виейра Жуниор е земята, и "Да спасиш огъня" не прави изключение. В Бразилия борбата за земя е дългогодишна и силно политическа. Колониалното наследство на огромни *латифундии* продължава и днес да оставя милиони хора без достъп до собственост – ключова причина за аграрната реформа и множеството конфликти.
В книгата земята е повече от материална стойност – тя е източник на културна идентичност, достойнство и устойчивост. Герои като Лузия и Марийня символизират не само своите индивидуални битки, но и колективния стремеж към справедливост.
Творчеството на Виейра Жуниор се отличава с изключителна политическа тежест. Неговите книги не просто разказват истории, а разобличават структурните несправедливости и изразяват гласовете на маргинализираните. Авторът представя живота на бедни селяни, коренни народи и хора, чийто живот е неразривно свързан със земята. Това е акт на културна и социална съпротива, който вдъхновява читателите и активистите.
Виейра Жуниор е изключително смел глас, който разобличава системната корупция и алчност, като дава човешко лице на социалните проблеми, останали неизказани и абстрактни през годините, въпреки че разяждат обществото отвътре. Този роман е пример за това как изкуството може не само да трансформира живота на героите, но и да събуди общественото съзнание, вдъхновявайки промяна и натиск за реформи. Единствената причина е да взема една звезда е, че романа за мен не успя да стигне нивото на "Торто Арадо" и на моменти имаше повтаряемост.
"Да спасиш огъня" съчетава мощна история, дълбока социална критика и изключителна литературна стойност. Този роман вдъхновява със силата на любовта и изкуството, но и провокира читателите да се замислят за социалната справедливост, земята и свободата.
January 8, 2025
Първата ми среща с Итамар Виейра Жуниор беше с романа ‘Торта Арадо”. Книга, която смятам, че прекалено дълго остана встрани от читателското внимание. Нямам обяснение за това освен, че сме заляти масово с англоезични заглавия и лесносмилаеми сюжети и не се откликва на автори от различни държави. За мен като читател е важно и изключително вълнуващо да се потапям в различни култури и се радвам, че издателство Лемур обръща внимание на това в издателския си план. “Торта Арадо” попадна в краткия списък на Международния Букър за 2024, което смятам заинтригува определени читатели.
Ако не сте чели автора и се чудите с коя книга да започнете първо - категорично бих препоръчала “Да спасиш огъня”, който е написан малко по-достъпно. И в двете книги стила на автора е налице и важните теми присъстват, но чисто литературно за мен “Торто Арадо” е по-силна. Интересното е, че има “общуване” между двата романа, защото срещаме някои от героите на Торта Прадо” и тук, без това по никакъв начин да ги свързва сюжетно или да влияе на реда, по който да ги четете.
Отрезвяващо е да попаднеш в семейството на Моузес по поречието на река Парагуасу. Бедността и тежкия труд съпътстват живота на местните от началото до края. Земята и нейното обработване са не само основно препитание, от което зависи физическото им оцеляване, но и корен и принадлежност. Основните теми, около които се завърта сюжета са религията и църквата, семейството и сложната динамика, която се дължи на дълго пазена тайна, земята, свободата, любовта. Не липсва разбира се и доза магически реализъм. Това, че романът е по-достъпен, в никакъв случай не го прави лек, тъй като болката и трудностите са на всяка страница.
Благодарна съм, че четенето ме среща с история и факти, които до този момент са били непознати за мен. Определено Бразилия доби нови очертания и плътен образ извън карнавала в Рио и Копа Кабана. Тъжно е обаче , когато осъзнаеш, че всичко прочетено се случва буквално в наши дни и е изчключително важно че Итамар Виейра Жуниор дава гласност на наболели социални и политически проблеми в страната, като доколкото разбирам се получава реален отзвук. Силата на добрата литература!
Ако не сте чели автора и се чудите с коя книга да започнете първо - категорично бих препоръчала “Да спасиш огъня”, който е написан малко по-достъпно. И в двете книги стила на автора е налице и важните теми присъстват, но чисто литературно за мен “Торто Арадо” е по-силна. Интересното е, че има “общуване” между двата романа, защото срещаме някои от героите на Торта Прадо” и тук, без това по никакъв начин да ги свързва сюжетно или да влияе на реда, по който да ги четете.
Отрезвяващо е да попаднеш в семейството на Моузес по поречието на река Парагуасу. Бедността и тежкия труд съпътстват живота на местните от началото до края. Земята и нейното обработване са не само основно препитание, от което зависи физическото им оцеляване, но и корен и принадлежност. Основните теми, около които се завърта сюжета са религията и църквата, семейството и сложната динамика, която се дължи на дълго пазена тайна, земята, свободата, любовта. Не липсва разбира се и доза магически реализъм. Това, че романът е по-достъпен, в никакъв случай не го прави лек, тъй като болката и трудностите са на всяка страница.
Благодарна съм, че четенето ме среща с история и факти, които до този момент са били непознати за мен. Определено Бразилия доби нови очертания и плътен образ извън карнавала в Рио и Копа Кабана. Тъжно е обаче , когато осъзнаеш, че всичко прочетено се случва буквално в наши дни и е изчключително важно че Итамар Виейра Жуниор дава гласност на наболели социални и политически проблеми в страната, като доколкото разбирам се получава реален отзвук. Силата на добрата литература!
December 14, 2023
senti várias vezes que a história andava em círculos, se repetia. não um diferente ponto de vista ou narrado em novas palavras por outro personagem, mas a mesma situação e às vezes sentenças similares, apesar da escrita ótima do Itamar acho que a história se alonga demais por conta disso.
December 26, 2024
Que dom pra incorporar personagens e contar histórias. Há pelo menos duas macro-histórias aqui.
A história de uma família, onde cuidados “eram os gestos a substituírem as palavras de um vocabulário onde verbos como ‘amar’ inexistam”.
E novamente (como em Torto Arado), a história da terra brasileira. Do roubo da terra, da sobrevivência na terra, das explorações em função da terra, da ancestralidade da terra.
Depois de ler Itamar é inevitável o sentimento de que é fundamental uma REpartição da terra no Brasil.
A história de uma família, onde cuidados “eram os gestos a substituírem as palavras de um vocabulário onde verbos como ‘amar’ inexistam”.
E novamente (como em Torto Arado), a história da terra brasileira. Do roubo da terra, da sobrevivência na terra, das explorações em função da terra, da ancestralidade da terra.
Depois de ler Itamar é inevitável o sentimento de que é fundamental uma REpartição da terra no Brasil.
May 14, 2025
Със сигурност „Да спасиш огъня“ е много по-четивна от „Торто арадо“ за мен. Действието бе с една идея по-динамично и някак си нещата се случваха по-бързо. Но сякаш тук нямаше тази магия, която усетих в „Торто арадо“. Може би защото нямаше толкова за самата култура или просто, защото темата е по-различна, но нещо не успя да ме грабне по същия начин по който го направи първата книга, която прочетох от Итамар Виейра Жуниор.
„Да спасиш огъня“ отново е написана в чудения стил на автора. Има нещо романтично в писането му, сякаш наистина е подбирал всяка една дума много внимателно и я сложил на най-правилното място в изречението. Това, което няма как да отрека на Итамар е, че и в двете книги ме накара да се изненадам изключително много. И в „Да спасиш огъня“ има един обрат, който наистина не очаквах и ми дойде като гръм от ясно небе. Когато този обрат се случи бях в парка и така се изненадах, че едно момиче на съседната пейка се разсмя. Това ми харесва в писането на автора, защото и в двете книги успява да ме хване и да ме накара да остана до края на историята, защото не знам в кой момент тя ще поеме в друга посока.
В „Да спасиш огъня“ освен по-четивното писане и динамичен сюжет ми харесаха темите заложени в романа. Изключително любопитно ми беше да следя взаимоотношенията в семейството на главните герои, в което динамиката постоянно се менеше, но с това и силните послания покрай тях се открояваха. Като например трябва ли да има тайни в едно семейство или е по-добре да бъдем искрени? Защото рано или късно тези тайни винаги излизат наяве и тежестта на последствията е още по-силна.
Други теми, които ми допаднаха са стадния принцип на мислене в обществото, което е готово да нарочи някого и да го тормози само защото е различен. Образованието и неговата важност. Работливостта като добродетел, но и като бреме. Религията и нейната роля в личния свят на човека.
Авторът има афинитет и към това неговите герои да имат някакъв физически недъг, който става част от сюжета и ни помага да анализираме по-добре някои ситуации и поведения. Недъзите, които дава на неговите герои винаги са една метафора, която той просто изгражда прекрасно. В случая – недъга на главната ни героиня е товар, който трябва да носи със себе си цял живот. Товар, който тежи колкото една голяма тайна.
И въпреки че „Торто арадо“ ми хареса много повече, ви препоръчвам книгите на Итамар Виейра Жуниор. Обогатяващи са, емоционални и те карат да видиш живота през една по-различна призма, което никога не е излишно.
„Да спасиш огъня“ отново е написана в чудения стил на автора. Има нещо романтично в писането му, сякаш наистина е подбирал всяка една дума много внимателно и я сложил на най-правилното място в изречението. Това, което няма как да отрека на Итамар е, че и в двете книги ме накара да се изненадам изключително много. И в „Да спасиш огъня“ има един обрат, който наистина не очаквах и ми дойде като гръм от ясно небе. Когато този обрат се случи бях в парка и така се изненадах, че едно момиче на съседната пейка се разсмя. Това ми харесва в писането на автора, защото и в двете книги успява да ме хване и да ме накара да остана до края на историята, защото не знам в кой момент тя ще поеме в друга посока.
В „Да спасиш огъня“ освен по-четивното писане и динамичен сюжет ми харесаха темите заложени в романа. Изключително любопитно ми беше да следя взаимоотношенията в семейството на главните герои, в което динамиката постоянно се менеше, но с това и силните послания покрай тях се открояваха. Като например трябва ли да има тайни в едно семейство или е по-добре да бъдем искрени? Защото рано или късно тези тайни винаги излизат наяве и тежестта на последствията е още по-силна.
Други теми, които ми допаднаха са стадния принцип на мислене в обществото, което е готово да нарочи някого и да го тормози само защото е различен. Образованието и неговата важност. Работливостта като добродетел, но и като бреме. Религията и нейната роля в личния свят на човека.
Авторът има афинитет и към това неговите герои да имат някакъв физически недъг, който става част от сюжета и ни помага да анализираме по-добре някои ситуации и поведения. Недъзите, които дава на неговите герои винаги са една метафора, която той просто изгражда прекрасно. В случая – недъга на главната ни героиня е товар, който трябва да носи със себе си цял живот. Товар, който тежи колкото една голяма тайна.
И въпреки че „Торто арадо“ ми хареса много повече, ви препоръчвам книгите на Итамар Виейра Жуниор. Обогатяващи са, емоционални и те карат да видиш живота през една по-различна призма, което никога не е излишно.
September 30, 2025
Романът засяга тежки теми - експлоатацията на местното население, бедността, изнурителния труд, невежеството, което води до подигравки и унищожаване на човешкото достойнство.
Повествованието се води от името на трима герои, чрез които разбираме цялата семейна трагедия и причините за нея.
Мойзес е нежелано дете, отглеждано от сестра си Лузия. Тя го изпраща в Йезуитския манастир с надеждата да се изучи и да намери доходоносна работа. Вярата ѝ в монасите е безпределна, пере дрехите им и това спасява семейството от беди. Затова и не вярва на детето, когато то ѝ казва какво се върши зад стените на манастира. Това неверие от нейна страна ще я преследва до живот.
Във втората част на книгата научаваме тайната на Лузия и семейството ѝ, а в третата получаваме гледната точка на сестра ѝ Мария.
В резултат на трите разказа пред нас се разкрива трагичната история на бедните хора в Бразилия, които нямат възможност да се измъкнат от нищетата си. Потискани, унижавани, лъгани и окрадени, те са безсилни да се защитя. Не могат да четат, нямат документи за земите си, които са разграбвани от по-богатите им сънародници. Отделно църквата, която трябва да защитава онеправданите, прави точно обратното, за да ги държи в подчинение и да им взима последните спестявания.
Краят на книгата е безнадежден, спасение няма отникъде. Животът го живееш такъв, какъвто е, с целия му товар, непоносима болка и насилие. Единственото, което можеш да направиш е да потънеш в някакъв свой свят и да приемеш всичко такова, каквото е.
Авторът има лиричен стил на писане, историята те унася, почти няма пряка реч. След прочита остава една емоционална тежест в душата от цялото безправие и безсмислено насилие към човешкия живот.
Повествованието се води от името на трима герои, чрез които разбираме цялата семейна трагедия и причините за нея.
Мойзес е нежелано дете, отглеждано от сестра си Лузия. Тя го изпраща в Йезуитския манастир с надеждата да се изучи и да намери доходоносна работа. Вярата ѝ в монасите е безпределна, пере дрехите им и това спасява семейството от беди. Затова и не вярва на детето, когато то ѝ казва какво се върши зад стените на манастира. Това неверие от нейна страна ще я преследва до живот.
Във втората част на книгата научаваме тайната на Лузия и семейството ѝ, а в третата получаваме гледната точка на сестра ѝ Мария.
В резултат на трите разказа пред нас се разкрива трагичната история на бедните хора в Бразилия, които нямат възможност да се измъкнат от нищетата си. Потискани, унижавани, лъгани и окрадени, те са безсилни да се защитя. Не могат да четат, нямат документи за земите си, които са разграбвани от по-богатите им сънародници. Отделно църквата, която трябва да защитава онеправданите, прави точно обратното, за да ги държи в подчинение и да им взима последните спестявания.
Краят на книгата е безнадежден, спасение няма отникъде. Животът го живееш такъв, какъвто е, с целия му товар, непоносима болка и насилие. Единственото, което можеш да направиш е да потънеш в някакъв свой свят и да приемеш всичко такова, каквото е.
Авторът има лиричен стил на писане, историята те унася, почти няма пряка реч. След прочита остава една емоционална тежест в душата от цялото безправие и безсмислено насилие към човешкия живот.
May 10, 2025
“A amargura parecia fazer dela uma mulher velha, como as que já perderam o tino pela vida ou tiveram demasiado tempo para descobrir que nada vale a pena e a vida pode ser um imenso fardo. Mas havia os raros momentos em que ela se desarmava por inteiro, punha um vestido florido surrado de domingo e se esquecia de seu terço e missal. Quando isso acontecia, era como se o tempo anunciasse uma visita esperada: Luzia se postava junto à janela, fechava os olhos de quando em quando. (…) Sabia da minha ansiedade e me permitia observar o preparo. (…) Dias raros em que de seu rosto despontava um sorriso, um botão de flor, deixando de lado o desgosto sem fim. Esse sentimento de paz e afeto me encorajava”
Viajamos sobre páginas e contextos muito sombrios e é realmente preciso mergulhar neles para chegarmos aos pequenos detalhes que fazem uma grande diferença em algumas personagens como Mariinha, Moisés ou Luzia. Ao ler este livro, imaginamos contextos temporais longínquos e remotos, onde o acesso ao mais basilar direito, como a educação, era um luxo. Como o leitor pode esperar, para aqui chegar, lemos também sobre muitas dores a isto associadas - uma mulher desonrada, uma criança violada, muitas vidas paradas no tempo.
Havia muito a dizer sobre o desenrolar do livro mas o mais ínfimo detalhe poderá ser demasiado relevador. Por isso, quero focar-me em deixar as últimas palavras à minha personagem de eleição - Luzia - que não existe mas que dá vida a tantas Luzias, mulheres de luta, de sobrevivência e que deram o que tinham por não saberem dar mais. Acompanhar Luzia e cada pequena peça que o autor nos deixa entre tantas palavras, traziam uma magia única ao livro.
Será uma das minhas personagens preferidas para sempre.
Há alguns dias, vi um vídeo onde o comediante António Raminhos falava que, há muito tempo, se sentou com o seu pai e expôs os sentimentos que guardava desde a infância - o de não se sentir suficientemente amado. O pai, em lágrimas, respondeu-lhe “eu fiz o melhor que sabia”. E Luzia também.
Depois de “Torto Arado”, onde o leitor pode achar que não há margem para escrever mais ou melhor, este livro surge e nasce, para mostrar aos leitores que há palavras bonitas a renascer das cinzas.
Viajamos sobre páginas e contextos muito sombrios e é realmente preciso mergulhar neles para chegarmos aos pequenos detalhes que fazem uma grande diferença em algumas personagens como Mariinha, Moisés ou Luzia. Ao ler este livro, imaginamos contextos temporais longínquos e remotos, onde o acesso ao mais basilar direito, como a educação, era um luxo. Como o leitor pode esperar, para aqui chegar, lemos também sobre muitas dores a isto associadas - uma mulher desonrada, uma criança violada, muitas vidas paradas no tempo.
Havia muito a dizer sobre o desenrolar do livro mas o mais ínfimo detalhe poderá ser demasiado relevador. Por isso, quero focar-me em deixar as últimas palavras à minha personagem de eleição - Luzia - que não existe mas que dá vida a tantas Luzias, mulheres de luta, de sobrevivência e que deram o que tinham por não saberem dar mais. Acompanhar Luzia e cada pequena peça que o autor nos deixa entre tantas palavras, traziam uma magia única ao livro.
Será uma das minhas personagens preferidas para sempre.
Há alguns dias, vi um vídeo onde o comediante António Raminhos falava que, há muito tempo, se sentou com o seu pai e expôs os sentimentos que guardava desde a infância - o de não se sentir suficientemente amado. O pai, em lágrimas, respondeu-lhe “eu fiz o melhor que sabia”. E Luzia também.
Depois de “Torto Arado”, onde o leitor pode achar que não há margem para escrever mais ou melhor, este livro surge e nasce, para mostrar aos leitores que há palavras bonitas a renascer das cinzas.
May 14, 2023
Favorito!
August 9, 2024
5 звезди, не че съм очаквала друго.
"Да спасиш огъня" е книга за всички стихии. За реката, която тече през живота на героите, въздуха, който подклажда огъня (но може и да го задуши), земята, на която се раждат и умират и огъня, който гори, за да изпепели всички грехове (особено тези на най-праведните). Книга за родовата памет и поколенческите травми, за бедността, лишенията, семейството, идентичността. Историята на един дом, която е историята на цял един народ.
История, която Итамар Виейра Жуниор разказва пак и пак, през различни герои и сюжети в книгите си, с надеждата да бъде чут. С всяко изречение той дава глас на безгласните и успява да спаси огъня, който гори в народ, който е смесица от толкова много народи и вярвания, на ръба на миналото и бъдещето, мистицизма и религията. И все си мисля, че няма такова нещо като "прост народ", тъй като всяко минало е сложно.
Не искам да ви разказвам книгата, искам да я прочетете, когато решите, че е дошъл моментът - историята е тежка (но разказана без излишен патос и драма), но е и история на надеждата и спасението, която макар и мрачна, успява да пусне светлината през всеки малък процеп. Защото дори когато животът ти е раздал само слаби карти, можеш да следваш сърцето и морала си, може да вярваш в чест и справедливост. И дори когато знаеш, че не можеш да спечелиш, пак може да бъдеш победител.
"Да спасиш огъня" е книга за всички стихии. За реката, която тече през живота на героите, въздуха, който подклажда огъня (но може и да го задуши), земята, на която се раждат и умират и огъня, който гори, за да изпепели всички грехове (особено тези на най-праведните). Книга за родовата памет и поколенческите травми, за бедността, лишенията, семейството, идентичността. Историята на един дом, която е историята на цял един народ.
История, която Итамар Виейра Жуниор разказва пак и пак, през различни герои и сюжети в книгите си, с надеждата да бъде чут. С всяко изречение той дава глас на безгласните и успява да спаси огъня, който гори в народ, който е смесица от толкова много народи и вярвания, на ръба на миналото и бъдещето, мистицизма и религията. И все си мисля, че няма такова нещо като "прост народ", тъй като всяко минало е сложно.
Не искам да ви разказвам книгата, искам да я прочетете, когато решите, че е дошъл моментът - историята е тежка (но разказана без излишен патос и драма), но е и история на надеждата и спасението, която макар и мрачна, успява да пусне светлината през всеки малък процеп. Защото дори когато животът ти е раздал само слаби карти, можеш да следваш сърцето и морала си, може да вярваш в чест и справедливост. И дори когато знаеш, че не можеш да спечелиш, пак може да бъдеш победител.
November 25, 2023
infelizmente, nem a escrita impecável do itamar me fez gostar tanto desse livro. a construção dos personagens, como sempre presente nas obras dele, foi incrível; o problema mesmo é o enredo: começa bem, se perde no meio e fica mais perdido ainda no final. não sei se faltou ideia, se foi escrito numa tarde, mas sei que com uma boa canetada da editora em 2/4 do livro a experiência seria ótima.
December 27, 2023
Assim como Torto Arado, esse livro tem muito potencial e o começo da história me pegou de novo… mas o final ficou corrido e desinteressante, com vários aspectos que não foram apropriadamente desenvolvidos até o fim da narrativa.
December 18, 2024
“Да спасиш огъня” ме привлече най-силно с корицата си - магнетична, загадъчна, индианска, крещяща. По малко от всичко това, а и много повече, се крие сред страниците на втория роман на Итамар Виейра Жуниор.
Авторът е познат у нас с книгата “Торто арадо”, за който е многократно награждаван. За новия си роман, “Да спасиш огъня”, Итамар Виейра Жуниор получи и най-престижната литературна бразилска награда Jabuti.
Тук историята се завърта около Лузия - жена, принудена да води тежък живот в семейство на земеделци, грънчари и рибари край река Парагуасу в Северна Бразилия. С баща алкохолик и майка, която изпада в такава тежка меланхолия, че на практика е почти липсваща, а след това и умира, постепенно на Лузия остава да се грижи не само за домакинството, но и за малкото момче Мойзес. Всички останали братя и сестри на Лузия са тръгнали да търсят работа по големите градове, но не и тя. Нейната прокоба е да остане да пази дома - свирепо, яростно, някак тъжно.
Нагър��ена с тежки задачи, но и с големи тайни, които трябва да пази, на Лузия буквално ѝ излиза гърбица, която кара хората от селото не само да й се подиграват, но да я избягват и да я смятат за вещица. Убедени са, че има зли способности и че е отговорна за много беди в селото.
Историята в романа се разкрива през няколко гледни точки, разделени в няколко части. Можем да видим израстването на Мойзес и поведението на Лузия спрямо него, можем да научим повече за семейната история през една от сестрите на Лузия, а и да научим повече за нея самата през погледа на изоставената.
Постепенно научаваме повече за семейството и страница след страница се разкриват тайни, които дълбоко тежат на Лузия. А най-голямото й желание е някой ден всички отново да се съберат заедно.
Романът е прекрасно преведен от бразилски португалски от Рада Ганкова - когато видя името й като преводач знам, че текстът ще е изпипан и красив.
Донякъде излязох от литературната си зона на комфорт с този роман, който се разгръща бавно и постепенно пред читателя с един лиричен маниер. Точно тази бавност в историята и описанията, които иначе са нужни, за да научим повече за живота в селото и за самите герои, донякъде ме караше да искам да пришпоря някак страниците, за да разбера какво стои в основата на тази книга с индианска корица. Разбира се, трябваше да проява търпение, тъй като до последните страници сглабяме историята на Лузия и нейната същност като персонаж.
Историята е заредена с магически реализъм, който много свързвам с авторите от онзи край на света, и някак много й подхожда.
***
Всички мои ревюта можете да прочетете в блога Catwolf's Writings.
Авторът е познат у нас с книгата “Торто арадо”, за който е многократно награждаван. За новия си роман, “Да спасиш огъня”, Итамар Виейра Жуниор получи и най-престижната литературна бразилска награда Jabuti.
Тук историята се завърта около Лузия - жена, принудена да води тежък живот в семейство на земеделци, грънчари и рибари край река Парагуасу в Северна Бразилия. С баща алкохолик и майка, която изпада в такава тежка меланхолия, че на практика е почти липсваща, а след това и умира, постепенно на Лузия остава да се грижи не само за домакинството, но и за малкото момче Мойзес. Всички останали братя и сестри на Лузия са тръгнали да търсят работа по големите градове, но не и тя. Нейната прокоба е да остане да пази дома - свирепо, яростно, някак тъжно.
Нагър��ена с тежки задачи, но и с големи тайни, които трябва да пази, на Лузия буквално ѝ излиза гърбица, която кара хората от селото не само да й се подиграват, но да я избягват и да я смятат за вещица. Убедени са, че има зли способности и че е отговорна за много беди в селото.
Историята в романа се разкрива през няколко гледни точки, разделени в няколко части. Можем да видим израстването на Мойзес и поведението на Лузия спрямо него, можем да научим повече за семейната история през една от сестрите на Лузия, а и да научим повече за нея самата през погледа на изоставената.
Постепенно научаваме повече за семейството и страница след страница се разкриват тайни, които дълбоко тежат на Лузия. А най-голямото й желание е някой ден всички отново да се съберат заедно.
Романът е прекрасно преведен от бразилски португалски от Рада Ганкова - когато видя името й като преводач знам, че текстът ще е изпипан и красив.
Донякъде излязох от литературната си зона на комфорт с този роман, който се разгръща бавно и постепенно пред читателя с един лиричен маниер. Точно тази бавност в историята и описанията, които иначе са нужни, за да научим повече за живота в селото и за самите герои, донякъде ме караше да искам да пришпоря някак страниците, за да разбера какво стои в основата на тази книга с индианска корица. Разбира се, трябваше да проява търпение, тъй като до последните страници сглабяме историята на Лузия и нейната същност като персонаж.
Историята е заредена с магически реализъм, който много свързвам с авторите от онзи край на света, и някак много й подхожда.
***
Всички мои ревюта можете да прочетете в блога Catwolf's Writings.
June 25, 2023
Inesquecível, com certeza vai estar entre os meus favoritos de 2023.
June 3, 2025
Obrigado por tudo, Itamar!
July 7, 2025
Seu nome é coragem e ela já não tinha mais medo!
Itamar é sem dúvida um dos maiores escritores brasileiros dessa geração. Mais uma de suas obras que nos mostra o porquê de ter sido tão premiado com sua escrita empreguinante. O livro tem personagens que se desenvolvem junto com a nossa leitura e o amor, cuidado e torcida pelo crescimento deles é genuíno. Moisés é a força que todos desejamos ter e Luzia é a coragem que ansiamos possuir.
Itamar é sem dúvida um dos maiores escritores brasileiros dessa geração. Mais uma de suas obras que nos mostra o porquê de ter sido tão premiado com sua escrita empreguinante. O livro tem personagens que se desenvolvem junto com a nossa leitura e o amor, cuidado e torcida pelo crescimento deles é genuíno. Moisés é a força que todos desejamos ter e Luzia é a coragem que ansiamos possuir.
January 18, 2025
Itamar Vieira Júnior escreve com uma força bruta e, ao mesmo tempo, com uma delicadeza que rasga a alma. Cada página pulsa com a dureza da vida, com a luta diária, mas também com a chama da esperança que insiste em não se apagar.
Fiquei completamente tomada pela força de Luzia. Uma mulher com fogo no olhar, que atravessa a vida com coragem, cheia de vida e profundidade. Luzia é força, é raiz, é aquela centelha que persiste mesmo quando tudo ao redor parece desmoronar. Ela carrega a dor e a história do povo com uma dignidade que emociona e inquieta.
Esse livro me fez entender o quanto é necessário conhecer a nossa própria história, abraçar a memória como um manto protetor para enfrentar as batalhas que ainda virão.
Fiquei completamente tomada pela força de Luzia. Uma mulher com fogo no olhar, que atravessa a vida com coragem, cheia de vida e profundidade. Luzia é força, é raiz, é aquela centelha que persiste mesmo quando tudo ao redor parece desmoronar. Ela carrega a dor e a história do povo com uma dignidade que emociona e inquieta.
Esse livro me fez entender o quanto é necessário conhecer a nossa própria história, abraçar a memória como um manto protetor para enfrentar as batalhas que ainda virão.
May 28, 2025
Menschen aus dem Hinterland Brasiliens
Der brasilianische Schriftsteller Itamar Vieira Junior Bringt uns in seinem Roman, Feuer, das dörfliche Leben Brasiliens nahe.
Der Autor schreibt brillant, wie die Obrigkeit, die einfachen Leute , betrog. Da werden die Felder einfach weiter verpachtet.
Die meisten können nicht lesen, da kann man es ja machen. Es wird geschildert, wie die Kirche ihre Macht missbraucht.
Das Dorfleben ist wie früher auch in jedem Land. Da kennt jeder jeden und es wird getratscht.
Die Familie von Moises, der von seiner Schwester streng streng erzogen Wird. Lucia sorgt aber dafür das er zur Klosterschule gehen kann. Durch Missbrauch, den Lucia ihm nicht glaubt, flieht er in die Stadt. Da merkt er das er ohne Schulabschluss und minderjährig schlecht Arbeit bekommt.
Dieser Roman ist perfekt geschrieben und ich kann ihn gerne weiter empfehlen.
Der brasilianische Schriftsteller Itamar Vieira Junior Bringt uns in seinem Roman, Feuer, das dörfliche Leben Brasiliens nahe.
Der Autor schreibt brillant, wie die Obrigkeit, die einfachen Leute , betrog. Da werden die Felder einfach weiter verpachtet.
Die meisten können nicht lesen, da kann man es ja machen. Es wird geschildert, wie die Kirche ihre Macht missbraucht.
Das Dorfleben ist wie früher auch in jedem Land. Da kennt jeder jeden und es wird getratscht.
Die Familie von Moises, der von seiner Schwester streng streng erzogen Wird. Lucia sorgt aber dafür das er zur Klosterschule gehen kann. Durch Missbrauch, den Lucia ihm nicht glaubt, flieht er in die Stadt. Da merkt er das er ohne Schulabschluss und minderjährig schlecht Arbeit bekommt.
Dieser Roman ist perfekt geschrieben und ich kann ihn gerne weiter empfehlen.
December 13, 2024
A epopeia ancestral navega o rio da vida e promove o despertar de sua existência selvagem. Não a transporta para o passado, mas conduz o que há de valioso nesse tempo até o presente.
Displaying 1 - 30 of 281 reviews