Шест истории - възможни и немислими, интригуващи и зловещи, мистични и скептични едновременно. Неизтощимото въображение на автора изстрелва ярък сноп от фантастични образи, които дълго време ще владеят ума на читателя. "Щуро и много забавно" (Stern), но със "зрънце на истина, при това не едно" (Die Presse). Сборникът "Телесни плевели" може да се определи само с една дума - фантастичен! "Част от историите в този сборник са писани преди доста години - още във времената преди интернет, ако това има някакво значение. Други са писание неотдавна и за пръв път излизат в самостоятелна книга. Фантастиката винаги е имала и, както по всичко личи, ще има запазено място в сърцето ми. Истината е, че не бих могъл да си представя по-голямо наказание от това да пиша реалистично. Тази книга е своеобразен продукт на носталгията. Носталгия по един ярък, странен (учудващо невинен!) свят, изплувал от неспокойните вълни на младежкото въображение..." Алек Попов
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
Поздравления. Чете се сравнително бързо, написана е с премерено чувство за хумор. Открих няколко разказа, които са били публикувани и в други негови книги, но с удоволствие ги прочетох пак. Една от любимите ми книги на Алек Попов е"Зелевият цикъл", макар да е в съвсем друг жанр. Препоръчвам книгите с разказите му!
Роман за разпада – на тялото, на илюзиите, на удобните обяснения, с които си служим, за да избягам еот себе си. В центъра на историите са страхът от стареенето, болестта и загубата на контрол, не като лична драма, а като симптом на общество, обсебено от младост, ефективност и външен блясък. Попов обрисува рязък контраст между медицинския език и дълбоко човешката уязвимост, между рационалното знание и екзистенциалния ужас. Иронията отново е водещ инструмент, но тук е по-мрачна, по-неудобна и по-малко утешителна. Сериозен, меланхоличен, тревожен и честен – романът не предлага изход, а огледало, в което не всеки би искал да се огледа.
4,5/5. "Нямам никакви забележки - отлична работа". Сборник на покойния Алек Попов, от който останах много доволен, както и изненадан (приятно, разбира се) - не очаквах нито толкова добри разкази, нито така интересни и увлекателни, хеле пък с такива чудесни идеи. Палци горе.