Според Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол, Любен Дилов се нарежда сред десетте най-ярки представители на философската научна фантастика на миналия век. Над 20 книги фантастика на Дилов са преведени на повече от 30 езика в милионен тираж. Романът му „Пътят на Икар“ е награден с „Еврокон“ за 1976 г.
„Да избереш себе си“ е от последните му, неотпечатани произведения, в което темата за опита на човека да остане човек, когато телесните трансформации са го превърнали в нещо друго, доближава Дилов до най-модерните търсения на кибер-пънка. В същото време той остава верен на себе си: ироничната дистанция, с която води напрегнатия сюжет, се редува с еротика, философия и чувство за хумор.
От доста време гледам книги на Любен Дилов по рафтовете на семейната библиотека и все си казвах, че щом толкова го харесват останалите, трябва да му се даде шанс. След това попаднах и на мнение по негов адрес от Станислав Лем, когото попринцип много харесвам, та най-сетне намерих и някоя кратка книга на ЛД, с която да съм сигурна, че дори и да не ми хареса, няма да изгубя много време, през което иначе бих могла да чета друго. Много обичам, когато книга надвиши очакванията ми! :) Да, самата история не ми се видя коооой знае какво, но стилът на писане и някои наистина интересни и каращи те да се замислиш философски разсъждения, оправдаха изцяло 'инвестираното' време. Естествено, има още неща, които не ми харесаха... Накратко, имаше няколко пъти, в които ми стана мнооого скучно :D И все пак, имам и Пътят на Икар и скоро ще бъде уважен. Предполагам, че ще оставя на него да определи дали ще се четат още неща на ЛД :) В случая съм 50/50
Директен и откровен до циничност, такъв егоцентризъм лъха от главния герой, че всичко по пътя му са просто препятствия, които да преодолее, за да осъществи набелязаната си цел. Накрая целта му изяде главата, ама така се получава със самонадеяните луди глави. Поучителна, на моменти дразнеща, увлекателна.