Изключителният ù талант, дарба от Бога, е преживял неимоверни трудности, но е доказал себе си като един от най-безспорните на изток от Виена. Сравняват я с Алла Пугачова, Едит Пиаф, Тина Търнър... Но ако я бяхте чули в зала „Олимпия“, щяхте да разберете, че това може да бъде само Лили Иванова. Гласът и настина е Божият инструмент на любовта, свободата и романтиката. Тя ще остане символът на две епохи, тотално различни като възможности и желания, доказвайки великолепието и силата на таланта, наложил се въпреки историята. След падането на Завесата повечето български звезди от времето на комунизма са отчаяни, забравени, низвергнати, но Лили Иванова доказа, че за таланта няма политически строй, няма епохи, няма диктатори. За всеобщо учудване тя се справи по същия начин и с демокрацията. След 1990 г. тя отново е на върха на своята кариера...
Мартин Карбовски (с истинско име Мартин Кирилов Богданов) е български журналист. През 1988 година завършва Немската гимназия в София. Има 2 висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика.[1] Известен е с провокативния си стил. Водещ е на предаването „Емигранти“ и „Отечествен фронт“ по „Нова телевизия“ и е бил автор на материали в списания „Егоист“, „Плейбой“ и други. Водещ на предаването „Пропаганда“ по „Дарик Радио“ и бивш втори водещ на предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия. Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Водеща фигура в групировката "Литература-диктатура". През 2008 с "Бързалитература" издават стихосбирката "Антология на живите".[2][3] В края на 2009 излиза последната му стихосбирка "Технология на екстаза".