Тъй, както мъж целува жена, която обича

by Petar Denchev, Петър Денчев

Когато 21-годишен автор спечели конкурс за роман, професионалният читател застава нащрек: Не е ли прибързало журито с оценката? В случая, въпреки всички основателни жанрови съмнения дали текстът на Денчев е роман или просто новела, имаме среща със силно и стилно разказване, освободено в тематичния си избор и щедро откъм неочаквани сюжетни хрумвания. Дебют, в който има колкото обещания, толкова и постижения.
в. "Литературен вестник", 21.11.2007г.


Петър Денчев е сред приятните изненади в съвременната българска проза. През 2007 г. дебютният му роман „Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели награда за нов български роман и младият театрален режисьор веднага обръща вниманието върху себе си. Без да е новак в литературата, с изявени пристрастия в поезията и прозата, Денчев създава модерна, занимателна и значима книга, свидетелство за обновителните процеси, течащи в най-новата ни литература.

„Тъй както мъж целува жена, която обича” е продукт на времето на новите технологии, на Интернет. Личи, че авторът е правил публикации в мрежата и много държи да спечели за каузата си точно интернет - маниаците, които с часове пишат коментари във форумите и обичат да чатят със свои познати и приятелки. Романът е стегнат, лаконичен, събран в 9 глави и 122 страници. Но това не означава, че авторът не спазва жанровите изисквания. Напротив, когато е необходимо - примерно за разкриване драмата на своята съпруга Кристина - той е мотивирано обстоятелствен. Щом трябва да ни занимава с преживелиците си в затвора е също подробен, без да става досаден.

Портретните характеристики на основните му персонажи - Виктор - негово алтер его, двете жени, които обича - Мирела и Кристина и доведената му дъщеря Ирина, са икономични, минималистични и строго функционални. Читателят не усеща някакво самоволно ограбване и елементаризиране на образите, а те, независимо от начина им на пласиране, запазват своята житейска автентичност и достоверност. Историята е камерна, дълбоко лична, но и с универсално послание. Защото става дума за пречистващата сила на любовта, за преодоляване егоизма на съвременния човек, за откриване смисъла на съществуването ни в един объркан и жесток свят.

И тъй като за всеки човек, дори у нас, настъпва моментът на преоценката и равносметка, когато трябва да си отговори ясно и категорично дали е живял напразно или наистина съществуването му е имало някакъв смисъл. А както знаем, осмислянето на живота може да стане само чрез даряване на обич, чрез любов и опрощаване грешките от миналото. До този катарзис стига и Виктор, който се връща при любимата си Кристина, която от ревност е искал да убие и малко неочаквано се представя като добър баща на осиновената от него Ирина, намирайки смисъл и ориентир за иначе безцелното си егоистично вегетиране.

Петър Денчев безспорно е използвал лични спомени и преживявания, за да уплътни повествованието си, но е безспорно, че притежава талант, умее да разказва непосредствено и свежо и най-важното знае коя е неговата аудитория. Тази, която с нетърпение чака да започне чат-сесията и за която виртуалното пространство е неин втори дом. Затова и романът му го възприемам като чат-изповед, като едно не много дълго послание, което той е изпратил по електронната поща до близък свой приятел, разчитайки на съчувствие и разбиране. За мен този му подход е сработил ефективно и се надявам, че и в бъдеще ще ни изненадва с качествени и стойностни текстове.

Борислав Гърдев

128 pages, Paperback

First published January 1, 2007

About the author

Петър Денчев е български писател и театрален режисьор. Завършил е Режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 г., а през 2017 г. магистърска програма „Театрално изкуство“. Има номинации и награди от различни конкурси за поезия, проза („Развитие“, „Светлоструй“, „Веселин Ханчев“, „Екстаз – сп. Алтера“). С романа си “Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за нов български роман “Развитие” през 2007 г. По-късно издава сборника с разкази „Истории в минало време“ (2010, ИК „Жанет 45“) и романа „Тихото слънце“ (2012, ИК „Жанет 45“). Има публикации в периодичния печат, преводи на разкази в Сърбия, Македония, Хърватия, Словения, Германия и САЩ. Поставял е спектакли на сцените на повечето от големите театри в България (Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „А.Константинов”, ДТ „С. Бъчваров“ Варна, ДТ „С. Огнянов“ Русе, ДТ „Г. Милев” С. Загора и др.). В периода 2017-2018 г. е драматург на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна. В театъра е работил върху текстове на автори като Едуард Олби, Жорди Галсеран, Сара Рул, Шекспир, Молиер. Негови спектакли са гостували на различни фестивали и форуми в Сърбия, Румъния, Косово и Черна гора.

Reviews

[Neva · Rating 4 out of 5]

Браво. Човек или го има, или го няма. Когато е на 21 години и може да пише за такива неща по такъв начин, без съмнение го има. Да, нещата са безплътно интелектуални, физическото е говорено, но не и осезаемо на страницата, чувствата са обсъждани, не и пулсиращи, камо ли убийствени, каквито е заявено, че са, обратите са повече от правдоподобното и след всяко свое завъртане сюжетът попада на подозрително изгодно за нататъшния си развой място. Обаче всичко е направено по издържан, явно премислен начин, така че елементите в крайна сметка не се разпиляват и неправдоподобното стои приемливо, като част от стила на цялото. През цялото време си мислих, че ако Амели Нотомб вземе тази книга и ѝ направи едва усетна редакция, спокойно може да я подаде като свой ръкопис в обичайното си издателство. :)

"Топлотата не може да бъде необвързваща" - как знаеш това на 21??