Във фантастичната повест „Шахтата“ героите са тийнейджъри, разкъсани от егоизма и желанието си за забавление на всяка цена. Те тормозят непрекъснато по-малките, като това им доставя удоволствие. Една от жертвите им е третокласникът Дарен. По време на поредната „игра“ те го пускат в шахтата на училищното мазе, за която се говори, че е вход към ада… и наистина се оказва така. В ада обаче Дарен среща закрилник в лицето на архангел Уриил, а мъчителите му минават през адски изкушения и изпитания, за да се осъзнаят и оценят истинското приятелство, което не пита за възраст и външен вид. Някои от „атракциите“ по пътя им са чревоугодниците блатни, дебелата кралица на гигантите Джимеле и Царят на мухите, едно от въплъщенията на дявола.
Благодарение на силата да прави добро и другите да осъзнаят неговите предимства, Дарен поема мисията да спаси по-големите си съученици и да ги върне към по-смислен живот. Всички заедно ще открият, че понякога трябва да ти се случи нещо много лошо, за да се научиш да разпознаваш доброто, а прошката е най-красивото лице на обичта и приятелството.
"Шахтата" е разказ за доброто, за вярата, приятелството и човечността. Разказ на група младежи, които водейки се от своя житейски опит, ни казват нещо много важно. Нещо, което ние, заблудени от напрегнатото ежедневие, често забравяме. А именно - Красотата е навсякъде около нас, просто трябва да я забележим. Вярата в доброто, любовта и в собствените ни сили е това, което ни движи напред, което ни дава сили да продължим. Всъщност младите автори от клуб "Светлини сред сенките" ни откарват в Ада. И не само това, но в него пускат и едно изтормозено и малтретирано от връстниците си момче. Момче, неразбрано от своите егоистични съученици, но притежаващо изключителна вътрешна красота и сила. По пътя на своето приключение във владенията на Краля на мухите, то се изправя срещу най-големите си страхове за да спаси живота на хората, които само преди няколко минути едва не го убиват... И не съм съгласен с предното ревю (после ще ви го цитирам, че сега съм в един пробит Икарус). В един разказ аз гледам това, което авторът е искал да каже, а не това по колко сложен и майсторски начин го е направил. Забележителното тук е, че едни малки деца ни казват това, за което ние, уж големите, сме слепи. По едно и също време четох един от най-известните романи на всепризнатия авторитет и познавач на американската душа Джон Стайнбек и разказчето на тези хлапетии (2006 година) от Казанлък, дръзнали да си основат дори и клуб, и как да ви кажа - Стайнбек все още стои недочетен... (само до утре, разбира се) : Д
Повестта се чете за ден и е предимно диалог, което е нормално при толкова много автори, всеки от които води отделен персонаж в историята. Самата тя описва част от нормалния тийнейджърски живот - нещата, които вълнуват авторите и тъй като възрастта им е 14-15, си личи, че има какво още да учат за писането.