Прекрасна. Особено "Фотография и философия", "Поспаланецът", приказката за Синьото крилце и тази за Ювал без Аз. Бих ги нарекла философски притчи донякъде. Има вътре Мойсей, Сократ, латински сентенции, много, много цветя - и никнещи, и вехнещи - с говорещи имена като Потайниче, Ледено цвете, Вълча трева... Който си е маг, си е маг дори в на пръв поглед странично нему поприще.:)
Не й давам всички звезди, защото на места е твърде обяснителен и моралистичен.
Но си е поетична:)