Френска поезия

by Пенчо Симов (Translator), Theobald I of Navarre, Thibaut IV de Champagne

Сборникът включва творби на: Жак Превер, Робер Деснос, Анри Мишо, Луи Арагон, Андре Брьотон, Тристан Цара, Пол Елюар, Жан Кокто, Гийом Аполинер, Пол Валери, Артюр Рембо, Пол Верлен, Шарл Бодлер и много други.

Genres: Poetry, Classics

624 pages, Hardcover

First published August 1, 1978

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

Поезията в този сборник все още доста актуално очертава кардиограма през времето. Ускоряване и забавяне на сърдечния ритъм, инфаркт, сърцебиене от страх и ужас, свиване под лъжичката от скръб, лудо препускане от любов или последните удари преди края. Вечният акомпанимент на живота.

Поетите от всички френски епохи в компилацията, от средновековието чак до наше време, се опитват, жонглирайки по неуловим лунен лъч, да стигнат до онова заветно място отвъд хоризонта на въображението, където думите стават излишни, и вече са казали всичко.

***
▶️ 🎶🎶🎶

“Сън кога сънувам, сам не знам почти —
буден ли съм, трябва да ми кажеш ти.”

Гийом IX дьо Поатие
——
“Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен,”

“Души с различни сили
се раждат. Има и цветя с бодли.”

Франсоа Вийон
——
“Обичам свобода, ала във робство тлея,
дворецът ме гневи, а трябва да съм там,
притворство не търпя, но го прилагам сам,
обичам простота, а съм далеч от нея”

Жоашен дю Беле
——
“Дърварю, чуй ме ти и спри за миг ръка —
дървета не сечеш, замахвайки така,
не виждаш ли кръвта на нимфите, които
под тяхната кора живееха честито?”

Пиер дьо Ронсар
——
“Животът е едно бодливо, остро цвете,
красиво призори и сухо вечерта;
прилича той на сняг сред лято над света
или на кораб лек, разбит от ветровете.”

Филип Депорт
——
“Твърдят: светът е стар; но ще предпочете
забавни четива и той като дете.”

Жан дьо Лафонтен
——
“У повечето днес мечтите са такива,
че пътят им далеч от правдата отива.”

“Светът да ви цени, желаете, нали?
Не стойте все такъв, какъвто сте били.”

“глупакът всеки път успява, знайте вие,
от по-голям глупак похвали да добие.”

Никола Боало
——
“Хванете лудия!“ — във хор крещим.
Едничката награда за такива
е глад, преследване и смърт на скот
или след време статуя красива
за чест на целия човешки род.”

Пиер-Жан Беранже
——
“Животът е книга със власт вездесъща —
не почваш, не свършваш, когато си щеш,
не можеш повторно ни ред да четеш,
самичък съдбовният лист се обръща;”

Алфонс дьо Ламартин
——
“топовният гърмеж възпламенява
невзрачните и мрачните души.”

“И ни един народ не позволява
съседа му да бъде жив и здрав;
внушават ни във бой да търсим слава,
раздухват глупостта ни в бесен гняв.”

Виктор Юго
——
“Природата е храм; колони живи в хор
понякога шептят — заслушан в тях, човека
сред лес от символи блуждае без пътека,
разглеждан все от тях с познат и близък взор.”

Шарл Бодлер
——
“когато този свят прилича на килия
и като прилеп чер надеждата, едва
размахала криле, се блъска и боли я,
в разкапания свод ударила глава;”

“И катафалки, без мелодия привична,
без барабанен гръм, се влачат бавно в мен;
Надеждата е в плач и мъка деспотична
развява черен флаг над моя лоб смразен.”

Шарл Бодлер
——
“С безкраен отблясък
от скучна позлата
снегът в равнината
искри като пясък.

От цинк е небето
и мрак се простира
в простора, до г дето
луната умира…”

Пол Верлен
——
“зеления лазур, […]
чиято шир в екстаз и ритъм все не спира
и синьото пламти под лъч от ален ден
и с по-голяма мощ от алкохол и лира
назрява любовта с горчив и розов тен.

Познавам небеса от мълнии раздрани,
течения, тайфун, крила на гълъб бял
в зори, а после нощ; видях сред океани
каквото мисли си човек, че е видял.”

Артюр Рембо

[Росен Григоров · Rating 5 out of 5]

Едва сега - ноември 2015 г., около шест сутринта, вкусвайки за пореден път прахта на утрото и хълмовете от книги в стаята си - решавам да проверя дали това съкровище е качено тук, за да го добавя към виртуалния си архив. Още 8 човека преди мен са го направили, но вярвам, че за поне 8008 този сборник е първичният им извор на възторг и любов към френската поезия.
Доколкото си спомням, открих го при продавачите на старо на Орлов мост. Тогава все още не надписвах книгите си - оттам и сегашната несигурност за фактите. Октомври 2011 г. (почти убеден) - в началото на студентски ми дни; по време на някоя от първите ми самотни разходки из София навярно денят е догарял, вече малко по-забързано и уморено след лятото; пръстите ми са изпълнили отиграния танц на сцената от кашони и са попаднали на овехтялата и безкрайно добре позната като оформление корица на поредицата "Световна класика"; отнесъл съм я в малката си квартира и в есенната нощ, надвесен над нея и с нощната лампа за свещ, словоусещането ми (измислена дума, но червените вълнички под нея не ме смущават) е започнало да се променя.
И така до днес - Бодлер, Маларме, Верлен, Жам, Сюпервиел, Аполинер, Превер и, разбира се, колосът-юноша Рембо са слънца, които трептят в съзнанието ми и носят стотици емоции у него със своите необятни лъчи. Задължителна е и благодарността на преводачите им на български, тъй като без тях тази среща можеше да си остане просто една несбъднала се възможност.

"... но кой човек ще промени
със ум съдбата?
Безспирно се въртят нещата
в поредица неопозната..."

Рютбьоф, средата на XIII век

[Dimitar Krastev · Rating 5 out of 5]

Безценна книга. Не пет, ами пет хиляди звезди са й малко.