What do you think?
Rate this book
Летящие сказки
Летец за особени поръчения
Съдържание
Летец за особени поръчения - с. 5;
Далечните тръбачи - с. 142;
Нощта на големия прилив - с. 173;
Вечният бисер - с. 266.
Кратък речник на морските термини - с. 370;
От преводача (послеслов) - Георги Георгиев - с. 372-375.
376 pages, Paperback
First published January 1, 1975
2 people are currently reading
23 people want to read
About the author
Vladislav Krapivin
131 books33 followersVladislav Petrovich Krapivin (Russian: Владислав Крапивин; 14 October 1938 – 1 September 2020) was a Russian children's books writer.
Vladislav Petrovich Krapivin was born in the city of Tyumen on 14 October 1938. He received a degree in journalism from the Ural State University. In the course of his studies, he started working at the newspaper "Evening Sverdlovsk", followed by several years in the periodical "Ural Pathfinder". Krapivin has been a full-time writer since 1965. His first book, The Voyage of Orion, was printed by the Sverdlovsk Publishing House in 1962. Over the course of his literary career, Krapivin became the author of more than 200 publications, many of which have been translated.
In 1961 Vladislav Krapivin founded a youth group called "Caravel" with the main activities for the kids that of journalism, fencing, sailing and all things maritime. "Caravel" exists to this day, led by its former graduates.
Source: Wikipedia
Vladislav Petrovich Krapivin was born in the city of Tyumen on 14 October 1938. He received a degree in journalism from the Ural State University. In the course of his studies, he started working at the newspaper "Evening Sverdlovsk", followed by several years in the periodical "Ural Pathfinder". Krapivin has been a full-time writer since 1965. His first book, The Voyage of Orion, was printed by the Sverdlovsk Publishing House in 1962. Over the course of his literary career, Krapivin became the author of more than 200 publications, many of which have been translated.
In 1961 Vladislav Krapivin founded a youth group called "Caravel" with the main activities for the kids that of journalism, fencing, sailing and all things maritime. "Caravel" exists to this day, led by its former graduates.
Source: Wikipedia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
September 3, 2015
Може би Вечният бисер, Стоманените шипки и Въженцето са все неща, които едва ли ще можем да си спомним... След толкова много години с уморените от възрастността си умове. Какво е възрастност ли? И аз не знам, но няма как да опиша с една дума разликата между тези, които знаят, че зад ъгъла ги чака просто прашната квартална улица и онези, другите, които знаят, че зад ъгъла ги очаква приключение, а то ще ги отведе в един различен свят, който е само на няколко стъпки разстояние, но могат да го видят само опазилите се от ежедневната шлака...
Там, зад ъгъла започва една тясна пътечка. Тя може и да трепти странно в лятната мараня, но то е просто, защото все още не сте стъпили на нея. А когато стъпите и погледнете напред, ще видите сияйните простори на небето такова, каквото го помните от детството, безкрайното зелено море на тревата, изпъстрено с малките звездички на полските цветя, и ароматът на слънце, ослепително слънце. По-нататък се вие реката. Тя може да е тясно ручейче, но в нея, сякаш по поръчка, ще дойде кораб. Специално за вас. Защото вие сте Пътникът със зеления билет. Ще долети и самолетът, който никога не се поврежда, нищо, че моторът му е от стар моторолер. И ще полетите с Летеца за особени поръчения натам, накъдето ви отведе собствения път... Извинете, това е Пътят, пише се с главна буква.
А когато си пожелаете нещо, просто трябва да го пожелаете много, ама много силно и то наистина ще се случи. Толкова е просто... и толкова сложно. ... И тъжно... Е, ще ви трябва и малко детски тарикатлък. Като например да завържете двете планети - нашата и тяхната с едно капроново въженце, за да не се отдалечат. Поне за една година. Пък полсе ще мислим какво да правим. Как ще издържи въженцето ли? И това е просто! Нали ви казах - трябва само много да го поискате. А в името на приятелството човек наистина има сили да поиска искрено и силно.
И няма значение в кое време ще се озовете, и няма значение на кое място ще замръкнете... Щом чуете зова от раковината или сигнала на далечните тръбачи, скачайте и не се мотайте нито миг повече - верните приятели ви викат, защото трябва да им помогнете да променят света.
В средновъзрастното ми тяло се разливат остатъците на няколко двойни кафета. В натежалата ми памет кликат иконките на тревогите. Вече не мога да чета по цели нощи. Акумулаторите не бива да се подлагат на безкрайни опити за издържливост. Но няколкото повести на Крапивин, които прочетох тези дни, сякаш ме накараха да скокна безмозъчно в Приказката на собственото си позабравено приключение.
И получих плесница. От собствените си излинели мечти. Те са още там, макар и дълбоко потънали в прах. Само чакат да ги взема в ръце. В собствените си ръце.
Дано отпечатъкът на тази плесница остане по-дълго в съзнанието ми.
Там, зад ъгъла започва една тясна пътечка. Тя може и да трепти странно в лятната мараня, но то е просто, защото все още не сте стъпили на нея. А когато стъпите и погледнете напред, ще видите сияйните простори на небето такова, каквото го помните от детството, безкрайното зелено море на тревата, изпъстрено с малките звездички на полските цветя, и ароматът на слънце, ослепително слънце. По-нататък се вие реката. Тя може да е тясно ручейче, но в нея, сякаш по поръчка, ще дойде кораб. Специално за вас. Защото вие сте Пътникът със зеления билет. Ще долети и самолетът, който никога не се поврежда, нищо, че моторът му е от стар моторолер. И ще полетите с Летеца за особени поръчения натам, накъдето ви отведе собствения път... Извинете, това е Пътят, пише се с главна буква.
А когато си пожелаете нещо, просто трябва да го пожелаете много, ама много силно и то наистина ще се случи. Толкова е просто... и толкова сложно. ... И тъжно... Е, ще ви трябва и малко детски тарикатлък. Като например да завържете двете планети - нашата и тяхната с едно капроново въженце, за да не се отдалечат. Поне за една година. Пък полсе ще мислим какво да правим. Как ще издържи въженцето ли? И това е просто! Нали ви казах - трябва само много да го поискате. А в името на приятелството човек наистина има сили да поиска искрено и силно.
И няма значение в кое време ще се озовете, и няма значение на кое място ще замръкнете... Щом чуете зова от раковината или сигнала на далечните тръбачи, скачайте и не се мотайте нито миг повече - верните приятели ви викат, защото трябва да им помогнете да променят света.
В средновъзрастното ми тяло се разливат остатъците на няколко двойни кафета. В натежалата ми памет кликат иконките на тревогите. Вече не мога да чета по цели нощи. Акумулаторите не бива да се подлагат на безкрайни опити за издържливост. Но няколкото повести на Крапивин, които прочетох тези дни, сякаш ме накараха да скокна безмозъчно в Приказката на собственото си позабравено приключение.
И получих плесница. От собствените си излинели мечти. Те са още там, макар и дълбоко потънали в прах. Само чакат да ги взема в ръце. В собствените си ръце.
Дано отпечатъкът на тази плесница остане по-дълго в съзнанието ми.
April 2, 2013
Невероятна книжка! Страхотен Крапивин! Каквото и да се каже, все ще е малко... Приказна фантастика за деца и не само, развихрило се въображение, ярки и живи герои, привкус на морска сол и звуци от древни фрегати... На 38 години съм, но въпреки всичко продължавам да я препрочитам. Вярно, че оригиналът е по-добър, особено що се отнася до стиховете, вярно, че и тук илюстрациите са отврат (Издателство "Отечество" да не би навремето да е набирало художници от 4-и Километър или Церова Кория???), но дори и това не може да ти развали удоволствието от прочита. Пет звезди са малко. Определено!
November 18, 2012
Повестите в книгата са за момчешката дружба, за израстването, за носталгията по отминалото юношество (Какво е това „тийнейджър“? ;). Навярно ще звучат далечно и неестествено на повечето от съвременната младеж, която не познава емоционалните връзки от недалечното минало (И дума не става за „Планината Броукбек“ :).
January 29, 2021
Сочетание сказки, фантазии и реальности — довольно часто используемая Крапивиным методика. И насколько я помню, эта история стала у меня первой книгой, в которой я наткнулся на что-то подобное. То есть все здесь начиналось как привычная история из других книг. Обычный мальчик из нашей тогдашней современности. Мальчику нравится девочка, она приглашает его на свой день рождения, и он хочет сделать ей приятный и необычный подарок, но выясняется, что у него ничего не получится. Теперь надо отправиться за этим подарком… куда-то. Туда, где реальность уже перестает работать. Где обитает сказка в своем чистом виде. В этом месте найдется место и для бабы Яги, и для витязей, русалок и так далее. Но все эти создания подаются не как какое-то чудо, а что-то обыденное. В этих сказочных местах есть свой маленький аэродром, жители относятся к этим сказкам как ко всему привычному. Ну и так далее.
Чувствуется, что пока автор только нащупывает концепцию «Безлюдных пространств» — места, где перестают действовать привычные правила нашего обычного мира. Где обитает что-то свое, необычное и загадочное. Но пока Крапивин просто населяет их привычными ему и читателям сказочными героями, не дает особо разгуляться собственной фантазии. Никаких оживших невидимых гипсовых ног, вагонных гномов, квамов и книмов. Такие стандартные герои из русских народных сказок. Впрочем, до «Безлюдных пространств» еще далеко — около двадцати лет. Пока эта книга относится к таком «неофициальному» циклу «Летящие сказки». Общее в этом цикле то, что так или иначе все они посвящены полетам.
Вот здесь героев здесь оказывается два. И не всегда, как мне кажется, главным героем здесь является… главный герой Алешка. История Антошки здесь куда более трагична и интересна. Пусть он и появляется здесь буквально на треть книги. То, как он научился летать, почему он это сделал, что именно он хотел добиться. Читать о том, как постепенно разрушался круг его дружбы, как разъезжались приятели в разные концы. Это по-настоящему тяжело было, по крайней мере мне. У меня с дружбой всегда были связаны проблематичные отношения. А тут, в книгах автора, который воспевает мальчишескую дружбу я встречаю подобное. Да, понятно, что это действительно правда жизни, и что истории о том, как завершаются дружеские отношения встречаются и во многих других книгах. Но эта для меня была первой. И тогда меня это поразило. Я привык думать, что дружба — это навсегда. Герои детских книг обычно заканчивают свои пути на «и дружили они долго и счастливо». А здесь… Да, конечно, автор рассказал еще одну историю. И в ней за ушедшей дружбой всегда появляется новая. Немного правда напрягло отношение Алексея и Маши. Концовка здесь оказалась довольно… непредсказуемой.
Так что да, сама книга была для меня не то, чтобы интересной. Да, мир вокруг был довольно прикольным. Сочетание сказки, фантазий автора-мальчишки, реальности. Но больше всего я оценил именно этот посыл. О том, что дружба конечна, но всегда могут появится новые друзья. О том, что всегда есть место чуду, которое может ожидать где-то за углом. Ну и конечно, запомнилось мне это надолго, помню до сих пор.
Чувствуется, что пока автор только нащупывает концепцию «Безлюдных пространств» — места, где перестают действовать привычные правила нашего обычного мира. Где обитает что-то свое, необычное и загадочное. Но пока Крапивин просто населяет их привычными ему и читателям сказочными героями, не дает особо разгуляться собственной фантазии. Никаких оживших невидимых гипсовых ног, вагонных гномов, квамов и книмов. Такие стандартные герои из русских народных сказок. Впрочем, до «Безлюдных пространств» еще далеко — около двадцати лет. Пока эта книга относится к таком «неофициальному» циклу «Летящие сказки». Общее в этом цикле то, что так или иначе все они посвящены полетам.
Вот здесь героев здесь оказывается два. И не всегда, как мне кажется, главным героем здесь является… главный герой Алешка. История Антошки здесь куда более трагична и интересна. Пусть он и появляется здесь буквально на треть книги. То, как он научился летать, почему он это сделал, что именно он хотел добиться. Читать о том, как постепенно разрушался круг его дружбы, как разъезжались приятели в разные концы. Это по-настоящему тяжело было, по крайней мере мне. У меня с дружбой всегда были связаны проблематичные отношения. А тут, в книгах автора, который воспевает мальчишескую дружбу я встречаю подобное. Да, понятно, что это действительно правда жизни, и что истории о том, как завершаются дружеские отношения встречаются и во многих других книгах. Но эта для меня была первой. И тогда меня это поразило. Я привык думать, что дружба — это навсегда. Герои детских книг обычно заканчивают свои пути на «и дружили они долго и счастливо». А здесь… Да, конечно, автор рассказал еще одну историю. И в ней за ушедшей дружбой всегда появляется новая. Немного правда напрягло отношение Алексея и Маши. Концовка здесь оказалась довольно… непредсказуемой.
Так что да, сама книга была для меня не то, чтобы интересной. Да, мир вокруг был довольно прикольным. Сочетание сказки, фантазий автора-мальчишки, реальности. Но больше всего я оценил именно этот посыл. О том, что дружба конечна, но всегда могут появится новые друзья. О том, что всегда есть место чуду, которое может ожидать где-то за углом. Ну и конечно, запомнилось мне это надолго, помню до сих пор.
January 10, 2025
Тази книжна година за мен ще върви на ново и непознато (или по-скоро старо и забравено) - така съм я планирала. Тази книжка я намерих в библиотеката на баща ми, място, в което попринцип не се ровя много, понеже не съм фен на научната фантастика (а той - обратното). Бях малко скептична, взех я заради думата "летец". Той ме насърчи и каза, че е изключително интересна. Повярвах му. И беше прав.
В книгата се поместват 4 повести, всички разказващи истории за деца, приятелство, приключения и приказки. Моята любима си остава "Летец за особени поръчения", но и трите истории за Валерка и Братлето бяха изключително трогателни и интересни. Книжката ме върна в детството ми - във вечерите в леглото, когато с мама четохме приказки. Нищо, че не са от най-фантастичните, нито са български. Всичко беше изключително интересно и разказваше за детството на родителите ми. Единствено не ми хареса това, колко мрачна беше "Нощта на големия прилив".
Ще запазя този бисер в семейната библиотека и със сигурност ще го препрочитам в бъдеще.
В книгата се поместват 4 повести, всички разказващи истории за деца, приятелство, приключения и приказки. Моята любима си остава "Летец за особени поръчения", но и трите истории за Валерка и Братлето бяха изключително трогателни и интересни. Книжката ме върна в детството ми - във вечерите в леглото, когато с мама четохме приказки. Нищо, че не са от най-фантастичните, нито са български. Всичко беше изключително интересно и разказваше за детството на родителите ми. Единствено не ми хареса това, колко мрачна беше "Нощта на големия прилив".
Ще запазя този бисер в семейната библиотека и със сигурност ще го препрочитам в бъдеще.
August 23, 2018
Чудесна детско-юношеска приключенска книга. Страхотен стил, прекрасни персонажи и много интересен сюжет.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews