Николай Райнов е уникален случай в нашата културна история – необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-тероретик, историк и популяризатор на изкуството, философ-моралист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен разказвач на нашия и световен приказен фолклор; художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники.
Райнов прави своя литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" през 1912 г. Окултната традиция сочи, че това са легендите на Боян Мага (основателят на Богомилската Школа), във варианта им за широка аудитория. През 1912 г. Николай е едва 23 годишен, а легендите носят силен духовен отпечатък.
“Бог умря” - казал Ницше и всял смут между вярващите. Във версията на Райнов той изобщо не се е раждал. Един интересен прочит на Библията, заради който авторът очаквано е анатемосан от фанатиците на тогавашната православна църква. Всъщност той представя живота на Човека Христос, плод на прелюбодейство, а не на непорочно заченатия Син Божи. Езикът е леко архаичен, което на мен лично малко ми затрудни прочита.
В своя прочит на истоията за животът на Исус, Райнов чертае образът на едно донякъде отхърлено, будно дете, плод на извънбрачна връзка, което поради липса на достатъчно любов и внимание от своето семейство, се вглъбява в себе си и намира утеаха в храма на своята душа. Какво би станало ако, когато обещаният божи син се е раждал, не са се случили нито един от феномените за които се говори в пророчествата на Бибилията? Ще разбере ли народа и ще разпознае ли божият син в лицето на един обикновен човек? Ами ако Мешиах вече се е родил и никой не е разбрал? Тези въпроси подтикват Иешу да повярва че той може да бъде така чаканият месия както и всеки един човек. Той намира Бог в себе си и тръгва по трудния път да проповядва тази идея и сред народа. Нататък историята следва с някои разлики историята описана и в Библията. По интересен начин Райнов ни пренася през по-важните моменти, правейки ни директни очевидци, описвайки дадена сцена и репликите разменяни между участниците в нея. Почти като на филм.
Заради този си роман, посветен на живота на Исус Христос, Райнов е отлъчен от православната църква. Подобна е съдбата и на Казандзакис, заради романът си "Страстите Христови". Аз лично намирам творбата на Райнов доста по-силна.