Книгата ми хареса, въпреки че трудно може да се нарече шедьовър. Действието се развива в мрачен свят, който търпи последиците от война отминала преди 300 години. Загубвайки я унмерите - могъща раса на магьосници, отравят моретата със своите ичусаи - малки шишенци, които бълват безкрайно количество "саламура". Водите прииждат и поглъщат островите малко по малко, обричайки на смърт всичко живо. Всеки изложил се дори за кратко на отровната вода започва да се трансформира в Удавник - полуинтелигентно създание, което е принудено да живее в отровените морета и рискува мъчителна смърт ако го напусне дори за малко. Самите разгромени унмери са затворени в гета, които не могат да напускат по страх от моментална смърт. Върховни господари на всичко са хаурстафите - мощни телепати, които взимат скъпо от светските владетели, за да държат затворени унмерите.
Въпреки че са минали 300 години много от оръжията на унмерите все още са разпилени из света или лежат на дъното на моретата.
Главения герой Томас Грейнджър е човек, който не се колебае да убива всеки изпречил се на пътя му, за да спаси своята дъщеря - Янти от ръцете на жестокия колекционер на унмерски артефакти Масклин, а след това и от Хаурстаф.
Романът е хубав, а сюжетът - оригинален и интересен, целия пропит с отчаяние. Обречения свят има своята мрачна и интересна красота. Въпреки това на моменти историята излиза малко от контрол. Като цяло героите не са особено добре изградени и не будят симпатия. Янти е дразнещо безинтересна, ту безпомощна, ту ужасно могъща, създавайки впечатление, че автора си няма представа как всъщност се държи едно шестнадесет годишно момиче. Грейнджър ту е представен като опитен войн, ту като безпомощен слабак. Единствен император Хю е по-ярък като образ - дебел, противен и лигав.
Най-много ми хареса сцената с призрачния унмерски кораб, който плава 300 години след като екипажа му е избит във войната, тласкан от неизвестни сили и в търсене на неизвестна цел. Друга сцена, която също грабна вниманието ми, най-вече заради отчаянието и чувството за обреченост, бе затвора, който е принуден управя Грейнджър, където затворниците трябва да плащат за привилегията да бъдат затворници, а не просто умиращи от глад и жажда създания, изложени на действието на саламурата.
Като цяло романът е далеч от шедьовър, но ми хареса достатъчно, за да чакам следващите части от поредицата,най-малкото защото светът на Море на призраци е наистина интересен и завладяващ. Пък и искам да науча повече за това що за създания са самите унмери, както и за техните технологии и най-вече държа да видя как император Хю ще умре, надявам се по много гнусен начин, защото наистина го заслужава.