Отново силно попадение. Първа книга от автора и със сигурност няма да е последна. Наградата Едгар, която получава е напълно заслужена. Искрено се чудя, как този шедьовър от средата на 90-те години, не е бил издаден на български. Впрочем, нищо от Кук не е издавано на български, доколкото ми е известно.
Големият майсторлък в криминалния жанр, винаги съм спорил с тези, които го криткуват като лек такъв, е да се надскочи оригиналният сюжет. Да, всеки иска заплетена история, съспенс и "ахване" в края на романа, но това са все неща, които могат да бъдат постигнати технически. Всеки който прочете 200 крими, може да напише, ако се насили, приличен сюжет с два-три обрата.
Не всеки обаче би могъл да създаде плътни персонажи, да нареди жив и проницателен диалог и да обвърже "интересния сюжет" с по-висши житейски теми.
Кук успява да покрие всички тези точки. Наглед историята, която ни представя не вещае нищо особено - мистериозна и красива жена идва в малко градче, за да стане учителка по изкуства в елитна частна гимназия. На практика още в самото начало Кук ни казва какво ще се случи, но въпреки това до последния момент успява да дъжи читателя в напрежение. Преминавайки през една учебна година през 20-те години на миналия век, виждаме колко унищожителна сила има в красотата и волята за свобода. Накрая на книгата се замислих, че от нея би се получила страхотна театрална постановка. Героите са толкова добре оформени и позиционирани, че мога да си ги представя на сцена. През размислите и спомените на разказвача - синът на директора на гимназията Чатъм - Кук ни поставя пред куп морални дилеми, на които философията и живият живот, изглежда, дават различни отговори. Винаги ще остане в спомените ми пасажът, в който Хенри се пита "защо, ако щастието е най-висшата цел в живота, едва малцина са готови да ѝ се посветят". Защо е толкова страшно да си щастлив? Или може би, щастието е видение, което се явява под различни форми в различните етапи от живота ни на тази земя?
На две-три години попадам на подобни книги. Тази година имах късмета с 2 - тази и последният роман на Лихейн "Small Mercies". Наградите Едгар, Бари и т. н. не трябва да се дават всяка година. Има години, в които просто дават наградата, защото трябва. И все пак някои наградени са по-добри от други.