Strange Universe: The Weird and Wild Science of Everyday Life--on Earth and Beyond

by Bob Berman

"Touches on a dizzying array of subjects, including UV rays, inert gases, fossils, meteorites, microwaves, rainbows . . . Like many a good teacher, Berman uses humor to entertain his audience and liven things up." — Los Angeles Times

Bob Berman is motivated by a straightforward philosophy: everyone can understand science—and it's fun, too. In Strange Universe , he pokes into the bizarre and astonishingly true scientific facts that determine the world around us.

Geared to the nonscientist, Berman's original essays are filled with the trademark wit and cleverness that has earned him acclaim over many years for his columns in Astronomy and Discover magazines. He emphasizes curiosities of the natural world to which everyone can relate, and dishes on the little-known secrets about space and some of science's biggest blunders (including a very embarrassing moment from Buzz Aldrin's trip to the moon).

Fascinating to anyone interested in the wonders of our world and the cosmos beyond, Strange Universe will make you smile and think.

Genres: Science, Nonfiction, Astronomy, Popular Science, Space

224 pages, Paperback

First published January 1, 2004

About the author

Bob Berman is one of America's top astronomy writers. For many years, he wrote the popular "Night Watchman" column for Discover magazine. He is currently a columnist for Astronomy magazine and a host on NPR's Northeast Public Radio, and he is the science editor of the Old Farmer's Almanac.

Reviews

[Kris · Rating 5 out of 5]

Mr. Berman has a wonderful way of explaining everyday events that seem odd but truly are not. Quite a fascinating read!

[Nostromo · Rating 5 out of 5]

Преди 250 милиона години огромен метеорит се сблъскал със Земята. Мощта на удара била толкова чудовищна, че превърнала твърдата сяра в наситени серни газове, "които изпълнили около 40% от земната атмосфера. В резултат на това безумно глобално производство на киселина океаните буквално се мариновали и повърхността им заприличала на лимонов сок! Земята била едва ли не нокаутирана."

Както е видно, Боб Бърман е толкова образен и забавен в обясненията си, че книгата спокойно може да мине и в графата "Хумористични", с тази разлика, че освен да ви забавлява, от нея ще научите и такива неща за ежедневието, които задължително ще повлияят на начина, по който възприемате даденостите около себе си. Например, гаджето ви вече няма да е просто гадже, а биологичен продукт на милиони години еволюция. Не й/му го казвайте, може и да не остане очарован/а.

Освен популяризатор на науката Бърман е физик, преподавател и автор в списание за астрономия. Не е корифей от величината на Хокинг, Съскинд и Краус, но както и в случая с Бил Брайсън (автор на "Кратка история на почти всичко", който няма докторски степени в областта на точните науки), това може би се оказва предимство, защото дава възможност на автора да слезе на нивото на лаика и да даде обяснения, които, ако беше нобелов лауреат, нямаше да му ходят на реномето. Как иначе би написал, че, след като на нашите прадеди им окапала козината, понеже им пречела във водата, растителността по главите им останала, за да могат малките им да се хващат за нея, за да не се удавят?

Също в тази връзка и оставайки на същата тема, това му дава и свободата да представя теории, които все още не са напълно възприети от академичния свят, като например тази за акватичната маймуна. Според нея хората са произлезли от група праисторически маймуни, принудени да живеят до водни басейни и приучили се да живеят съобразно средата, ядейки миди и дори да плуват. Един от интересните факти, подкрепящи тази теория, е че съвременните маймуни никога не ахват за разлика от нас, което се обяснява с наследственост от акватичните маймуни, които при опасност поемали дълбоко въздух и така се гмуркали под водата.

И тъй като книжката е доста всеобхватна като тематика, за какво все пак не се говори в нея? Ми реално май няма тема, която да не засяга - от това, с което се сблъскваме всеки ден, до онова, което обикновено остава забулено от милиардите километри над главите ни, делящи ни от далечни планети и звезди. Знаете ли например, че "от раждането до смъртта си ние вдишваме предимно азот, който съставлява около 78% от въздуха. Това не ни вреди, но не ни и помага особено - също като музиката в асансьор." А че до 2012-та с непрекъснатото усъвършенстване на астрономическата техника, могат да бъдат открити планети много подобни на Земята? Всъщност, докато последното не е било възможно през 2004-та (когато е издадена книгата), сега то вече е факт, който Бърман много точно предсказва.

Как можем да определим едно нещо, като невъзможно? "Възможно ли е например насаме в гората катеричките да разговарят помежду си на френски?" Естествено, че да, но твърде вероятно е времето на Вселената, в която живеем, да не стигне, за да могат обстоятелствата да доведат нещата до този меко казано странен развой на събитията.

А питали ли сте се как биха изглеждали едни извънземни? "В най-слабите кино творби те понякога са подобни на сепии и обсебват телата на когото им скимне - процес, който по разбираеми причини променя личностните характеристики на хората, като обикновено първата жертва е чувството за хумор. Но влизането в чужди тела изглежда странно занимание за пришълци. Ако ние открием лигави сепии на някоя друга планета, едва ли първата ни мисъл ще бъде: Хайде да се намърдаме в тези гадни неща и да видим дали не можем да станем като тях."

Ако обичате да се излежавате до късно дори и когато в същото време можете да се цамбуркате в морето и после да си печете кълките на пясъка, помислете си дали не е по-добре да си отспите на обяд, когато интензитетът на вредните ултравиолетови лъчи е с 80% по-силен, отколкото в часовете преди 9 сутринта и след 17 часа следобед.

А предполагам всеки е чувал за изключително трудното доказателство на така известната теорема на Ферма. А след като е толкова известна, знаете ли я какво гласи? Аз, да си призная, не знаех, а всъщност е много просто. Навремето Ферма погледнал Питагоровата теорема и се запитал защо и сборът на кубовете на катетите в правоъгълния триъгълник не е равен на куба на хипотенузата, както твърди Питагоровата теорема само че за квадратите на страните. Всъщност нито една степен след втора, не изпълнява равенството от Питагоровата теорема, но това било доказано чак през 1995-та година от учен, който преди това се трудил 8 години над проблема и резултатът бил доказателство в 200 страници, което дори и много добри математици трудно биха разбрали.

[William · Rating 4 out of 5]

Nice book. If you don't have a science background it can be difficult to understand. The theoretical physics is difficult to understand with a science background! Explains a lot of common phenomenon that you may not even notice.

[Raymonds009 · Rating 4 out of 5]

There are so many interesting things packed into this book that your head will spin. Sometimes deep and thought provoking and then silly. Something for everyone. He thinks he is a comedian. He is not. But, this does not detract from wide-ranging scope of his inquiries and insights. Try it.

[Anna · Rating 4 out of 5]

"We often find ourselves in the midst of some type of unusual condition... we find ourselves in a universe where everything is fascinating - and nothing is surprising."

[Mendhak · Rating 3 out of 5]

I did make an effort to like this, and the contents themselves were entertaining. It was a few things that got in the way though.

I don't think I've encountered a science book that makes use of the outdated imperial system. It was constantly jarring to encounter awkward numbers of inches, Fahrenheit, and pounds being quoted.

There's even a chapter dedicated towards pointing out standard units, but then spending most of the time justifying imperial. Which is bad enough in itself, but it makes use of a few almost (but not exactly) coincidental numbers to make it sound like an intuitive system... and this is done shortly after telling us that coincidences themselves aren't proofs at all!

Anyone who grows up with any bizarre system will consider it intuitive. There was really no need to waste this ink on such a pointless topic.

The other thing that got in the way were, let's say, some embellishments. While I'm not an expert in all areas, the ones where I did go and do further reading, I realized stories had been exaggerated or retold for entertainment and were just on the side of being wrong.

[Kristine · Rating 4 out of 5]

For the purpose it is intended, as a book of scientific factoids and explanations for non-scientists, the author does a good job. As a physicist, I found the chapters to be very short, jerky, and jumping from one attention-grabbing hook or factoid to the next with little backstory or details, but I am of course not the target audience. The chapter on the Big Bang is exceptionally well done for any audience.

[Joanna · Rating 3 out of 5]

This is a fairly entertaining lay person's book of fun scientific facts and stories, focusing on physics and astronomy. Each chapter is short and easy to read, good for fitting into the odd corner of your day. I found myself losing interest as I kept reading, but maybe this is a book best sipped, rather than hurried through. Or maybe the science-y dad jokes just got stale for me.

[Bill Silverman · Rating 5 out of 5]

I love the way Bob Berman explains astronomical and other other subjects. He has a great sense of humor, along with a knack for making even the most complex subjects understandable. Even if I don't get it, it's on to the next one. For several years, I enjoyed his columns in Astronomy Magazine. I look forward to catching up with another of his books.

[JLS10 · Rating 4 out of 5]

I read 4-5 pages a night because this is a pretty dense book, so it took me awhile. Not something I would read again, but a once through was ok. 3.5 stars because it got a little drawn out and I was ready to finish.

[Mike Kasper · Rating 2 out of 5]

Great and fun at first give much hype into later, anti-climactic chapters. I guess it just became predictable. Should've known that, but have a guilty pleasure in reading these kind of books.

[Mary-Marcia · Rating 4 out of 5]

I am in awe of the weird and wild of the everyday. Too much to recall. Will have to read again! Especially loved understanding the why of "blue" shadows. And depiction of black holes. While reading it in Peet's coffee shop a man on his way out stopped, he looked at the title and name and said I knew him, the author, I took a class with him in Woodstock, and my brother and my other brother -- one after another. He's a great guy. It seemed he wanted to say more, but his child had already left and he had to hurry and catch up.

[Wendy · Rating 2 out of 5]

This book had some fascinating chapters on the miraculous science of the everyday. I did like it-just had to force myself to read it-it was still just a little too scientific for the common person to become immersed in

[James · Rating 4 out of 5]

Very fun book! It moves along quickly to different stories. The author is very good at simplifying when needed. I loved his description of an astronaut of the future traveling to the center of the galaxy at almost the speed of light. Its great!