Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“. Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.
За Калин Терзийски чувам смесени отзвуци. Реших да проверя сама какъв му е случаят, но "Ной дава последни указания на животните" не изясни нещата. Определено бих прочела още нещо на Терзийски, но не препоръчвам на никого да се запознава с творчеството му чрез тази книга. Тя е безлична и безразлична - към читателя и към себе си. Един приятел все казва, че и най-големите автори имат максимум 20 брилянтни разкази. Всичко останало е посредствено. Е, в тази книга няма нито един брилянтен разказ.Забравяш ги на мига след като си прелистил страницата. Ако обичате да четете, докато пътувате, "Ной..." би била добър избор на компания. Най-вече защото книгата е малка и се събира във всякаква чанта, а всеки разказ се дъвче и преглъща толкова бавно, че ще имате достатъчно за из път, колкото и дълго да пътувате.
Дузина години след първата ми среща с първия роман на Терзийски, който ме отказа от него за дузина години, прочетох този сборник. Да си призная, привлече ме поезията на КТ, която със сигурност е най-силната му страна, но прозаикът тук се е представил много добре.
За съжаление хитроумно-именованият титулен разказ е сред слабите попадения. Също така оставам с впечатление, че последните пет-шест текста са добавени за обем и определено не са на нивото на първата половина от сборника.
Сред разказите обаче има страхотни попадения - този за Дявола, който слязъл да се разходи из Българско, този за продавачката и пълната й промяна, също така поне четири-пет импресии, които представляват есеистични фрагменти със страхотен стил, социална подплънка и меланхолична провокация.
Определено Терзийски се очерта любопитен за моя литературен вкус и възнамерявам да преслушам и други негови книги.