Дневник на чумавата година • Мол Фландърс

by Daniel Defoe, Даниел Дефо, Васил Атанасов (Translator)

Дневник на чумавата година: „Дневник на чумавата година“ не е докумнетално четиво. Дефо е бил бебе по време на голямата чума от 1665 г., но фактите и случките които описва са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в Лондон. Даже в увода на книгата се споменава че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения, което се приема с доверие от историците. И наистина е така - даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от чумата от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва. Описанията на живота и порядките в Лондон и Англия през XVII в. е също достоверно и правдоподобно. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението й са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространява с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не по въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта - разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията и вярата, че това е Божие наказание за греховете им.
***
Мол Фландърс:
СПОЛУКИТЕ И НЕВОЛИТЕ НА ПРОЧУТАТА МОЛ ФЛАНДЪРС
родена в Нюгейт, която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във Вирджиния и накрая се покая, забогатя, заживя честно и умря в разкаяние
Написано според нейните собствени спомени
ЛОНДОН 1722

Тя се ражда в тогавашния лондонски затвор Нюгейт, изоставена е и отгледана от цигани. След това попада в приют и изведнъж й провървява, като една дама от висшето лондонско общество я взема за отглеждане. Един от синовете на тази дама я прелъстява и това според нея и тогавашното мислене е грях, който съсипва живота й. Оттук започват неспирните й неволи... Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Отблъскващо и отвратително е да се чете, как тогавашните мъже са избирали съпругите си по зестрите им. Последният съпруг на Мол също се жени по сметка за нея, но, според автора, той бил правилният избор.

Genres: Classics

560 pages, Hardcover

First published March 1, 1722

About the author

Daniel Defoe was an English novelist, journalist, merchant, pamphleteer and spy. He is most famous for his novel Robinson Crusoe, published in 1719, which is claimed to be second only to the Bible in its number of translations. He has been seen as one of the earliest proponents of the English novel, and helped to popularise the form in Britain with others such as Aphra Behn and Samuel Richardson. Defoe wrote many political tracts, was often in trouble with the authorities, and spent a period in prison. Intellectuals and political leaders paid attention to his fresh ideas and sometimes consulted him.
Defoe was a prolific and versatile writer, producing more than three hundred works—books, pamphlets, and journals—on diverse topics, including politics, crime, religion, marriage, psychology and the supernatural. He was also a pioneer of business journalism and economic journalism.

Reviews

[Моника Василева · Rating 4 out of 5]

Историята на Мол Фландърс е изключително интересна и изпълнена с приключения и обрати. Героинята показва на читателя, че от всяка ситуация има изход, независимо колко безизходна изглежда на пръв поглед.

Образът на главната героиня е изграден и мотивиран много добре. Даниел Дефо майсторски обрисува образа на тази дама, обяснявайки всеки неин избор и решение. Признавам си, че съм изключително впечатлена от това как е изграден този женски образ, предвид факта, че авторът е мъж и имайки предвид дистанцията на времето и развитието на литературата по онова време.

[Ais · Rating 3 out of 5]

17- ти век, Англия, чумна епидемия. Като махнем разликите, породени от напредъка, останалото е стряскащо еднакво - карантина, забрана на масови събития, ежедневни сводки от здравните служби, дезинфекция (по тогавашните стандарти), както и видове категории хора, назначени да обслужват, контролират и проверяват карантинираните. Бума на конспиративните теории също го има, в лицето на астролози, гадатели и магьосници, обясняващи произхода на болестта.
За мен беше интересно четиво, за други, в този момент, може и да е натоварващо - въпрос на субективно възприемане на случващото се около нас.