Ако искаш вярвай, но това е поредната остроумна, сладкодумна и мъдра книжка за деца на неостаряващия (въпреки натрупаните годинки) Панчо Панчев.
Ако искаш вярвай, но това е същият Дядо Пънч, с чиито книжки са отраснали не няколко деца, а няколко поколения деца.
Ако искаш вярвай, но това е онзи весел писател с устна хармоничка, който на Световния форум на книгата „Библиобраз” в Москва накара важната г-жа Буш, сериозната г-жа Путина и свенливата г-жа Първанова да пеят в хор „Зайченцето бяло” по текст на Леда Милева.
Страхотно удоволствие ми достави тази книжка! Отдавна не бях чела приказки и сега се сетих колко много ги обичах всъщност. :) В "Ако искаш вярвай" Дядо Пънч е събрал 13 истории с невероятен край, всяка от които е придружена от "десертче" или иначе казано - от тематично стихотворение. За първи път чета нещо от него, написано в немерена реч, и определено ми харесва повече. Езикът е изчистен, някак лек, мек, приятен. Историите пък са пълни с измишльотини (като при хубавите приказки).
Рисунките невероятно точно улавят духа на текста и го доразвиват в правилна посока. По принцип не бях фенка на илюстрациите на Яна Левиева - макар да знам колко много харесват работата й всички - даже признавам, че тук подходих леко скептично. Решенията, които е взела като художник обаче, в процеса на четене, ми се видяха красиви и нежни. Всяка страница е фантазия, наистина се е вместила в книжното тяло много интелигентно, ненатрапчиво и в същото време "по детски". Препоръчвам. :)