Нобелистът

by Elena Alexieva

Една топла пролетна привечер луксозен автомобил прекосява центъра на София на път към Университета. В него е Нобеловият лауреат за литература Едуардо Гертелсман, дошъл в страната на среща със своите български читатели. През нощта обаче писателят изчезва безследно от хотела си, а на следващата сутрин в телевизията се получава загадъчен видеоклип, в който неизвестни похитители искат откуп за отвлечения нобелист.

Три дни по-късно край обезлюденото село Малиново е открит трупът на писателя Асен Войнов, облечен в дрехите на Нобеловия лауреат.

Разследването е възложено на инспектор Ванда Беловска. Подложена на силен политически натиск от ръководството на Системата, постоянно заплашвана от своя шеф, Беловска не подбира средствата, които могат да я отведат до истината. Водена от максимата, че единствено престъпникът знае всичко за престъплението, тя се забърква в съмнителни отношения със съмнителни хора, тласкани от болезнени и налудничаваи амбиции.

Със съсипан личен живот и билет, купен от неин информатор, инспектор Беловска най-сетне стига до Цюрих, където могъща литературна агенция буквално отглежда нобелисти. В битката за слава и огромни тиражи всичко е позволено.

Но къде все пак е Гертелсман? И кой ще бъде българският Нобелов лауреат?

394 pages, Paperback

First published January 1, 2011

About the author

Българска писателка. Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2000), издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005, награда за нова българска художествена проза „Хеликон“ за 2006 г.), „Кой?“ (2006, по библейски сюжети) и романът „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007) от ИК „Колибри“. От същото издателство е и най-новата ѝ книга, „Тя е тук“ (2009).

Завършила е английска гимназия и Международни икономически отношения (УНСС). Доктор по семиотика (НБУ).

Reviews

[Y. N. · Rating 3 out of 5]

Не е нищо блестящо и невиждано, но е приятен, разтоварващ роман.

[Rubí Santander · Rating 3 out of 5]

"Elle savait par expérience qu’avec l’intuition, il fallait être très prudent. Parce qu’elle avait besoin de la même nourriture que la logique : de faits."

[Viktor Stoyanov · Rating 3 out of 5]

Добре - някои моменти ми допаднаха, други не. Захванах да го чета заради предполагаемата тематика и очакванията за полицейски разследвания. Ще опитам да изведа основното:
+ Началото с гледната точка на Гертелсман
+ Чисто административните отношения в службата са достоверни
+ Вдовицата е от добре изградените образи

- Гледната точка на нобелиста приключи много бързо, а на мен ми беше най-интересна
- Твърде много ми дойдоха на моменти разсъжденията на Ванда, на моменти се повтаряха
- Не са достоверни обяснените евро програми за интеграция на ромите (но това го гледам като експерт по евро програми, макар и не с точно такава специализация)
(следва spoiler)
........
........
........
- Не ми допадна, че цялото разследване не направи и крачка напред, работата на испекторите не даде и един плод, а цялата схема я разкри един информатор в рамките на кратък разговор. Очаквах следствените действия да отговорят поне частично на някой от въпросите, а не всички отговори да дойдат наготово. Но това си е мой проблем ...

За обобщение:
Хванати са няколко интригуващи нишки, които надскачат локалната тематика. Такава е историята на самия новелист Гертелсман. Локалните нишки на местното разследване се сблъскват с повече стереотипи, отколкото с добавена стойност - обстановката в селото, циганската тема, Перник, бедната принципна полицайка без лев в джоба, дъщерята, която не е оправдала очакванията на майка си, донякъде и описанието на министъра.

Бих я препоръчал, но без да надувам балона на очакванията.

[Dimitar Apostolov · Rating 2 out of 5]

Много посредствена книга от една иначе талантлива българска писателка, която много уважавам като човек. Полицейската история е много клиширана, главната героиня изпада в безкрайни безсмислени разсъждения, несвързани с развитието на действието, развръзката настъпва изведнъж в рамките на една страница- по начин, по който аз намирам за абсолютно неправдоподобен.

[Петър Керкелов · Rating 3 out of 5]

По-слаб роман от Свети Вълк и Вулкан.

[Nina Miteva · Rating 4 out of 5]

Full review/Цялата ревю - click click

Не знам дали някой е забелязал, но тази книга се задържа с месеци на рафтчето "чета в момента" в Гудрийдс. Това не се дължеше на нейната нечетивност - просто се случи така, че се наложи да я върна в библиотеката, и чак тази зима успях да я заема отново. Иначе книгата беше изненадващо четивна - казвам изненадващо, защото на мен ми е достатъчно да ми кажеш "хайку" и "вътрешни монолози" и е почти сигурно, че ми е загубен интереса. Но дори и през тези обичайни препъни камъни успях да премина доста леко и общо взето четях с удоволствие - дори и интересът ми да не беше пиков в някои моменти.
На някои места дори се смях, а присъствието на Хенри - моделът на корицата, на която много се радвам - беше доста освежаващо :D Диалозите също - ех, трябваше да си запиша някъде - "пернишки постмодернизъм" ли беше, или "реализъм". Ванда също ми стана в голяма степен симпатична - което си пролича от факта, че заставах като Пикард и критикувах опитите ѝ за диета.
Обаче.
Трудно ми е да определя тази книга като криминален роман, въпреки че се върти около престъпление и имаме за главен герой полицай. В голяма степен се разочаровах от това, защото с нетърпение очаквах разплитането на случая, а буквално всичко, което има да се каже за разследването, бе написано на задната корица. Тези спойлери поне можеше да бъде спестено. Другият ми "криминален" проблем бе, че финалните улики, които доведоха до разплитането на случая, бяха поднесени буквално на тепсия. А третото - че не ми остави никакво чувство за завършек.
Романът се фокусираше повече върху главната героиня - Ванда Беловска - и нейните преживявания и размишления, които се случваха на фона на разследването. В това няма нищо лошо, но на мен лично би ми било по-интересно, ако беше обратното. Дали има някакъв поджанр, нещо като крими slice-of-life? Ако има, бих поставила този роман там.
Не знам и дали мога да приема книгата като социален и психологичен коментар и критика. Не я подхванах с тази нагласа. Наистина, имаше нещо там, но не достатъчно, че да ме накара да цъкам с език и да кимам с глава. Твърде много неща останаха за мен във въздуха, когато исках да дръпнат малко повече напред - въпреки че явно идеята е била именно да останат по този начин.

Мисля, че някои хора ще се влюбят в "Нобелистът", а други ще ги изнерви или отегчи до краен предел. Аз си бях по средата - бих искала акцентът да е другаде, но не ми беше и неприятно да чета. Сложих ѝ оценка 3.5 - закръглено на 4 звездички.

[Boyan · Rating 4 out of 5]

Много истинска история. Това ме грабна силно. Всичко изглежда много истинско. Освен това всичко е написано по много увлекателен начин.

[Димитър Тодоров · Rating 2 out of 5]

Авторката няма да вземе Нобелова награда за това криминале за жена-инспекторка-поетеса със сложни екзистенциални проблеми и домашна игуана. Чиято задача е да издири изчезнал в София чилийски писател, нобелист, и убийците на пернишки писател, ненобелист, открит в дрехите на нобелиста в дере край люлинско село, заселено с цигани по някакви европейски програми.