Сутринта на картоиграча

by Кристин Димитрова

Рицарите на словото,
изпохапани от него
От списанието трима поети
в близък кадър са вкопчили погледи в обектива.
Очите им - насьлзени въглени -
гледат света с болка и
а-ха да го спасят.
Медицински сестри с
духовни инжекции. И все те боцкат,
и все не излиза - като силикон,
вкаран на грешното място.
Имам нужда от вътрешна кръв,
не от клюмащи нарциси. Известно ми е,
че всичко лесно е много трудно.
Разказвайте ми нататък.

76 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Кристин Димитрова е родена през 1963 г. в София. Завършва английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега работи като старши асистент в катедра "Чужди езици". През периода 2004-2006 г. е редактор в седмичната притурка за изкуство и култура на в. "Труд" - "Арт Труд". Автор е на книгите с поезия: "Тринадесетото дете на Яков" (1992), "Образ под леда" (1997; 2002), "Затворени фигури" (1998), "Лица с преплетени езици" (1998; 2002), "Поправка на талисмани" (2001; 2002), "Кристин Димитрова - избрано" (2002, триезично издание на български, гръцки и английски, гръцки превод Панос Статоянис), "Хората с фенерите" (2003; 2008) и "Сутринта на картоиграча" (2008). Сборникът й със стихове "A Visit to the Clockmaker" (2005) е в превод на Грегъри О'Донъхю. Белетристика: "Таро: вратите навътре" (2002), "Любов и смърт под кривите круши" (2004, разкази) и "Сабазий" (2007, роман). Сценарии: "Козел", по текстове на Йордан Радичков и в съавторство с режисьора Георги Дюлгеров (2006), "Етиен", по идея на едноименния й разказ, в съавторство с режисьорката Светла Цоцоркова (2007). Съставител и преводач на книга с избрани стихове на Джон Дън, "Анаграмата" (1999). Кристин Димитрова е носител на наградите на в. "Труд" за поезия (1996); награда за поезия на в. "Век 21" (1997); "Златната метафора" на изд. "Аб" (1997); "Иван Николов" на изд. Жанет-45 (1997); втора награда за отборно участие в Олимпиада за поетичен пърформанс, Стокхолм, организирана от IOPP (1998); трета награда за фантастичен разказ "Аргус" (2001); награда за разказ на в. Труд (2003); награда на Сдружение на български писатели за поезия (2003). Като редактор на "Арт Труд" получава отличие на Асоциация Българска книга - "Рицар на книгата" за "журналисти с най-голям принос при отразяване на издателския бизнес в България" (2006), а като преводач - наградата на Съюза на българските преводачи в раздел поезия за превода й на Джон Дън (2004). През 2006 г. печели анонимен национален конкурс на изд. "Инк" за писане на роман като част от международната програма "Митовете" на шотландското издателство Canongate. Резултатът е "Сабазий". През 2006 г. сценарият "Козел" е отличен на първо място на конкурса за нови игрални филми на Националната художествена комисия. Стихове и разкази на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Германия, Ирланд

Reviews

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

Явно нямам късмет с качествената поезия в последните няколко дни.
Реших да се доверя на "Жанет 45"- отново голяма грешка. "Сутринта" на Кристин Димитрова е поредната българска поетична нелепост, с която се сблъсках благодарение на издателството. Ще използвам собствените ѝ думи, които са идеално обобщение на стихосбирката:

що за слава, що за нужда-
кои сме ние, дето скупчваме думите
в неестествени пози?
Краката на поета
стърчат безпомощно към небето
и се мъчат да ходят.

Примери? В изобилие:

Момчето с татуировките
продава убити и изстудени кокошки
и в разрез с професионалната етика
зад ухото си е татуирал
птеродактил

***
В една утопия принцовете
си правели лодки
и се канели един- друг.
Нощем гребяли между папурите
и очаквали август, 13-та заплата,
ново нашествие на сабинянките.
- Бяха добри времена- сподели единият-
портретите имаха смисъл.

***
Кожата ти е гладка
като на фен на Ман Юнайтед, любима
(...)
само че без тупаниците

***
Храната на тях им мирише на
заклана маруля, на картоф,
отвлечен посред бял ден от дома му,
на маслини с изтръгнати кости.

***
От извънземните паразити,
които изсмукват отвътре хората
и управляват света през
ръчките на ръцете им,
през клонингите с души
до човека- прилеп

Поредното НЕ.