Книгата не ми допадна въобще. Не успях да открия нещо, с което да ми стане привлекателна по време на четенето, нещо, което да ми остави приятен послевкус накрая. Стоте ѝ страници спокойно биха могли да бъдат петстотин или пък десет, без това да добави или отнеме нещо от литературните ѝ „достойнства“. Добро боравене с думите, но някак парвенюшко. Ако авторът си е мислел, че по този начин ще стане по-близък на читателя, заблудил се е. Текстът е хаотичен и като теглиш чертата – безсмислен. Фантазен свят на незадоволена похот, търсеща някакъв, какъвто и да е обект. Нереален свят на сънища, страхове, комплекси, негативизъм, цинизъм, злоба и агресия. Протагонистът е противен от началото до края и нищо не е в състояние да те накара да го заобичаш. Просто няма за какво. Изглежда замисълът на автора е бил в романа да отсъства каквато и да е класическа структура. Като в тревожен кошмар или пиянско бълнуване, където думи, действия и образи се преплитат напълно случайно, идват и си отиват, без смисъл и без да оставят следа след себе си. Освен структура обаче, в книгата липсва и идея. Аз поне не открих такава. Време е за антидот с някое наистина добро четиво.