What do you think?
Rate this book
Печатна грешка
Книгата, която ще ви изненада и разсмее.
Казват, че всеки понякога може да бъде и център на Вселената!
В началото е било Словото, а веднага след него – печатната грешка. Ако намирате, че съдбата ви е тъжна, това вероятно е или печатна грешка, или пък заплатата ви е смешна... И ако още не сте решили къде да отидете, винаги можете да отидете някъде другаде. Във вселената на Людмила Филипова например. Тя удивително прилича на нашата, тази на Дъглас Адамас. Даже при Люси има и Отвъдно, но и постоянна телевизионна прогноза за времето, според която Земята е приятно място, гледана отвсякъде. Вярно, че животът е скъп, но пък включва безплатна обиколка на Слънцето... Много неща ще научите, много ще се смеете, а времето утре... Времето утре ще научите, ако разделите пътя на скоростта. Така стават нещата в тази Вселена.
(Любен Дилов-син)
„Печатна грешка“ е книга за онези читатели, които обичат да си задават въпроси от сорта „Ако свариш русалка, какъв бульон ще получиш – месен или рибен?“. Този роман със сигурност ще изненада хората, които обичат да слагат етикети на писателите и да подреждат книгите им по жанрове. „Печатна грешка“ е едно забавно пътуване в пространството и времето, в което героите се придвижват свободно, без да им пука за досадните проблеми на реалността. Людмила Филипова иронизира „важни“ теми като властта, медиите, модерните технологии и се надсмива над всички „сериозни“ въпроси на съвремието. Доста се забавлявах, докато я четох.
(Иво Сиромахов, писател, сценарист)
Затвори очи, отвори въображението си и вземи своето вълшебно хапче против скука с „Печатна грешка“ – най-новия роман на писателката Людмила Филипова. Различен от всичко, което е писала – вълнуващ, необикновен, саркастичен и много забавен! Людмила блестящо жонглира с думи, ситуации и вълшебни междугалактически сюжетни линии и всичко това поднесено по един реалистичен начин. „Колко е важно да бъдеш сериозен“ е казал Оскар Уайлд, но според Людмила по-важното е да се забавляваш и да не се вземаш насериозно. Като Алиса в „Страната на чудесата“ – малка, крехка, с дългите си руси коси и любопитни сини очи, тя броди из въображаемия свят на съзнанието ти. Върви по главния път, но се впуска и изследва малките криви пътечки на човешкото любопитство и въображение.
(Деси Тенекеджиева)
Всеки жител на планетата е обречен да има история, поместена в някакви условно приети координати като пространство и време, без да предполага за милиардите паралелни светове във Вселената. Лефер Балкански е точно такъв средностатистически гражданин на Земята. Леко депресиран тип обитава страната на киселитемлекоеди, отглежда котка на име Котка, мечтае за писателска кариера, но е принуден да работи като телевизионен синоптик и тайно да въздиша по несподелената си любов Мая – водеща на сутрешния блок по щTV. Каси Роси Маралоун е телепатичното име на марсианец, комуто е втълпено, че се нарича така по време на стаж на един юпитерски спътник. В земни условия Каси Роси би могъл да направи кариера като адвокат с тясна специалност „Защита на домашния любимец“, но погледнато в междугалактически контекст той прекарва т.нар. си време в пътувания между Отвъдното и Отсамното, изпълнявайки особено важни поръчения на Всевишния президент. Лефер и Каси идват от различни действителности и никога не биха се срещнали, ако във вселенската системата не се бе появила малка грешка... Тръбата на ЦЕРН, замислена като научен експеримент в името на човечеството, създава някои непредвидени обстоятелства, генерирайки дупка в междукосмическото пространство. Хората наивно смятат, че този енергиен канал ще ги отведе към божествената частица Хигс и въобще не предполагат кой се крие от другата страна на тунела и какви са Неговите планове. Така депресираният синоптик се сблъсква с марсианеца, приел земните параметри на Йода – тъмнокафевият четириног, за да тръгнат заедно на странно пътешествие. В лутанията през времето и пространството Лефер се надява най-сетне да бъде признат за писател, докато Всевишните органи на реда го подозират, че пази една тайна – технологията за вечен живот. Информацията заплашва да блокира Вселенската система за обмен на души, а един президент иска да се възползва от това. След всички причудливи и забавни метаморфози краят на историяте е едно интересно начало. Поне за обитателите на планетата Земя, където открай време хората са опитни мишки на самите себе си.
(Георги Милков, в. „24 часа“)
Казват, че всеки понякога може да бъде и център на Вселената!
В началото е било Словото, а веднага след него – печатната грешка. Ако намирате, че съдбата ви е тъжна, това вероятно е или печатна грешка, или пък заплатата ви е смешна... И ако още не сте решили къде да отидете, винаги можете да отидете някъде другаде. Във вселената на Людмила Филипова например. Тя удивително прилича на нашата, тази на Дъглас Адамас. Даже при Люси има и Отвъдно, но и постоянна телевизионна прогноза за времето, според която Земята е приятно място, гледана отвсякъде. Вярно, че животът е скъп, но пък включва безплатна обиколка на Слънцето... Много неща ще научите, много ще се смеете, а времето утре... Времето утре ще научите, ако разделите пътя на скоростта. Така стават нещата в тази Вселена.
(Любен Дилов-син)
„Печатна грешка“ е книга за онези читатели, които обичат да си задават въпроси от сорта „Ако свариш русалка, какъв бульон ще получиш – месен или рибен?“. Този роман със сигурност ще изненада хората, които обичат да слагат етикети на писателите и да подреждат книгите им по жанрове. „Печатна грешка“ е едно забавно пътуване в пространството и времето, в което героите се придвижват свободно, без да им пука за досадните проблеми на реалността. Людмила Филипова иронизира „важни“ теми като властта, медиите, модерните технологии и се надсмива над всички „сериозни“ въпроси на съвремието. Доста се забавлявах, докато я четох.
(Иво Сиромахов, писател, сценарист)
Затвори очи, отвори въображението си и вземи своето вълшебно хапче против скука с „Печатна грешка“ – най-новия роман на писателката Людмила Филипова. Различен от всичко, което е писала – вълнуващ, необикновен, саркастичен и много забавен! Людмила блестящо жонглира с думи, ситуации и вълшебни междугалактически сюжетни линии и всичко това поднесено по един реалистичен начин. „Колко е важно да бъдеш сериозен“ е казал Оскар Уайлд, но според Людмила по-важното е да се забавляваш и да не се вземаш насериозно. Като Алиса в „Страната на чудесата“ – малка, крехка, с дългите си руси коси и любопитни сини очи, тя броди из въображаемия свят на съзнанието ти. Върви по главния път, но се впуска и изследва малките криви пътечки на човешкото любопитство и въображение.
(Деси Тенекеджиева)
Всеки жител на планетата е обречен да има история, поместена в някакви условно приети координати като пространство и време, без да предполага за милиардите паралелни светове във Вселената. Лефер Балкански е точно такъв средностатистически гражданин на Земята. Леко депресиран тип обитава страната на киселитемлекоеди, отглежда котка на име Котка, мечтае за писателска кариера, но е принуден да работи като телевизионен синоптик и тайно да въздиша по несподелената си любов Мая – водеща на сутрешния блок по щTV. Каси Роси Маралоун е телепатичното име на марсианец, комуто е втълпено, че се нарича така по време на стаж на един юпитерски спътник. В земни условия Каси Роси би могъл да направи кариера като адвокат с тясна специалност „Защита на домашния любимец“, но погледнато в междугалактически контекст той прекарва т.нар. си време в пътувания между Отвъдното и Отсамното, изпълнявайки особено важни поръчения на Всевишния президент. Лефер и Каси идват от различни действителности и никога не биха се срещнали, ако във вселенската системата не се бе появила малка грешка... Тръбата на ЦЕРН, замислена като научен експеримент в името на човечеството, създава някои непредвидени обстоятелства, генерирайки дупка в междукосмическото пространство. Хората наивно смятат, че този енергиен канал ще ги отведе към божествената частица Хигс и въобще не предполагат кой се крие от другата страна на тунела и какви са Неговите планове. Така депресираният синоптик се сблъсква с марсианеца, приел земните параметри на Йода – тъмнокафевият четириног, за да тръгнат заедно на странно пътешествие. В лутанията през времето и пространството Лефер се надява най-сетне да бъде признат за писател, докато Всевишните органи на реда го подозират, че пази една тайна – технологията за вечен живот. Информацията заплашва да блокира Вселенската система за обмен на души, а един президент иска да се възползва от това. След всички причудливи и забавни метаморфози краят на историяте е едно интересно начало. Поне за обитателите на планетата Земя, където открай време хората са опитни мишки на самите себе си.
(Георги Милков, в. „24 часа“)
- GenresBulgarian Literature
320 pages, Paperback
First published January 1, 2012
2 people are currently reading
94 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
December 26, 2014
Сатира?! Сатира е съществуването на тази книга. Тази поредица от хаотично пръснати, несвързани и безсмислени брътвежи, резултат от тежка логорея и опит за оригиналност по толкова досадно скучен и безсмислен начин, че единствено маргинално скучни и безсмислени хора могат да намерят нещо забавно в нея. Едни и същи глупости се повтарят през няколко страници, но така омесени с появили се от нищото тотални други глупости, че само след няколко реда вече не просто не мога да се ориентирам какъв беше смисъла на всичко, ами тотално ми е през кура, понеже единственото ми желание е да подаря тъпата книга на някой, към който питая крайна неприязън, та да умре в мъки. Не всичко се купува с пари, приятелко.
September 7, 2015
Изисква се изключителна концентрация на воля за да бъде прочетен този наръч от думи, притиснат между две меки корици.. Опитът за намигване, или някаква гримаса към Дъглас Адамс е очевиден и недодялан - ако не беше толкова претенциозно, можеше да мине за прилична детска книга, досущ като написана от Ено Рауд, но не е. Малкото фактология е вземана от Гугъл, май - натъкнах се на думата "джАдай"(?!?), предполагам, че това е мъжкия вариант на "оруспия". Наистина, колкото и да се мъчих да открия добра причина тази книга да бъде издадена, не я открих.
September 22, 2012
Ако трябва да опиша книжката с една дума - готина е. По стил много прилича на Пътеводителя, но пък ми се струва, че има една съществена разлика: не е поредица от (до голяма степен) самоцелни майтапчета и обрати. В "Печатна грешка" се преследва цялостна и според мен доста смислена идея :)
а това с бутона май няма да го забравя бързо... :Р
а това с бутона май няма да го забравя бързо... :Р
June 20, 2022
Изключително забавна книга, отразяваща точната действителност, свързана със всички абсурди, парадокси и бюрокращина, която ни заобикаля, изнесени по много симпатичен начин. И те кара да се замислиш над въпроса: " Докога ще продължаваме да рушим и докъде ще ни доведе това накрая! " Крайно време е да спрем с тази лудост!
Лично на мен много ми допадна!
Лично на мен много ми допадна!
April 4, 2023
Книгата е готина, има много оригинални идеи и препратки. Харесах всички герои и ми стана много симпатични. Забавна е книгата, в голямата си част, но имаше и доста пълнеж, който се четеше трудно. Бих премахнала 30% от книгата, тогава би била великолепна, в противен случай се получава едно лутане из излишна информация, което разводнява историята и обърква читателя.
December 19, 2018
Забавна, но малко разхвърляна. Кара те да се замислиш за човека и заобикалящото го, но същевременно някои моменти са "претупани", а читателят сякаш остава встрани от цялата дандания.
March 16, 2022
Рядко ми се случва да не си дочета книгата, но тази е толкова хаотична, объркваща и плоска, че не намирам сили да я довърша.
November 24, 2013
Доста дълго отбягвах Людмила Филипова като автор. По принцип много рядко откривам съвременни неща, които да ми харесват. Бях чела нейни неща в "24 часа" и не бях очарована. Реших да опитам единствено защото моя приятелка ми я препоръча, не конкретно произведение, каза, че стилът и е много хубав. И така, озовах се в книжарница пред щанда с нейни книги, все едни с черни корици (аз не обичам черно), а тази изглеждаше някак весело,затова се спрях на нея.
Първото, което осъзнах от самото начало беше, че книгата определено е написана от човек, който умее да пише и то добре.
В последствие просто се забавлявах от сърце. Смях се с глас. Запомнях някои моменти и след това ги разказвах на други хора, за да се посмеят с мен. В общи линии беше наистина удоволствие да я чета.
Горещо я препоръчвам на всички почитатели на жанра. В същото време, понеже в сайта на една книжарница видях доста критики от хора, които харесват другите книги на Людмила Филипова и тази някак не им пасва, ако жанрът не ви допада, просто не я четете.
Първото, което осъзнах от самото начало беше, че книгата определено е написана от човек, който умее да пише и то добре.
В последствие просто се забавлявах от сърце. Смях се с глас. Запомнях някои моменти и след това ги разказвах на други хора, за да се посмеят с мен. В общи линии беше наистина удоволствие да я чета.
Горещо я препоръчвам на всички почитатели на жанра. В същото време, понеже в сайта на една книжарница видях доста критики от хора, които харесват другите книги на Людмила Филипова и тази някак не им пасва, ако жанрът не ви допада, просто не я четете.
July 16, 2016
Много съжалявам, че трябва да дам подобна оценка, ама wtf?! Отличен за идеята, слаб за изпълнението.
Наистина цялостното послание на книгата е прекрасно.. засегнати са отношенията между хората, отношението на човека към заобикалящия го свят... самоунищожителното му чувство за величие и един куп други много актуални проблеми. Което е прекрасно!
НО!!! Начинът, по-който е поднесено всичко, е смущаващ. (И то не в добрия смисъл.) В повечето моменти стремежът на авторката да е забавна и оригинална ѝ е погодил лоша шега. Постига се точно обратния ефект. Да не говорим, че включването на имена като Валя Балканска, Анщайн, Ницше, Майкъл Джаксън и още много други в контекста, в който е направено, аз лично приемам за неприемливо.
През цялото време се борих с порива си просто да я зарежа, но все се надявах накрая да излезе нещо хубаво от нея. Не бих казала, че се случи. Безкрайно изненадана съм, тъй като съм чела други книги на Людмила Филипова и много ги харесах.
Явно този тип писания не са за мен.. дано да си намери подходяща публика.
Наистина цялостното послание на книгата е прекрасно.. засегнати са отношенията между хората, отношението на човека към заобикалящия го свят... самоунищожителното му чувство за величие и един куп други много актуални проблеми. Което е прекрасно!
НО!!! Начинът, по-който е поднесено всичко, е смущаващ. (И то не в добрия смисъл.) В повечето моменти стремежът на авторката да е забавна и оригинална ѝ е погодил лоша шега. Постига се точно обратния ефект. Да не говорим, че включването на имена като Валя Балканска, Анщайн, Ницше, Майкъл Джаксън и още много други в контекста, в който е направено, аз лично приемам за неприемливо.
През цялото време се борих с порива си просто да я зарежа, но все се надявах накрая да излезе нещо хубаво от нея. Не бих казала, че се случи. Безкрайно изненадана съм, тъй като съм чела други книги на Людмила Филипова и много ги харесах.
Явно този тип писания не са за мен.. дано да си намери подходяща публика.
October 25, 2012
В крайна сметка не е чак толкова лоша тази книга.
Пълна е с глупости, в които фентъзи елементите ми идват малко в повече - планети, галактики, странни същества, пътешествия в тръби... Грешката може би е в моя 'телевизор' - просто не харесвам такъв тип писания. Освен това много се опитва да прилича на Галактическия стопаджия...
И все пак, идеята е смислена (макар и развита от мноооого далеч, от Адам и Ева един вид - това почти буквално), а предвид факта, че свършва и с разумна поука - 3 звездички И ПОЛОВИНА.
Въпреки това, любимата ми книга на Л. Филипова си остава 'Анатомия на илюзиите' :)
Пълна е с глупости, в които фентъзи елементите ми идват малко в повече - планети, галактики, странни същества, пътешествия в тръби... Грешката може би е в моя 'телевизор' - просто не харесвам такъв тип писания. Освен това много се опитва да прилича на Галактическия стопаджия...
И все пак, идеята е смислена (макар и развита от мноооого далеч, от Адам и Ева един вид - това почти буквално), а предвид факта, че свършва и с разумна поука - 3 звездички И ПОЛОВИНА.
Въпреки това, любимата ми книга на Л. Филипова си остава 'Анатомия на илюзиите' :)
August 21, 2012
Изключително актуална книга... Колко абсурден, смешен и жесток изглежда светът ни отстрани! А може би и всеки от нас. Прекрасен повод да се замислим над начина ни на живот и да престанем да се вземаме на сериозно.
November 24, 2012
Доста е шантава, забавна и се забавлява с българската действителност, както би го направил Тери Пратчет със своето уникално странно чувство за хумор:))) Оставям на вас да се насладите на странно-забавния разказ:)
June 18, 2014
С раздвоени чувства съм към книгата. Може би по-скоро ми хареса, но има нещо, което ме кара да имам резерви.
March 9, 2016
Стигнах с много мъки някъде до 10-тата страница ,дадох малко шанс с разлистване и на следващите страници ,но ...реших ,че определено няма са имам нужните сили да я довърша :))))!
Displaying 1 - 14 of 14 reviews