Полуразпад

by Мария Гетова

Мария Гетова е родена в Русе през 1999 г. През 2022 г. придобива бакалавърска степен по "Културология" и понастоящем е студент в магистърска програма "Изкуства и съвременност". Публикувала е поезия в различни електронни списания и е носител на втора награда на Националния конкурс за поезия "Веселин Ханчев", 2022 г.

"Полуразпад" е дебютната ѝ стихосбирка.

76 pages, Paperback

Published January 1, 2023

Reviews

[Georgi]

Със стихосбирката на Мария Гетова обиколихме заедно няколко софийски и виенски кафенета в опити да открадна миг на спокойствие и концентрация, бягство от ужасно забързаното ежедневие. „Полуразпад“ е тънка като обем и заблуждаваща с този свой финес. Мислиш си, че докато си изпиеш кафето, неусетно ще си пробягал по страниците, но погледът се задържа, връща се отново на места, мислите се спират, тръгват в странични коридори, отворени ненадейно от някой стих. Понякога прочетеното резонира и започваш да „дописваш“ стиха върху отгърнатата страница на собствения си живот. Тогава изпиваш кафето припряно и си принуден да се предадеш отново на задачите за деня, за да не изпаднеш в меланхолия. Юни е и меланхолията би трябвало да е отстъпила на заден план, прогонена от дългите дни и набралото сила слънце. В стиховете на Мария обаче я има, наред с други, по-ведри явления, като все още непокътнатото любопитство. Поглеждам на задната корица – авторката е едва в първата половина на 20-те си години, разбира се, че ще е тук любопитството, желанието да скочи като будисткия монах, за който пише; вярата, че „чудото е възможно“. Харесва ми да разпознавам фибрите на младостта в тези стихове.
Мария Гетова е изключително наблюдателна. Превежда на поетичен език случайни наблюдения („Толкова тъжни жени“), собствени кръжащи в спирала размисли („Период на полуразпад“), спомени, места и хора („Невски“, „Време“). Разбира се, любовта. Но ако говори за любов, обикновено меланхолията изпълзява от ъгълчето си и се настанява удобно – доминира неслучилото се, мимолетното, изгубеното.

нашият край дойде по-бързо
и от чашата чай
на масата

„Твоето момиче“ например е прекрасен стих с много, много силен финал, затварящ вратата пред неизказаното. "Чаша чай" също.
Не съм сигурен как точно е подредила стиховете си, в каква последователност, но имам усещането, че с прелистването на страниците наблюдавам и някакво израстване, затвърждаване на поетичния глас. Там сякаш са концентрирани най-силните ѝ неща, там е и „Детство“, където намирам потвърждение на подозренията си:

„станах гигант
сред къщите и сенките
преместя ли крак
ще стъпча
цялото си детство“

Това утвърждаване ще продължи, убеден съм. Тепърва ще четем още от Мария, това е едва началото. Ще наблюдавам с любопитство.

[Yanitsa Genova · Rating 5 out of 5]

Минимализъм

запълних цялото пространство
с книги, спомени, картини
натрупах ги навсякъде
хаосът ми стана ред
не бях сама, във всеки
ъгъл чакаше ме някой

затворих се
между стени и смисли
в един момент ми стана тясно
поисках да избягам, да разчистя
да изтрия думи,
да загърбя хора,
образи и звуци

поисках да съм точка
в празна стая
с тишина

[Габриела Манова]

Много хубава книга. Остра и в целта на страховете и съмненията на 20-те. Без патос и сантименталност, тези текстове просто СА.

[Ivan Pavlovbonev · Rating 3 out of 5]

Полуразпад
@mim.getova
@scribensmediagroup
В стихосбирката главната героиня има страх от това че ще изгуби себе си. От изгубените листове и хвърчащите тетрадки. Има страх от липсата на думи. Мисълта играе ролята на спирка , а спирката на път. Статичността не е враг. Героинята си мечтае някой ден да ходи по паветата боса, татуировките, които носи да са и като награди от живота. Днес някой се е обърнал към нея за малко от миналото и. И тя нямаше как да откаже след като бъдещите планове не бяха все още обсъждани.  Героинята бърка в чекмеджета на съзнанието, за да научи кое е това нещо което и помога да се движи напред и назад. Будисткия монах който скочил и замръзнал във въздуха. Стихосбирката се отличава по това че има фотографски кадри на Лилияна Караджова, които са от поредицата „метаморфоза на хоризонта“.

[clay kitty · Rating 4 out of 5]

не беше рядкост да прочета нещо и да си представя картини. особено ми харесаха "портрет", "период на полуразпад", "на разсъмване" и "в последните дъждовни дни на лятото".