Biblical Exegesis and the Formation of Christian Culture

by Frances M. Young

In this study of the influence of the late ancient educational system on patristic biblical exegesis, simplistic reductions to discrete methods (moral, typological, allegorical) and schools (Alexandrian, Antiochene) give way to a more nuanced appreciation. Professor Young's lucid study shows how early Christians used the interpretive tools of Greco-Roman culture to build an alternative Christian culture on the basis of the biblical text.

Genres: Theology, History, Nonfiction, Religion, Biblical Studies, Christianity, Christian

340 pages, Paperback

First published April 28, 1997

Reviews

[Steve · Rating 4 out of 5]

How did the exegesis of the Scriptures of the early centuries shape culture? Rather than a dry and dusty exposition of an ancient text, the handling and reading and use of Scripture shaped a world, as a world of worshippers, readers and hearers. But what were the methods and manner of the reading of the text that produced a new way of living and seeing?

Young reckons the way the Fathers developed their reading was by employing the reading habits and styles of the schools of rhetoric. From there she proposes an alternative to the allegorical, typological and other non-literal modes that were said to characterise early and later pre-modern interpretative approaches. This involves a reframing of allegorical and typological reading that supports her thesis.

Whether or not we agree with her conclusions, Young provides a window into the rich figural reading we need to recover.

[Joseph Sverker · Rating 4 out of 5]

A very informing book. It is particularly clear with the point it wants to challenge, namely that there would a been a major polarisation between "literal" readings on the one hand and "allegorical" readings on the other in the period of the early church. Young shows that the church fathers had a more nuanced hermeneutics than that. Also, the section on Augustine is very good.

[Carson Harraman · Rating 5 out of 5]

This is an unbelievable book.

[Радостин Марчев · Rating 5 out of 5]

Книгата е чудесна и съдържа някои от най-свежите идеи свързани с патристична егзегетика, които съм срещал. Лично за мен една от най-интересните части беше анализът на съперничащите си антиохийска и александрийска егзегетически подходи и предложението, че разглеждането им като критко-граматаически и алегоричен (в съвременния смисъл на тези думи) е твърде неподходящо. Не по-малко интересно е(според мен съвсем добре обоснованото) твърдениеето, че в егзегетиката и богословието (разбирано като формулиране на доктрини и тяхната защита) на източните отци дедукцията и рационализма заемат не по-малко място отколкото на западните - това на фона на често срещаното обвинение от страна на някои православни християни на по-късното западно боголсовие в "прекалена рационалност." Накрая разглеждането на различниате типове използване на Писанието и анализът на различните литературни техники и инструменти е много сериозен. Всичко това е представено на фона на едно удачно приложение към съвременните постомодерни разбирания за егзегетика и реторика - особено връзката автор-читател.
В същото време авторът не пише лесно. Не бих препоръчал книгата на никой, който няма повече от основни познания по патристика (това означава познаване на поне част от важните оригинални текстове, а не просто съкратени техни преразкази), патристична егзегетика (антиохийска и александрийска школа, Ориген, основни аргументи на апологетите използвани в диалог с езичеството и т.н.) и история на християнството от първите 4 века. Без тях четенето на подобен текст лесно може да се превърне в мъчение, докато се опитваме в движение да запълним празнините в знанията си необходими за разбиране мисълта на автора. От друга страна смятам, че всеки, който ги има ще бъде обогатен и стимулиран да мисли в нови насоки.
Доколкото виждам книгата се приема добре от хора от различни клонове на християнството - авторът, франсис Янг, е методист, но един от коментарите в goodreads казва, че книгата е пропоръчана от Томас Хопко (православен, преподавател в св. Владимир, Америка) на негов студент, а в Amazon има препоръка от John Behr отпечаана е ST. Vladimir's Theological Quarterly.
Завършвайки мнигита оставам с усещюането, че вероятно не съм усвоил дори половината от вложеното от автора в нея. Със сигурност ще се върщам към нея за последващи справки. най-добре би било да я прочета изцяло втори път (тя със сигурност го заслужава), но като имам в предвид колко ме измъчи едва ли ще го направя.
Прави ми впечатление, макар Янг очевидно да е първокласен патристичен авторитет рядко съм срещал името му. Не мога да си обясня този (мой ?) пропуск.

[Tyson Guthrie · Rating 4 out of 5]

An analysis of patristic exegesis in light of ancient educational systems. She bases the distinction between Alexandrian and Antiochene exegesis on the philosophical and rhetorical schools respectively. This is helpful. However in her discussion of the two approaches to typology (Antiochene=ikonic, Alexandrian=symbolic) she ends up arguing for Antiochene exegesis as more faithful to the "narrative logic." The converse would be that Alexandrians do injustice to the text. While Young would never explicitly argue for one over the other, her hand has definitely been shown.

[Tommi Karjalainen · Rating 4 out of 5]

Enjoyed especially the discussion on Allegory a lot. The Conclusion & Retrospect chapter was somewhat confusing – I felt that she had not established Luke as such a watershed as she claims he was.