Книга, в която думите са малко, пунктуацията липсва, но потокът на посланията е пълноводен. С всеки стих словото на Владислав Христов достига нови измерения - от реката, тръгваща в "друга посока", без да подозираме за последствията, през любовта, която е разнопосочна и не води от точка А до точка Б, до набъбналите след дъжд къщи, в които няма място за нищо повече "от прегръдка". По този начин светът на героя от редовете оформя своето енсо - кръга тук и сега, но и време и пространство, което бележи безкрая.