Като се замисля за извървения път, изпитвам радост, че опазих чиста поезията си през тоталитарния ни хал, че направих живота си смислен и го накарах да се усмихва.
Иван Теофилов
Това не е обичайната анкета или интервю, а разговор, припомняне, споделяне… Това е един разговор в писма, един епистоларен роман. Започваме в самия край на януари 2021 г. и слагаме точката в късната и тревожна есен на 2022. Започнахме в пандемия и свършваме във война и в един още по-луд свят. Смесихме времена, построихме си къща от минало, събудихме заедно гласове и хора… Пазя си всички писма, които придружаваха отговорите. В едно от тях пишеше: „… и не знам как биха изглеждали личните ни истории в този кошмар“. Надявам се, спасително, Иване. Нямаме друго, освен човешките си истории в такива времена. Благодаря за този щедър дом на паметта ти, където имаше място за всички – хора, събития, цели епохи, отделни дни и следобеди.
Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955-61 е драматург и режисьор в театрите в Русе, Силистра, Бургас, Сливен, както и в Централния куклен театър в София. През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 г. е драматург в Централния куклен театър. През 1978-91 е редактор на библиотека "Поетичен глобус" в изд. "Народна култура". Едновременно е и редактор (1984-91) в отдел "Поезия" на сп. "Пламък". Създател и главен редактор на литературното сп. "Сезон". Секретар на Сдружение на български писатели (1994-1995) и негов председател (1998-2000). Автор на много стихосбирки и пиеси за възрастни и деца.