едни сложни, дълги, усукани (но и много колоритни) изречения, в които смисъла си отива и се връща постоянно..
например:
"..В следващия миг мисълта му спря на забързания и напоителен начин, по който закриленият отец Поп пееше, сдъвквайки оригинално в голямата си бързина пунктуацията и логиката на фразите, и свършваше там, където се изчерваше и въздухът на хриптящите му придихания. По този начин под новия аранжимент, задаван от продължителността на едно-единствено издишване, свещените текстове добиваха неочаквани смисли, кога комични, кога странни, но при всички случаи предопределени от обичайната бързина, с която изричаше неделните си служби в изчезващата си енория в изолираното селце отвъд реката, опустяващо все повече и повече, напускано от младите, пред онези останали седем-осем баби и пет-шест дядовци, които още не бяха склонили да изоставят този свой патриархален и мъртъв преди самите тях свят.."