Стоте стихотворения от „Нищо ново“ са ново чудо в българската поезия – чудото на лаконичното и прозрачно слово, зад което се разкриват дълбините и приключенията на емоционален и умен съвременник. Събраните тук творби със своята поетическа стилност и философска рефлексивност са постижения на българската лирика. В тях културата и финесът на усетите са в синтез с взирането в реалностите на обикновения живот – винаги драматичен, но винаги интригуващ. Така големите екзистенциални въпроси са „опредметени“ от присъствието на непосредствено сетивното, от магиката на текущото. С импресионистично вдъхновение от чудесата на миговете, с колоритността на българското празнично усещане за битието поетесата не заобикаля и трагичните изживявания – субективни и типови. Преминаването през слънчевите и мрачните лабиринти на модерните пространства се превръща във вълнуващ лирически наратив за приключенията на съвременната Ариадна, изтъкала от нишките на търсещия си дух пленителните одеяния на истинската поезия.
Екатерина Петрова Йосифова е поетеса. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учителка, журналистка, драматург.
Нейни стихове са превеждани на руски, английски, унгарски, италиански, немски, полски, словашки и др. езици. Член на Сдружение на български писатели. Присъждани са й Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (1984, 1994), наградата на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината (1998) и Наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999), награда "Христо Г. Данов" в категория Поезия за стихосбирката й "Нагоре надолу". Превеждана е в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Унгария.
Книги: Късо пътуване. Стихове (1969), Нощем иде вятър. Стихове (1972), Посвещение (1979), Къща в полето (1983), Имена. Стихотворения (1984), Ненужно поведение. Стихотворения (1993), Подозрения. Стихотворения (1993), Малко стихотворения (1998), Нищо ново. 100 Cтихотворения (2001), Нагоре надолу (2004) и др.
"Нищо ново" за мен определено бе нещо ново - първа среща с поезията на Екатерина Йосифова.
Хареса ми тихата съзерцателност и отдалеченост, чрез която тя ненатрапчиво и постепенно разкрива интимния свят на поета. Хареса ми да вървя заедно с нея из пътеки и поля, да търся топлината, да разплитам (или заплитам?) "паяжината между звездите" наречена ежедневен живот. Хареса ми да търся малките неща - горе и долу, тук и там, сега и тогава, макар да се губих понякога. Хареса ми да опитвам да видя отново света ясен и чист, какъвто той е само в детските рисунки и очи.
И тези стихове харесах:
ОТГОВОРЪТ в мене бил записан а аз едва началото на азбуката зная.
ВЪТРЕ Вън животът е още по-неразумен.
МАЛКИ НЕЩА селце като дете тананикане без думи пламъче зад стъклото около него вихър от души и пеперуди да се топлиш с големи неща е все едно да се завива с облаци.
ЧИСТО триене лъскане навсякъде остават само петната на нейното отражение.
“ОТГОВОРЪТ в мене бил записан а аз едва началото на азбуката зная.”
“ТИ КАЗА:
Трябва да направим нещо заедно, пък макар и колиба от клони.
Ти каза: Бих оставял от време на време човека гол, само с огъня.
Ти каза: Нищо не е по-прекрасно от разума, а разумът на разума са чувствата.
Ти каза: Не бой се. Ние на младостта не се оставихме, та на старостта ли.”
“КАК СЕ ПРЕПРАВЯТ СТИХОТВОРЕНИЯ
С отношение като към запазена дреха Демодирана но не е за изхвърляне Знаейки че и тя е разочарована В интерес на бъдещето На което му е все тая И известно усещане за предателство”
“ЧИСТО триене лъскане навсякъде остават само петната на нейното отражение”
“СТОЯН
Балканец вечно надхитряващ себе си и своя Бог Без други посредници освен виното и мушиците пияни и безстрашни
скри се зад мълчанието на вратата от години нарочно несмазвана”