Нищо ново

by Екатерина Йосифова, Свилен Блажев (Illustrator)

Стоте стихотворения от „Нищо ново“ са ново чудо в българската поезия – чудото на лаконичното и прозрачно слово, зад което се разкриват дълбините и приключенията на емоционален и умен съвременник. Събраните тук творби със своята поетическа стилност и философска рефлексивност са постижения на българската лирика. В тях културата и финесът на усетите са в синтез с взирането в реалностите на обикновения живот – винаги драматичен, но винаги интригуващ. Така големите екзистенциални въпроси са „опредметени“ от присъствието на непосредствено сетивното, от магиката на текущото. С импресионистично вдъхновение от чудесата на миговете, с колоритността на българското празнично усещане за битието поетесата не заобикаля и трагичните изживявания – субективни и типови. Преминаването през слънчевите и мрачните лабиринти на модерните пространства се превръща във вълнуващ лирически наратив за приключенията на съвременната Ариадна, изтъкала от нишките на търсещия си дух пленителните одеяния на истинската поезия.

Genres: Poetry

128 pages, Hardcover

First published January 1, 2002

About the author

Екатерина Петрова Йосифова е поетеса. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учителка, журналистка, драматург.

Нейни стихове са превеждани на руски, английски, унгарски, италиански, немски, полски, словашки и др. езици.
Член на Сдружение на български писатели.
Присъждани са й Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (1984, 1994), наградата на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината (1998) и Наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999), награда "Христо Г. Данов" в категория Поезия за стихосбирката й "Нагоре надолу". Превеждана е в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Унгария.

Книги: Късо пътуване. Стихове (1969), Нощем иде вятър. Стихове (1972), Посвещение (1979), Къща в полето (1983), Имена. Стихотворения (1984), Ненужно поведение. Стихотворения (1993), Подозрения. Стихотворения (1993), Малко стихотворения (1998), Нищо ново. 100 Cтихотворения (2001), Нагоре надолу (2004) и др.

Reviews

[Ива Попова]

"Нищо ново" за мен определено бе нещо ново - първа среща с поезията на Екатерина Йосифова.

Хареса ми тихата съзерцателност и отдалеченост, чрез която тя ненатрапчиво и постепенно разкрива интимния свят на поета.
Хареса ми да вървя заедно с нея из пътеки и поля, да търся топлината, да разплитам (или заплитам?) "паяжината между звездите" наречена ежедневен живот.
Хареса ми да търся малките неща - горе и долу, тук и там, сега и тогава, макар да се губих понякога.
Хареса ми да опитвам да видя отново света ясен и чист, какъвто той е само в детските рисунки и очи.

И тези стихове харесах:

ОТГОВОРЪТ
в мене бил записан
а аз едва началото на азбуката зная.


ВЪТРЕ
Вън животът е
още по-неразумен.


МАЛКИ НЕЩА
селце като дете
тананикане без думи
пламъче зад стъклото
около него вихър от души и пеперуди
да се топлиш с големи неща 
е все едно да се завива с облаци.


ЧИСТО
триене лъскане
навсякъде остават само
петната на нейното отражение.


НАДНИКНА СЛЪНЦЕТО
засмяна се
радост.

Каза нещо
на онази в мен, в мен
вътре.

Заради това съм тука,
другото е само
предлог.

[Petya Kokudeva · Rating 4 out of 5]

Великолепия има вътре...Не всичките добре ги разбирам, но които разбирам - обичам ги:)


ПЕСНИЧКА ЗА ДРУГАТА КЪЩА

Когато е светло и просто
като варосана къща в полето -
одър за любене, вино за гости,
на прозореца цвете -

когато е къща в полето,
даже живота ми стига:
хубаво е с небето,
хубаво е с веригите.

[geri · Rating 4 out of 5]

“ОТГОВОРЪТ
в мене бил записан
а аз едва началото на азбуката зная.”


“ТИ КАЗА:

Трябва да направим нещо заедно,
пък макар и колиба от клони.

Ти каза:
Бих оставял от време на време човека
гол, само с огъня.

Ти каза:
Нищо не е по-прекрасно от разума,
а разумът на разума са чувствата.

Ти каза: Не бой се.
Ние на младостта не се оставихме,
та на старостта ли.”


“КАК СЕ ПРЕПРАВЯТ СТИХОТВОРЕНИЯ

С отношение като към запазена дреха
Демодирана но не е за изхвърляне
Знаейки че и тя е разочарована
В интерес на бъдещето
На което му е все тая
И известно усещане за предателство”


“ЧИСТО
триене лъскане
навсякъде остават само
петната на нейното отражение”


“СТОЯН

Балканец вечно надхитряващ себе си
и своя Бог
Без други посредници освен виното
и мушиците пияни и безстрашни

скри се
зад мълчанието на вратата
от години нарочно несмазвана”