Фантазматофилия

by Калин Петров

Калин Петров е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен. Студент е в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Има публикации във вестник „Новият пулс“, списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Панорама“, в сайтовете „Кръстопът“, „Public Republic”, „Литературен клуб“ и други. Печелил е редица литературни конкурси. Сред последните са: конкурс за превод от новогръцки език, организиран от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ /2008 г./, Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ /2010 г./.

Жълта свещ за плач, за вадене на бесове
ти подарих, а тя събира прах
по непристъпните ти шкафове.
И всъщност... Знам защо!
Защото важно е
да плачем заедно пред нея.
Пред нея заедно да вадим бесове.

72 pages, Paperback

First published January 1, 2012

Reviews

[Mart · Rating 2 out of 5]

Честно казано не съм доволна от онова, което прочетох. Очаквах нещо по-лирично, нещо, което би ме докоснало повече. Вместо това цялостния образ на книгата е някак далеч от мен - повече sci-fi, fantasy и прекалено изпъстрен с не-лиричност и сивота. За мен поезията е нещо романтично, красиво; нещо мистично. Може именно тази е главната причина да дам такава оценка. На друг може би мнението ми ще се види остаряло и консервативно.
Абстрахирам се от факта, че познавам творчеството на автора през годините, най-вече от гимназиалните му творби, които се състояха да не кажа изцяло от проза. Той наскоро "прописа" стихове и смея да твърдя, че първите, които бях прочела не само бяха различни от всичко, което бях чела дотогава, те бяха оригинални и свежи като в същото време бяха и изпълнени с образност.
За съжаление мога да отбележа (абстрахирайки се от личните ми взаимоотношения с него), че следва "уточнителен разговор". Не мога да избягам от объркването, което ме обзе след като прочетох всичките 72 страници. Имаше множество интересни образи, футуристични и антиутопия елементи, та дори и митологични такива. Но някак комбинацията ми се стори странна, сякаш пресилена - "конедракон", "мегалополисът Бургасливенус" и пр. Понякога самите елементи на творбата си противоречаха, като че нямаше видима (или невидима) връзка между тях. Не знам, може би трябва да си сменя гледната точка, но не мисля, че това ще помогне.
Въпреки че не намирам повечето произведения да са по мой вкус, със сигурност има фрази, които да те заинтригуват, да те накарат да се зачетеш:
"Не заспите ли до два след полунощ,
личният ви мистър Хайд ще се пробуди..."
или
"Изгризаха младата половина
от лицето на Месечината..."
Затова бих препоръчала на всеки да се "пробва" - да види дали това не е неговият стил. Със сигурност не беше моят.