През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго „другата ни“ епоха на т.нар. Средновековие.
Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа – проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото присъствие в него.
Цочо Бояджиев обръща внимание на фрагментарността на текста и изразява надежда читателят да има пред себе си вкусно четиво. Резултатът? Истинско пиршество на ума.
Цочо Бояджиев (р. 25.9.1951 г. в Троян) е професор по история на философията в СУ „Свети Климент Охридски", член на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Автор е на книгите „Неписаното учение на Платон" (1984), „Студии върху средновековния хуманизъм" (1988), „Античната философия като феномен на културата" (1990, 1994), „Ренесансът на XII век: природата и човекът" (1991), „Августин и Декарт" (1992), „Философия на европейското средновековие" (1994), „Две университетски лекции" (1997), „Кръговрат на духа" (1998).
Книгата е чудесна, представя по много добър начин различни аспекти от живота в средновековна Западна Европа, свързани със зимата. Представени и са интерпретирани много конкретни източници, което прави книгата богата, стойностна и аргументирана, а и любопитна.
Причината да дам не 5, а 4 звезди е, че от изследването чудно защо липсват неаргументирано всякакви примери (а такива има много) от Източна Европа сякаш тя е по-малко Европа и по-малко средновековна, а и е написана от българин в крайна сметка.
Трябва по-сериозно и достойно отношение към нашата част от Европа, тъй като всеки разказ, свързан с "Европа", в който не присъства половината от нея, е подразбиращо се твърде непълен.
Може би по-правилно име на книгата би било "Зимата през средновековна Западна Европа".
Все пак книгата е чудесна като информация, представяне и стил и силно я препоръчвам.
В кратки глави описва отрязъци от историята на хората в средновековието през зимата в различните и занимания.
Лов, игри, война, път, работа... през средновековието.
Все повече се оказва се че средновековието си е било доста цветно и не тъмно.
През зимата хората вероянто са си правили много гостита и са карали на принципа корема към масата с виното, гърба към камината. Le dos au feu et la ventre a la table.
Mотивира ме да почна и аз да правя повече гостита.
Книгата е с МНОГО източници,
И все пак е писана от бумър сояджия който в началото на книгата ни убеждава как дяволът не съществува... криндж...
Такива книги показват, че наистина хората в миналото са били първобитни. точно колкото първобитни са и хората в настоящето.
Много любопитно, макар и недовършено проучване на средновековното отношение към зимните дни. Човек научава доста за начина на живот на хората от онова време от тази малка книжка.