Втората книга от серията съвсем показа, че трите произведения са едено цяло и няма как да се четат разделено. Макар да има собствен пик в историята, средата определено провлачва и ни подготвя за финалния том. Проблемите, които бях отбелязал в първата книга, тук не са изчистени, освен подобрената стилистична редакция. Действието е разделено на две сюжетни линии, които се прескачат през глава, това води до логичните грешки на всеки прохождащ автор, когато използва тази структура - накъсване на действието и при двете сюжетни линии, разминавания в реалното време на действие и насилени на моменти сцени, само за да се запази формата.
Светът остава на заден план в 3/4 от книгата, което доста погубва чара. Главния герой търпи доста прилично развитие, но за сметка на второстепенните, които стоят като отбелязки. На финала, отново пресилените способности на Джеф утрепаха част от удоволствието от книгата.
Джеф продължава да издирва баща си в странния свят, в който е попаднал. Заедно с новите си приятели, той се впуска в одисея за намиране на Пророка - жена, която явно знев нещо за изчезналия. През това време Артим се опитва да убеди сънародниците си, че ги чака война с ферионите, но на всякъде среща лицемерни политически интриги. Напреженивто ще го накара да стигне до крайности.
Отново на места книгата не беше подходяща за деца, поне спореед мен. Прекалено много фалически хумор и чиста простащина.