„Когато баща ти е цар“ е роман за живота на две жени, които са разделени от шест века. Това е роман за властта. За опиянението от нея, за гибелната й похот и светлата сила, когато е в името на доброто. Това е роман за силата на родовата кръв, за миналото и бъдещето. Това е роман и за любовта.
Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец"; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. "Отечество". Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката "Повторими неща"; на тетралогия исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогия за юноши: "Обичам те, вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и на други романи: "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", "Надали", "Полугол и полугола", на трилогията "Вино": "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и чудеса"; на повестта "Ирма, жената на бог Марс"; на пиесите "И слезе Господ на земята", поставена в Театъра на армията, "Гълъб за сърдечни послания" и "Звезда от последна величина" - в телевизионния театър, "Асен, убиецът на Иванко" (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд "Развитие" и Националния център на книгата.
Шест века делят двете героини, а сякаш нищо не се е променило за властващите, за дъщерите им и за народа им. Паралел на женския свят - инструмент за сключване на споразумения, лелеене... "... Ти как си? - Как мога да съм. Като в кладенец: нито има достатъчно вода - да се удавя, нито мога да изпълзя от него..." " Човешките чувства - казват - също имали своите годишни времена, само че на някои от нас се пада вечното тропическо лято, а на други - северното сияние и белите мечки... " " Царството ти, не се блазни от власт нашироко - тя има граници и те непрекъснато се променят, а тяхната промяна струва кръв... човешка кръв... Простирай силата и властта си нависоко... не от тук натам, а от тук нагоре... Истинската власт владее не направеното от хората, а даденото от Бога - душите и умовете на людите ти. " " Тами... обичай... обичай много и без да се жалиш... Нищо не е начало и нищо не е край... Всичко е кръг и ние сме неговите точки. " " Човешкото сърце е най-беззащитното божие творение, Тамара. Неговото единствено оръжие е необходимостта му да обича. И като няма кого, въобразяваме си го. Колкото повече измисляш някого, толкоз повече се привързваш към него. Такъв е законът на творчеството. И толкова повече страдаш, когато творението ти рухне. Измисляме според необходимостта си, а после страдаме според истината. Това пък е законът на съществуването... Ах, какъв инквизитор е въображението на сърцето... " " Душата е господар на нощния живот на човека. Тя иска от него да намери онази тишина, в която той е съществувал, преди да се роди - тишината, в която човешкото същество се докосва до други души, говори си с тях, съветва се, учи се или се изповядва и призори се връща благодарна и натежала от познание като натоварена с прашец пчела... Затова казват, че утрото е по-мъдро от вечерта! " " ако онова, което изпитваш към някого не е едновременно целия свят, то не е любов, а нещо, измислено от твоята самота според временната и необходимост. " " Усещах се свободна като вода. Не очаквах нищо и приемах всичко, което времето ми носи. Обичах преживяното тъй както човек обича овехтелите си дрехи. "
Приятно и леко четиво за паралелите между две жени с особен статус в държавния апарат през знакови за българската история епохи. За съжаление, все периоди на упадък. Интересно за проследяване, макар че повествованието по-скоро води до нови въпросителни и хипотетични обстоятелства, отколкото до факти и причини защо.
Най-залужените 5 звезди, които съм давала напоследък. Изключителна история за две жени, живели в различни векове, но жертвани по един и същи начин - заради бащите си и заради държавата си.