Историята започва с младата и красива студентка по право Клои Ларсън, която е изнасилена и измъчвана от садистичен психопат. Насилникът не е заловен от полицията, а Клои едвам оцелява, получавайки травма за цял живот..Дванадесет години по-късно тя живее на ново място и е уважаван заместник-главен прокурор. Променила името си на Си Джей Таузенд, амбициозната прокурорка изпитва удовлетворение да вкарва лошите типове зад решетките. Изправена пред нов случай Си Джей преследва повече от две години брутален сериен убиец – наричан Купидон, защото изкормва своите жертви, все хубави и млади жени изтръгвайки сърцата им. Един ден обаче съдбата най-после се усмихва на детективите и прокуратурата, и Купидон е заловен от полицейски патрул след нелеп пътен инцидент, превозващ мъртвото тяло на последната си жертва в багажника на колата си. Само че радостта на Си Джей е кратка, защото след като чува гласа на обвиняемият в съдебната зала тя разпознава своят насилник отпреди дванадесет години..Настъпва момента на разплата - жертвата да бъде съдник..
Главната героиня Си Джей Тайзенд (Клои Ларсън)беше много добре изградена и през цялото време разбирах мотивацията, която я движеше. Си Джей изпитваше страх, срам, несигурност и не веднъж изгуби контрол над ситуацията, но показа характер, защото не всеки би издържи ужасите, които тя бе преживяла. Много автори не успяват да постигнат ефекта на увреден главен герой, без да изглежда изкуствено или шаблонно, но Джилиан Хофман се беше справила чудесно.
Стилът на авторката беше динамичен и пристрастяващ, макар през цялото време да усещах, че има нещо нередно, тя все пак успя да ме заблуди, карайки ме да се съмнявам кой е убиецът в действителност. Главите бяха кратки, стегнато написани и без излишен баласт. През повечето време основният фокус на сюжета падаше върху самият правен процес срещу Купидон, надлъгването между обвинителя и адвоката в съдебната зала, събирането на улики от екипа на лейтенант Доминик Фалконети и борбата за надмощие кой да води парада между полицията & щатската прокуратура и ФБР. Самата атмосфера около процеса по залавянето на серийният убиец, медийният шум и натиск, събирането и доказването на уликите в съда също придадоха на романа голяма доза автентичност.
Честно да си призная очаквах нещо коренно различно. Очаквах класическа игра на котка и мишка, при която ролите да се сменят непрекъснато. Вместо това книгата се оказа страхотен съдебен трилър, като се наблягаше най вече на отношенията между щатски прокурор, адвоката на защитата и разследващите детективи. Самата атмосфера и процедурата от залавянето на Купидон до самата битка в съдебната зала, както и извън нея бяха потресаващо реалистични.
Единствено не ми допадна финалът, защото беше прекалено претупан по холивудски. Имаше и други пропуски в сюжета, но на общият фон те бяха като капки в морето.
Романът имаше всичко, което може да се очаква от един добър трилър - напрежение, обрати в сюжета и приковаващ стил на писане . Не казвам, че това бе брилянтна книга, но определено си имаше своите достойнства. Реалната ми оценка е около 4,5 звезди, но ще бъда щедър и ще наклоня везната към по-високата оценка, понеже това беше най-добрият трилър, който съм чел от месеци насам.
Препоръчвам на читателите на съдебните трилъри, които освен фенове на Гришъм харесват и книгите на Крис Картър, защото тук има доста сцени наситени с изнасилване и зверства!