България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да бъде изваден последният коз. С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай Тошо и го поставя начело на държавата. За да „оправи“ всичко… Романът „Бай Тошо“ е безмилостна сатира на абсурдните времена, в които живеем.
Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави". През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
В типичния свръх ироничен стил на автора, книгата описва съвременната българска държава в нейния най-лош вариант. Действието се развива изключително бързо и книгата се чете за 1-2 часа. Внушението на книгата е особено тъжно, искаше ми се да има все пак и нещо положително в края на историята.
Сатирично представяне на реалността в управлението на България, на начина на мислене на масата българи, на корупцията по "високите етажи". Чете се изключително бързо и лесно.
Уведомявам ва,че тази книга може да ви усмихне,леко да ви подразни,заради моментите,в които народът ни е описан доста негативно,но пък без самоирония е напълно възможно да си живеем в самозаблуда,че сме най,а и някои глупости си заслужават подигравката.
А за самата книга мога да кажа,че усещам,че ще има продължение,а и защо не ?
Подобно на доста голяма част от народа,олигарха Г-н Ценов ,който притежава общо взето всичко ,е недоволен от властимащите в страната. Премиерът е жалък, депутатите са корумпирани,а кметовете се чудят от кой еврофонд да намажат нещо ,ако ще и измислен фестивал да създадат от нищото.
Нужно е решение и то крайно - трябва нов човек,но и промяна в системата, защото народа се нуждае от своя месия. И кой може по-добре да свърши работата от лидер,докарал България до вселенски висоти - Бай Тошо !
Да,той леко не е на тоя свят,затова ще трябва съвременен похват,ако ще и да е само дигитален образ ,който да докара сълзи от умиление във възрастните хора .
Всичко това изисква много труд, хитрост,подлост и никакви скрупули,а Ценов ги има в изобилие. Разбира се,в целият смях,има и горчилка ,но и сами ще разберете ,освен ако не сте го преживели в живота си.
Обичайна атмосфера за книга на Иво Сиромахов - сатира на българската политика и задкулисно статукво и мрачни разсъждения за народопсихологията ни. Леко четиво с познати герои, хумор и храна за размисъл за държавата ни и управлението ѝ.
Ако авторът успява да постигне едно нещо с книгата, то е да иронизира българската действителност по сполучлив и на места забавен начин. Диалозите между героите обхващат по точен начин естеството на един вулгарен български свят, което е и една от основните цели на творбата.
Въпреки това, изграждането на характерите е сравнително плоско, описанията на атмосверата на света, в който се развива действието, звучи като резюме на книга в Уикипедия, а на моменти хвърлянето на различни, сами по себе си интересни идеи, се получава разбъркано и поднесено в недоразвит вариант.
Фактът, че книгата е кратка, може и да оправдае сравнително ниското ниво на писане, за сметка на политическата сатира.
Началото на книгата много ме натъжи, защото препознах действащият режим в момента в KLETATA MAYKA Balgarq. В същото време чета и "Чернобилска молитва" и усещам как "Бай Тошо" ме разтройва... Към края обаче се съживих, защото съм почитател на ужасите и така последните страници ми дойдоха ободряващо. Щото си мислех, че това нещо и Стивън Кинг в най-алкохолните си моменти не би го сънувал. Тъ, това е най-добрата книгата на Сиромахов до тук, натъжава ме, ама то щото и KLETATA MAYKA, също ме натъжава.
Книгата е изключително увлекателна и лично на мен ми отне около два часа и половина да я прочета. Г-н Сиромахов за пореден път успя да ме разсмее, но и да ме натъжи. В книгата има много хумор, скрит сарказъм и ирония. В допълнение оставям един от любимите ми откъси:
-Е то корупция има навсякъде.. -Прав си, навсякъде има повече или по-малко корупция, но само при нас тя е основна и единствена форма на управление. Просто хората я обичат. -Ако я обичат защо протестират? -Протестират само тия, които не участват в нея. Но те са малцинство. На практика 99% от българите участват в корупцията. Заобикалят правилата. Бутат рушвети на катаджиите. Подкупват чиновниците, за да имсвършат някоя работа "по втория начин". Вадят си фалшиви болнични, за да не ходят на работа между празниците. Корупцията у нас се радва на всеобщо одобрение. Ако им я отнемеш, държавата ще се разпадне.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Много смешен и много тъжен роман. В типичния си стил Иво Сиромахов създава една мрачна сатира на съвременна България, в която държавата е прогнила от корупция, а властта е в ръцете на разпадащи се хора. Хрумванията за митичните находища на "булгардизел", който ще спаси икономиката на страната и за ракията "аспаруховица", която е пазител на българщината и цери всякакви болести са блестящи! А финалът е болезнен.
👉 безмилостен, остър, точен, саркастичен разрез на 🇧🇬 реализъм и народо-психология в кратки 160 страници. Чете се бързо, лесно и приятно, с усмивка на лице и тук-там някое шумно изхилване на обществено място заради добро попадение на автора (които никак не бяха малко). Определено си заслужава прочитането, за да ви дари със смях, сълзи, размисъл и равносметка (дори и малко само, рефлексия може би)... Ако ви се чете съвременна 🇧🇬 литература, дайте шанс на този роман. Няма да съжалявате 💕📚
Да, наистина книгата е много увлекателна и се чете за часове. Наистина, безмилостна сатира на абсурдните времена, в които живеем. Има и примес на голяма доза фантастика, много тъжен край. Но... това е положението! Книгата би трябвало да се прочете от политици, та дано да им "светне" лампа най-накрая. Но.. едва ли ще ги промени. Прочетох книгата с удоволствие и я препоръчвам!
Става като четиво за плажа. Лесно се чете и успява да задържи вниманието, но някои шегите са подобни на тези в предишните книги. Иначе както и ,,У майкини" и прочее описва много добре българската народопсихолохия, което на мен лично ми действа депресиращо. Щеше ми се да завършва с някаква нотка на надежда накрая, но уви. Също така смятам, че Иво Сиромахов може много повече.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Едва ли има нужда да упоменавам, че каквото и да излезе изпод перото на Сиромахов, то вече е кръжало около хората в писмен или устен вид. Нищо ново под слънцето.