„Преди смъртта си Уилям Чомски описва главната цел на своя живот като „образование на индивиди, които са добре интегрирани, свободни и независими в мисленето си, ангажирани с усъвършенстване и подобряване на света и желаещи да участват в изграждането на по-смислен и ценен живот за всички”
Ноам Чомски учи в еврейското училище, в които преподават баща му и майка му /а в юношеството му- вече и самия той/, от 2 до 12 годишна възраст /явно е било и детска градина/.
„В „Оук лейн” той е имал възможност, заедно с други деца с разнообразен произход и различна форма на даровитост, да разгърне своите творчески възможности, без да бъде потискан от някаква оценъчна система, основана на състезателността.”
/Централното средно училище/ Това е период на режим и контрол, част от които са пряко индоктриниране, налагащо една система на фалшиви вярвания”
„Шокът, който Чомски преживява при влизане в света на средното училище, се превръща в убеждение, че обществото по принцип обучава своите членове така, че да обслужват и развиват потребностите на управляващата класа. Макар да е убеден, че всички училища могат да се ръководят като това в „Оук лейн”, той не мисли, че всяко общество, основано на авторитарни йерархически институции, би толерирало дълго време подобна система. Тя може да е толерирана за елита, защото той трябва да се научи да мисли и твори, но не и за народните маси”
„В живота стават неща в резултат на усилията на посветени и смели хора, чиито имена никой не е чувал и които изчезват от историята”
"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон", а втория - "проблем на Оруел" - аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече "проблем на Фройд". Същността на "проблема на Платон" е добре изразена от Бертранд Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: "Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много, колкото наистина знаят?".
"Идеята, че някои видове познание трябва да се отхвърлят заради негативни последици, е нещо, което аз намирам за малко плашещо. Кой взема решение „да се откажем от истината”? Кой определя „последиците”?”
"В силно популярната книга „Отвъд свободата и достойнството” Скинър подкрепя прилагането на бихевиористични техники за заглушаване на антисоциални тенденции в обществото с цел създаване на по-добра цивилизация. Чомски след подробен анализ описва предвижданото от него общество като „добре управляван концентрационен лагер с питомци, които се шпионират един друг, а газовите камери пушат в далечината”
/ теоретични дискусии, които са добри теми за антиутопии от фантастите./
Чомски е анархист по убеждение още в младостта си и такъв си остава.
„Как младият Чомски си обяснява разликата между собствения си свят и този, за който чете в книги като „Почит към Каталония”. И защо не поглежда към болшевиките, а към анархистите?”
Има даже частична критика към Оруел. /Да, но Оруел е бил там, като и в Бирма и в низините в Париж, след като е учил в лицея за привилигировани Итън, а Чомски пише на тихото си бюро/
Лингвистиката е описана по-скоро като точна наука. Приносът на гения Чомски изглежда е безспорен. Това е непозната тема за мен, и не мога да кажа, че съм разбрал нещо съществено. Може би ако имаше примери щях да разбера повече, но тази книга е по-скоро биографично представяне. Многото имена, и кой какво мислил и казал в частните проблеми за мен беше пълнеж. Някои историци на лингвистиката са определени от надживелия ги автор като аутсайдери, които за друго не стават. Осмива опитите им да обясняват неговите постижения чрез мотиви като лична самоизява и конкуренция.
Перефразирам негови твърдения, някои от тях странни за мен
-Постмодернизмът абсорбира елементи, които биха били леви.
-Като се съберат група хора, най-естественото нещо, за което да си говорят е политика.
-Нарочното замъгляване на прости факти с „глупав език” от представители на правителство, интелектуалци и журналисти, за да държат тълпата настрана” – т.е. социален контрол.
Дисидентството на Чомски се проявява силно в опозицията на войната на Виетнам – гледище на различни прослойки, учени, хипита и всякакви. Д-р Спок, авторът на известната бебешка книга, е бил арестуван. Чомски обаче е особено активен и с времето е маргинализиран.
Изхождайки от кариерата си, „Интелектуалците лицемерно показват възмущение от престъпления на официални врагове, а мълчат, отстъпват или се извиняват за такива в собствените си държави, тези, за които носят известна отговорност и могат да помогнат да бъдат преодолени, ако са честни /което води до загуба на респект и привилегии/”
Тази книга е от 1997 г, така че до още по-бурното ни съвремие не се достига.
Не съм чел книги на Чомски. От това по-подробно запознаване на Барски заключавам, че Чомски е безспорен гений, хуманист и идеалист. Проблеми, които разглежда, с годините се задълбочават все повече. Като недостатък на професора е нежеланието да признава грешките си – в политически коментари, не в науката. Някои във форумите го определят като „наивен”.