What do you think?
Rate this book
Noam Chomsky: A Life of Dissent
Traces the intellectual and political milieus that shaped the famous thinker's views and examines the foundations of Chomsky's ideas on liguistics, politics, and philosophy
237 pages, Hardcover
First published December 1, 1996
15 people are currently reading
396 people want to read
About the author
Robert F. Barsky
15 books6 followersRobert F. Barsky is a Guggenheim Fellow (2023) and Professor of Humanities and of Law at Vanderbilt University. His multidisciplinary research combines social justice, human rights, border and refugee studies with literary and artistic insights into the plight of vulnerable migrants. He has published widely, and his books on undocumented migrants, refugees and the milieus of Noam Chomsky and Zellig Harris have been translated into 14 languages. He has also been actively involved in several national and international research projects, supported by the Rockefeller Foundation, the Social Sciences and Humanities Research Council, the governments of Canada, Québec, Belgium, France, and the Dutch Royal Academy.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 19 of 19 reviews
April 2, 2019
An academic biography of Chomsky. Although there's not a ton of personal information on Chomsky, it focuses mainly on his influences (which could be argued is more significant - but it's not really what people are expecting when going into a biography) and the controversies surrounding his work. Barsky quotes letters from Chomsky that go into his personal life a bit; Barsky is probably the only biographer who Chomsky is willing to give the amount of information that he did. For Chomskyians, it's definitely worth a read.
May 1, 2023
"Chomsky continues to work within the tradition and the milieu he embraced in the 1930s and 1940s. The long and detailed letters he writes to virtually anybody interested enough to contact him (letter writing consumed about twenty hours of his week), the close contact he maintains with grass-roots organisations, and his adherence to a gruelling conference schedule, are the outward signs of his deep sense of social and academic responsibility" (45)
Noam Chomsky is a national treasure, and this book does a good job at chronicling Chomsky's life and ideas up until the 1990s. If you've listened to enough interviews, much of the book won't be revelatory, but since we've only this and Wolfgang Sperlich's biography, it will satiate the average Chomsky fan. Where Sperlich focuses on Chomskyan linguistics at the cost of his politics, this book does the reverse.
However, we will still never get the huge volume on Chomsky that his life's work deserves (although I know that there's a forthcoming book by one of his personal handlers). Part of this is due to Chomsky's sheepishness around his personal life, and his old school humility. It is well known that he's a workaholic, and he really will sign his name, take an interview for, or write a letter, to defend any progressive cause. After all, I should know, he once responded to one of my emails.
I really do hope for the day when a huge 800 page single volume on this great man's life appears. Somebody needs to unpick the Epstein affair, detail Reagan's attacks on Noam, outline his spat with Alan Dershowitz, enlighten us on his mentorship of Norman Finkelstein, and explain his frankly inhuman polymathic abilities. Unfortunately, I don't think we will see that for another decade or so...
Noam Chomsky is a national treasure, and this book does a good job at chronicling Chomsky's life and ideas up until the 1990s. If you've listened to enough interviews, much of the book won't be revelatory, but since we've only this and Wolfgang Sperlich's biography, it will satiate the average Chomsky fan. Where Sperlich focuses on Chomskyan linguistics at the cost of his politics, this book does the reverse.
However, we will still never get the huge volume on Chomsky that his life's work deserves (although I know that there's a forthcoming book by one of his personal handlers). Part of this is due to Chomsky's sheepishness around his personal life, and his old school humility. It is well known that he's a workaholic, and he really will sign his name, take an interview for, or write a letter, to defend any progressive cause. After all, I should know, he once responded to one of my emails.
I really do hope for the day when a huge 800 page single volume on this great man's life appears. Somebody needs to unpick the Epstein affair, detail Reagan's attacks on Noam, outline his spat with Alan Dershowitz, enlighten us on his mentorship of Norman Finkelstein, and explain his frankly inhuman polymathic abilities. Unfortunately, I don't think we will see that for another decade or so...
April 13, 2009
This is the story of Noam Chomsky's intellectual life. Chomsky is a remarkable thinker and advocate. The most remarkable thing about his story is its beginning. He was an intellectual straight out of the womb, raised by Jewish intellectuals whose idea of a fun time was hanging out talking about philosophy and progressive politics. He was schooled in a Dewey-inspired school, which believed in giving students the freedom to explore their own passions. This school provided him so much intellectual growth that he all but forgot his high school years, an intellectual penitentiary by comparison. His mother was a Hebrew teacher, which partly inspired Chomsky's fascination with language. He wrote his first anarchist, historical-political diatribe at the age of 10, and never revised his fundamental political beliefs ever since. Although he revolutionized the field of linguistics, he was first and foremost a political thinker.
The rest of the story is less remarkable, and often quite dry. It discusses Zellig Harris, who inspired his interest in linguistics, and Avukah, a Zionist organization. It talks a lot of his work in philosophy and linguistics. It outlines his stages in progressive activism, and the ways that the mainstream media repeatedly tried to censor him. It talks about his awkward relationship with the academic community, much of which he believes are just trying to impress each other and buttress the status quo, rather than doing true academic work. The impressive thing throughout all of this is this man's steadfastness and refusal to compromise his principles, no matter how much flack he got for them.
The rest of the story is less remarkable, and often quite dry. It discusses Zellig Harris, who inspired his interest in linguistics, and Avukah, a Zionist organization. It talks a lot of his work in philosophy and linguistics. It outlines his stages in progressive activism, and the ways that the mainstream media repeatedly tried to censor him. It talks about his awkward relationship with the academic community, much of which he believes are just trying to impress each other and buttress the status quo, rather than doing true academic work. The impressive thing throughout all of this is this man's steadfastness and refusal to compromise his principles, no matter how much flack he got for them.
November 2, 2012
I love Noam Chomsky, although it creates a certain kind of cognitive dissonance at times to read someone who is clearly so intelligent, and compassionate about helping people create a better world when what he writes about the world is so at odds with the commonly portrayed description and interpretation of events in the world.
But then that's often his point, that the mainstream presentation of the world really is at odds with the simple truth.
This book helps by giving some context for Noam's ideas and concerns, and also helps to understand some of the controversies I know that he was involved with, but didn't really have much information about.
But then that's often his point, that the mainstream presentation of the world really is at odds with the simple truth.
This book helps by giving some context for Noam's ideas and concerns, and also helps to understand some of the controversies I know that he was involved with, but didn't really have much information about.
Read
October 20, 2023„Преди смъртта си Уилям Чомски описва главната цел на своя живот като „образование на индивиди, които са добре интегрирани, свободни и независими в мисленето си, ангажирани с усъвършенстване и подобряване на света и желаещи да участват в изграждането на по-смислен и ценен живот за всички”
Ноам Чомски учи в еврейското училище, в които преподават баща му и майка му /а в юношеството му- вече и самия той/, от 2 до 12 годишна възраст /явно е било и детска градина/.
„В „Оук лейн” той е имал възможност, заедно с други деца с разнообразен произход и различна форма на даровитост, да разгърне своите творчески възможности, без да бъде потискан от някаква оценъчна система, основана на състезателността.”
/Централното средно училище/ Това е период на режим и контрол, част от които са пряко индоктриниране, налагащо една система на фалшиви вярвания”
„Шокът, който Чомски преживява при влизане в света на средното училище, се превръща в убеждение, че обществото по принцип обучава своите членове така, че да обслужват и развиват потребностите на управляващата класа. Макар да е убеден, че всички училища могат да се ръководят като това в „Оук лейн”, той не мисли, че всяко общество, основано на авторитарни йерархически институции, би толерирало дълго време подобна система. Тя може да е толерирана за елита, защото той трябва да се научи да мисли и твори, но не и за народните маси”
„В живота стават неща в резултат на усилията на посветени и смели хора, чиито имена никой не е чувал и които изчезват от историята”
"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон", а втория - "проблем на Оруел" - аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече "проблем на Фройд". Същността на "проблема на Платон" е добре изразена от Бертранд Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: "Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много, колкото наистина знаят?".
"Идеята, че някои видове познание трябва да се отхвърлят заради негативни последици, е нещо, което аз намирам за малко плашещо. Кой взема решение „да се откажем от истината”? Кой определя „последиците”?”
"В силно популярната книга „Отвъд свободата и достойнството” Скинър подкрепя прилагането на бихевиористични техники за заглушаване на антисоциални тенденции в обществото с цел създаване на по-добра цивилизация. Чомски след подробен анализ описва предвижданото от него общество като „добре управляван концентрационен лагер с питомци, които се шпионират един друг, а газовите камери пушат в далечината”
/ теоретични дискусии, които са добри теми за антиутопии от фантастите./
Чомски е анархист по убеждение още в младостта си и такъв си остава.
„Как младият Чомски си обяснява разликата между собствения си свят и този, за който чете в книги като „Почит към Каталония”. И защо не поглежда към болшевиките, а към анархистите?”
Има даже частична критика към Оруел. /Да, но Оруел е бил там, като и в Бирма и в низините в Париж, след като е учил в лицея за привилигировани Итън, а Чомски пише на тихото си бюро/
Лингвистиката е описана по-скоро като точна наука. Приносът на гения Чомски изглежда е безспорен. Това е непозната тема за мен, и не мога да кажа, че съм разбрал нещо съществено. Може би ако имаше примери щях да разбера повече, но тази книга е по-скоро биографично представяне. Многото имена, и кой какво мислил и казал в частните проблеми за мен беше пълнеж. Някои историци на лингвистиката са определени от надживелия ги автор като аутсайдери, които за друго не стават. Осмива опитите им да обясняват неговите постижения чрез мотиви като лична самоизява и конкуренция.
Перефразирам негови твърдения, някои от тях странни за мен
-Постмодернизмът абсорбира елементи, които биха били леви.
-Като се съберат група хора, най-естественото нещо, за което да си говорят е политика.
-Нарочното замъгляване на прости факти с „глупав език” от представители на правителство, интелектуалци и журналисти, за да държат тълпата настрана” – т.е. социален контрол.
Дисидентството на Чомски се проявява силно в опозицията на войната на Виетнам – гледище на различни прослойки, учени, хипита и всякакви. Д-р Спок, авторът на известната бебешка книга, е бил арестуван. Чомски обаче е особено активен и с времето е маргинализиран.
Изхождайки от кариерата си, „Интелектуалците лицемерно показват възмущение от престъпления на официални врагове, а мълчат, отстъпват или се извиняват за такива в собствените си държави, тези, за които носят известна отговорност и могат да помогнат да бъдат преодолени, ако са честни /което води до загуба на респект и привилегии/”
Тази книга е от 1997 г, така че до още по-бурното ни съвремие не се достига.
Не съм чел книги на Чомски. От това по-подробно запознаване на Барски заключавам, че Чомски е безспорен гений, хуманист и идеалист. Проблеми, които разглежда, с годините се задълбочават все повече. Като недостатък на професора е нежеланието да признава грешките си – в политически коментари, не в науката. Някои във форумите го определят като „наивен”.
Ноам Чомски учи в еврейското училище, в които преподават баща му и майка му /а в юношеството му- вече и самия той/, от 2 до 12 годишна възраст /явно е било и детска градина/.
„В „Оук лейн” той е имал възможност, заедно с други деца с разнообразен произход и различна форма на даровитост, да разгърне своите творчески възможности, без да бъде потискан от някаква оценъчна система, основана на състезателността.”
/Централното средно училище/ Това е период на режим и контрол, част от които са пряко индоктриниране, налагащо една система на фалшиви вярвания”
„Шокът, който Чомски преживява при влизане в света на средното училище, се превръща в убеждение, че обществото по принцип обучава своите членове така, че да обслужват и развиват потребностите на управляващата класа. Макар да е убеден, че всички училища могат да се ръководят като това в „Оук лейн”, той не мисли, че всяко общество, основано на авторитарни йерархически институции, би толерирало дълго време подобна система. Тя може да е толерирана за елита, защото той трябва да се научи да мисли и твори, но не и за народните маси”
„В живота стават неща в резултат на усилията на посветени и смели хора, чиито имена никой не е чувал и които изчезват от историята”
"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон", а втория - "проблем на Оруел" - аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече "проблем на Фройд". Същността на "проблема на Платон" е добре изразена от Бертранд Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: "Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много, колкото наистина знаят?".
"Идеята, че някои видове познание трябва да се отхвърлят заради негативни последици, е нещо, което аз намирам за малко плашещо. Кой взема решение „да се откажем от истината”? Кой определя „последиците”?”
"В силно популярната книга „Отвъд свободата и достойнството” Скинър подкрепя прилагането на бихевиористични техники за заглушаване на антисоциални тенденции в обществото с цел създаване на по-добра цивилизация. Чомски след подробен анализ описва предвижданото от него общество като „добре управляван концентрационен лагер с питомци, които се шпионират един друг, а газовите камери пушат в далечината”
/ теоретични дискусии, които са добри теми за антиутопии от фантастите./
Чомски е анархист по убеждение още в младостта си и такъв си остава.
„Как младият Чомски си обяснява разликата между собствения си свят и този, за който чете в книги като „Почит към Каталония”. И защо не поглежда към болшевиките, а към анархистите?”
Има даже частична критика към Оруел. /Да, но Оруел е бил там, като и в Бирма и в низините в Париж, след като е учил в лицея за привилигировани Итън, а Чомски пише на тихото си бюро/
Лингвистиката е описана по-скоро като точна наука. Приносът на гения Чомски изглежда е безспорен. Това е непозната тема за мен, и не мога да кажа, че съм разбрал нещо съществено. Може би ако имаше примери щях да разбера повече, но тази книга е по-скоро биографично представяне. Многото имена, и кой какво мислил и казал в частните проблеми за мен беше пълнеж. Някои историци на лингвистиката са определени от надживелия ги автор като аутсайдери, които за друго не стават. Осмива опитите им да обясняват неговите постижения чрез мотиви като лична самоизява и конкуренция.
Перефразирам негови твърдения, някои от тях странни за мен
-Постмодернизмът абсорбира елементи, които биха били леви.
-Като се съберат група хора, най-естественото нещо, за което да си говорят е политика.
-Нарочното замъгляване на прости факти с „глупав език” от представители на правителство, интелектуалци и журналисти, за да държат тълпата настрана” – т.е. социален контрол.
Дисидентството на Чомски се проявява силно в опозицията на войната на Виетнам – гледище на различни прослойки, учени, хипита и всякакви. Д-р Спок, авторът на известната бебешка книга, е бил арестуван. Чомски обаче е особено активен и с времето е маргинализиран.
Изхождайки от кариерата си, „Интелектуалците лицемерно показват възмущение от престъпления на официални врагове, а мълчат, отстъпват или се извиняват за такива в собствените си държави, тези, за които носят известна отговорност и могат да помогнат да бъдат преодолени, ако са честни /което води до загуба на респект и привилегии/”
Тази книга е от 1997 г, така че до още по-бурното ни съвремие не се достига.
Не съм чел книги на Чомски. От това по-подробно запознаване на Барски заключавам, че Чомски е безспорен гений, хуманист и идеалист. Проблеми, които разглежда, с годините се задълбочават все повече. Като недостатък на професора е нежеланието да признава грешките си – в политически коментари, не в науката. Някои във форумите го определят като „наивен”.
April 18, 2011
This is a biography of an academic by an academic, so it's not quite like anything else I've ever read in that sense. Barsky attempts to explain how Chomsky's extremely influential linguistic/cognitive theories and his equally marginalized political work both fit into his thinking as a whole. As I already knew, Chomsky considers himself a strict rationalist. His politics belongs to the (original--that is, left-)libertarian tradition that comes straight from the Enlightenment, and his linguistic work is just as firmly rooted in the thought of that era.
He unabashedly believes in what he calls "human nature," rejecting the still very influential Lockean "blank slate" idea of the malleability of the human mind/brain. At the same time his political writing and activism are all based on an assumption that external constraints on human expression/behavior are not desirable because they're usually unnecessary. Freed of the coercive psychological, intellectual, and material/physical constraints imposed on the many by a few in our society, human beings have demonstrated a capacity to organize themselves in more egalitarian ways, such as in the Spanish Civil War and in communal kibbutzim like the one Chomsky and his wife lived in for a brief time in the 1950s.
The influences on the development of his linguistics are also thoroughly documented. I found these explanations interesting, if not completely comprehensible for someone without even a rudimentary knowledge of that discipline. The logic behind his position is pretty clear though: kids learn language at about the same age, with the same level of skill, everywhere in the world, so this uniformity requires some kind of generalizing explanation.
The energy and dedication Chomsky has put into his intellectual and political lives--and to keeping them distinct from one another--is impressive, and his humility and desire to make the world a better place are traits I consider worth cultivating. As I'm suggesting there is little to no significant criticism of Chomsky here, a lack which is surprising for an academic writer, but I'm not sure that's a fault in this case.
He unabashedly believes in what he calls "human nature," rejecting the still very influential Lockean "blank slate" idea of the malleability of the human mind/brain. At the same time his political writing and activism are all based on an assumption that external constraints on human expression/behavior are not desirable because they're usually unnecessary. Freed of the coercive psychological, intellectual, and material/physical constraints imposed on the many by a few in our society, human beings have demonstrated a capacity to organize themselves in more egalitarian ways, such as in the Spanish Civil War and in communal kibbutzim like the one Chomsky and his wife lived in for a brief time in the 1950s.
The influences on the development of his linguistics are also thoroughly documented. I found these explanations interesting, if not completely comprehensible for someone without even a rudimentary knowledge of that discipline. The logic behind his position is pretty clear though: kids learn language at about the same age, with the same level of skill, everywhere in the world, so this uniformity requires some kind of generalizing explanation.
The energy and dedication Chomsky has put into his intellectual and political lives--and to keeping them distinct from one another--is impressive, and his humility and desire to make the world a better place are traits I consider worth cultivating. As I'm suggesting there is little to no significant criticism of Chomsky here, a lack which is surprising for an academic writer, but I'm not sure that's a fault in this case.
February 29, 2020
The most insightful chapters were on Avukah, which shaped Chomsky’s views of Israel-Palestine in the 1950s. Chomsky reworked ideas put forward in Avukah pamphlets later in life.
Barsky shows that Chomsky is unique in his work ethic and consistency, but that his political beliefs weren’t all that strange when he adopted them. Prior to and during WWII, there was a vibrant left-libertarian culture in the northeastern US and Europe. It made a home in streetcorner newspaper stands. Chomsky devoured material and became its leading proponent after his linguistics work made him famous. The fact that understanding his worldview is time-consuming doesn’t speak to Chomsky himself as much as the consolidation of ideas in the press, academia, and popular culture since the US became the dominant world power.
Barsky shows that Chomsky is unique in his work ethic and consistency, but that his political beliefs weren’t all that strange when he adopted them. Prior to and during WWII, there was a vibrant left-libertarian culture in the northeastern US and Europe. It made a home in streetcorner newspaper stands. Chomsky devoured material and became its leading proponent after his linguistics work made him famous. The fact that understanding his worldview is time-consuming doesn’t speak to Chomsky himself as much as the consolidation of ideas in the press, academia, and popular culture since the US became the dominant world power.
January 15, 2020
Detailed biography of Noam Chomsky´s life and thoughts.
The biggest problem is that the writer is clearly a Chomsky´s fan, so this is not the most impartial book about the anarchist professor. But still the biggest controversies are somewhat addressed here.
The second problem is that this book is old, so Chomsky´s adventures in the 2000´s are not addressed here. Like his fight with the new Atheist guru Sam Harris about the war on terror.
But the exploration of Chomsky´s unique personal world view was a interesting read. Chomsky´s philosphy is a mix o left-anarchism and somewhat extreme naturalism that is mostly encountered in the far-right or in the new Atheist community. So it is interesting to read about a system of belief that are somewhat similar, but still en up in different conclusions.
The biggest problem is that the writer is clearly a Chomsky´s fan, so this is not the most impartial book about the anarchist professor. But still the biggest controversies are somewhat addressed here.
The second problem is that this book is old, so Chomsky´s adventures in the 2000´s are not addressed here. Like his fight with the new Atheist guru Sam Harris about the war on terror.
But the exploration of Chomsky´s unique personal world view was a interesting read. Chomsky´s philosphy is a mix o left-anarchism and somewhat extreme naturalism that is mostly encountered in the far-right or in the new Atheist community. So it is interesting to read about a system of belief that are somewhat similar, but still en up in different conclusions.
September 18, 2019
El libro se presenta como "la autobiografía que Chomsky jamás escribirá". Y bueno, es eso.
Es de 1997 (más o menos) pero aún así es interesante, al menos para todos los que de un modo un otro seguimos a Chomsky, ya que él mismo cuenta poco y nada de ciertos aspectos de su vida.
Decía que a pesar de tener ya unos 18 años es interesante porque lo más importante de lo que se narra, a mi juicio, está en los primeros años de la vida de Chomsky.
Es de 1997 (más o menos) pero aún así es interesante, al menos para todos los que de un modo un otro seguimos a Chomsky, ya que él mismo cuenta poco y nada de ciertos aspectos de su vida.
Decía que a pesar de tener ya unos 18 años es interesante porque lo más importante de lo que se narra, a mi juicio, está en los primeros años de la vida de Chomsky.
May 3, 2018
Excellent story of Chomsky's intellectual "milieu", his linguistics work and political commentary, and the trials and tribulations of very personal character attacks. It appears to be a the work of a postdoc like myself-a superficial point but kind of neat because we're both Chomsky nerds.
November 3, 2025
Great book! A lot of it is about other figures surrounding Chomsky that gave him context (the milieu) but introduced me to a lot of new topics and is a really interesting story. Definitely having to look up terms but think that makes the book worth reading!
November 26, 2018
I finished this book a week or so ago an actually enjoyed it more than I have enjoyed Chomsky's actual books. Which I didn't expect at all.
February 11, 2022
I wanted an overview of Noam Chomsky and I think I got one. Super dense writing at times. Not all of it I was interested in.
June 2, 2008
I read this the year it came out. Its well worth reading. A very balanced account of a smart guy. After reading books and hearing lectures I've found to be stimulating, it was interesting to get some insights into his formative years and the way the Vietnam war and his conscience led to his becoming a leading activist.
June 23, 2012
Informative. Bonus: since the author is pro-Chomsky, it's fun to watch the contortions he goes through trying to justify Derrida in the face of Chomsky's (accurate) dismissal of Derrida's writing as meritless obscurantism.
Read
July 30, 2011its inspiring and comprehensive catalogue of him through the decades, well worth a read and tells alot about the man.
March 3, 2015
Some interesting content. A lot of not so interesting content. Writing was not impressive. I'm sure there are better Chomsky biographies out there, but probably a handful of worse ones too.
March 29, 2016
Too long and too short at the same time.
April 25, 2022
An insightful biography of an influential man. The author clearly put a great deal of effort in to understanding and representing the subjects well.
Displaying 1 - 19 of 19 reviews