What do you think?
Rate this book
Солунските братя #1
Светът на надеждата
Трилогията „Солунските братя“ проследява трудния път на светите братя Кирил и Методий в мисията им да стигнат до сърцата на хората с Божието слово. Създаването на новата азбука и разпространението на книжнината ги превръща в небесните покровители на цялото славянство.
Константин Философ се завръща във византийската столица след успешната си дипломатическа мисия при сарацините. Император Михаил III е готов да го отрупа със слава и богатство. Но Константин нехае за земните блага. Той ненавижда суетата и битките за власт в Константинопол. Затова се оттегля при брат си Методий в манастира „Св. Полихрон“, където двамата се отдават на свещеното дело да създадат писмена за славяните.
Оттатък планината Хем княз Борис усеща нуждата от промяна. Той е твърдо убеден, че за една силна и обединена България народът трябва да приеме християнската вяра. До него стигат слухове за двама солунски братя, които обикалят из далечните славянски земи и носят със себе си просвещение и мир.
Но византийските сановници кроят заговор, застрашаващ не само делото на светите братя, но и живота им.
Константин Философ се завръща във византийската столица след успешната си дипломатическа мисия при сарацините. Император Михаил III е готов да го отрупа със слава и богатство. Но Константин нехае за земните блага. Той ненавижда суетата и битките за власт в Константинопол. Затова се оттегля при брат си Методий в манастира „Св. Полихрон“, където двамата се отдават на свещеното дело да създадат писмена за славяните.
Оттатък планината Хем княз Борис усеща нуждата от промяна. Той е твърдо убеден, че за една силна и обединена България народът трябва да приеме християнската вяра. До него стигат слухове за двама солунски братя, които обикалят из далечните славянски земи и носят със себе си просвещение и мир.
Но византийските сановници кроят заговор, застрашаващ не само делото на светите братя, но и живота им.
360 pages, Paperback
Published January 1, 2023
6 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
June 30, 2023
„Солунските братя“ – роман за пътя към просвещението и надеждата за по-добър живот
„Светът е да му се радваш, а не да го гледаш под вежди и да виеш като вълк срещу луната по снежните баири на саракта“
Слав Хр. Караславов (1932–2002) е един от изтъкнатите български писатели от близкото минало. Вследствие на трайния му интерес към българската история през 1968 г. изпод перото му излиза романът „Хроника за Хаджи Димитър“. Високо оценена е и тетралогията му „И се възвисиха Асеневци“, а смятаната за най-добрата му белетристична творба – „Солунските братя“, се радва на огромен читателски интерес. Караславов е носител на редица национални и международни награди, негови произведения са преведени на 27 езика.
Трилогията „Солунските братя“ проследява трудния път на светите братя Кирил и Методий в мисията им да стигнат до сърцата на хората с Божието слово. Създаването на новата азбука и разпространението на книжнината ги превръща в небесните покровители на цялото славянство.
„Солунските братя“ - Светът на надеждата е книга 1 от трилогията за Кирил и Методий.
Романът „Солунските братя“ е роман-кауза.
Книгата пренася читателя в един друг свят, който не се различава от днешния.
Попадаме назад във времето, в смутните времена, когато е създадена славянската азбука.
Историята започва със завръщането на Константин (Кирил) в Константинопол. Философът се ползва с благоразположението на младият император Михаил III, който е готов да го отрупа с богатства и слава, но Константин нехае за тези земни блага и решава да се оттегли при брат си Методий в манастира „Св. Полихрон“, където двамата се отдават на свещеното дело да създадат писмена за славяните.
Паралелно с историята за солунските братя, Караславов ни разказва и за княз Борис и борбата му за промяна. Князът усеща нуждата народът да се просветли и да настъпи мир в славянските земи. Така пътищата на княз Борис и братята просветители се пресичат, за да донесат на славянския народ така желаната утеха.
Авторът описва дворцовите интриги и преструвките на хората от властта и църквата. Показва ни как още от стари времена е имало разделение, предразсъдъци към различните и как винаги са съществували жестоките задкулисни войни.
Събитията в романа са динамични и изпълнени с напрежение. Героите са живи и пълнокръвни. И точно както обикновените хора, и героите на Караславов имат същите слабости, поддават се на изкушения и допускат грешки, които може да им струват скъпо.
„Странни са човешките работи, понякога мислейки за доброто на народа си, подготвяш лошо за ближния си.“
Освен лошото, авторът ни показва и добротата, любовта, съчувствието, желанието за знание и борба, които са съществували в човека от памтивека. Между страниците на книгата, освен лицемерието и лъжите на вишестоящи и духовници, читателят вижда и подадените за помощ ръце, утешителните думи и вътрешните борби на тези, които имат желание да помогнат и остават верни на себе си.
„Ти, Клименте, имаш ръка, която може да дава очи, а това не всеки може... това е добро!...“
Слав Караславов така изгражда образите си, че читателят се превръща в някакъв особен всевиждащ свидетел на описваните от автора събития.
Когато човек чете книгата се замисля какви са били хората зад имената в учебниците по история, какво са чувствали и мислели, каква цена са платили, за да постигнат целите си и да направят великите дела, с които сме ги запомнили. Чрез образите на героите си, авторът ни показва как може да бъде погубена и озлобена една добра душа, но и как същата душа може да бъде спасен от едни прости думи на утеха и жест на доброта. Колко малко е нужно, за да помогнем или унищожим някого. Показва ни важността на малките неща, които пропускаме забързани в работата си, в битките си, а се сещаме за тях и ги оценяваме, чак когато е късно.
„ Всичко това е съществувало, без да го докосне с присъствието си, без да го завладее с песните и цветовете, и трябваше да наближи денят, когато човек се прощава със земното, за да види, че е пропуснал истинските наслади.“
„Солунските братя“ е книга, която ще напомня винаги, че думите са сила, че един текст може да те сграбчи и да те вдигне поне малко над земята, та било то и за кратко, за миг-два, може би и, че именно тези мигове са безценни.
„Светът е да му се радваш, а не да го гледаш под вежди и да виеш като вълк срещу луната по снежните баири на саракта“
Слав Хр. Караславов (1932–2002) е един от изтъкнатите български писатели от близкото минало. Вследствие на трайния му интерес към българската история през 1968 г. изпод перото му излиза романът „Хроника за Хаджи Димитър“. Високо оценена е и тетралогията му „И се възвисиха Асеневци“, а смятаната за най-добрата му белетристична творба – „Солунските братя“, се радва на огромен читателски интерес. Караславов е носител на редица национални и международни награди, негови произведения са преведени на 27 езика.
Трилогията „Солунските братя“ проследява трудния път на светите братя Кирил и Методий в мисията им да стигнат до сърцата на хората с Божието слово. Създаването на новата азбука и разпространението на книжнината ги превръща в небесните покровители на цялото славянство.
„Солунските братя“ - Светът на надеждата е книга 1 от трилогията за Кирил и Методий.
Романът „Солунските братя“ е роман-кауза.
Книгата пренася читателя в един друг свят, който не се различава от днешния.
Попадаме назад във времето, в смутните времена, когато е създадена славянската азбука.
Историята започва със завръщането на Константин (Кирил) в Константинопол. Философът се ползва с благоразположението на младият император Михаил III, който е готов да го отрупа с богатства и слава, но Константин нехае за тези земни блага и решава да се оттегли при брат си Методий в манастира „Св. Полихрон“, където двамата се отдават на свещеното дело да създадат писмена за славяните.
Паралелно с историята за солунските братя, Караславов ни разказва и за княз Борис и борбата му за промяна. Князът усеща нуждата народът да се просветли и да настъпи мир в славянските земи. Така пътищата на княз Борис и братята просветители се пресичат, за да донесат на славянския народ така желаната утеха.
Авторът описва дворцовите интриги и преструвките на хората от властта и църквата. Показва ни как още от стари времена е имало разделение, предразсъдъци към различните и как винаги са съществували жестоките задкулисни войни.
Събитията в романа са динамични и изпълнени с напрежение. Героите са живи и пълнокръвни. И точно както обикновените хора, и героите на Караславов имат същите слабости, поддават се на изкушения и допускат грешки, които може да им струват скъпо.
„Странни са човешките работи, понякога мислейки за доброто на народа си, подготвяш лошо за ближния си.“
Освен лошото, авторът ни показва и добротата, любовта, съчувствието, желанието за знание и борба, които са съществували в човека от памтивека. Между страниците на книгата, освен лицемерието и лъжите на вишестоящи и духовници, читателят вижда и подадените за помощ ръце, утешителните думи и вътрешните борби на тези, които имат желание да помогнат и остават верни на себе си.
„Ти, Клименте, имаш ръка, която може да дава очи, а това не всеки може... това е добро!...“
Слав Караславов така изгражда образите си, че читателят се превръща в някакъв особен всевиждащ свидетел на описваните от автора събития.
Когато човек чете книгата се замисля какви са били хората зад имената в учебниците по история, какво са чувствали и мислели, каква цена са платили, за да постигнат целите си и да направят великите дела, с които сме ги запомнили. Чрез образите на героите си, авторът ни показва как може да бъде погубена и озлобена една добра душа, но и как същата душа може да бъде спасен от едни прости думи на утеха и жест на доброта. Колко малко е нужно, за да помогнем или унищожим някого. Показва ни важността на малките неща, които пропускаме забързани в работата си, в битките си, а се сещаме за тях и ги оценяваме, чак когато е късно.
„ Всичко това е съществувало, без да го докосне с присъствието си, без да го завладее с песните и цветовете, и трябваше да наближи денят, когато човек се прощава със земното, за да види, че е пропуснал истинските наслади.“
„Солунските братя“ е книга, която ще напомня винаги, че думите са сила, че един текст може да те сграбчи и да те вдигне поне малко над земята, та било то и за кратко, за миг-два, може би и, че именно тези мигове са безценни.
Displaying 1 of 1 review