What do you think?
Rate this book
Извинете! Аз съм англичанин!
С хумор, ирония и сарказъм Клери Костова описва своите наблюдения. Обаче някои английски приятели не разбраха шегите ѝ. Тези обикновено мирни и тихи хора организираха протести. Наредиха се на опашка пред дома ѝ (чисто по английски) и издигнаха лозунги като: Ние пием не само чай! Появиха се и отговори в Туитър: Аз не обичам крикет и през цялото време се усмихвам.
После обаче се оказа, че повечето са сбъркали опашката. Те всъщност се били наредили за автографи, защото били възхитени! Но вече било късно. Тези потресаващи факти са били съкратени и сега, уви, нямате никакъв шанс да ги прочетете. Все пак са останали много други, още по-забавни. Надяваме се, че ще ви разсмеят, и смеейки се, ще научите нещо повече за английския начин на живот.
Клери Костова е журналистка, преводачка, педагог и изследовател в областта на средствата за масова комуникация. Тя е родена в София. Завършва българска и руска филология в СУ Климент Охридски и защитава докторантура в областта на медиите. Работи последователно в БТА, вестник Кооперативно село и редакция Култура на Българското радио, където става инициатор и ръководител на за първи път осъществените предавания на живо в програма Христо Ботев. След това работи в институт към БАН, където завежда отдел Масови комуникации.
Във Великобритания живее от 1992 година. Там преподава в едни от най-престижните английски колежи Грешъмз скуул, Лангли скуул и Бийстън хол. Съдейства на десетки български деца да завършат образованието си в Англия. Години наред представлява британското образование в България и Русия. От друга страна всеотдайно пропагандира българската култура в Англия, където нееднократно организира успешни срещи и вечери с участието и на българското посолство и международни организации. През 2011 година основава българското дружество в град Норич и интернет страницата Българите в Норич и Норфолк. Създава и е директор на първото българско училище в областта Петър Берон. Междувременно превежда и помага на българските емигранти. Публикува десетки статии в български и английски издания.
После обаче се оказа, че повечето са сбъркали опашката. Те всъщност се били наредили за автографи, защото били възхитени! Но вече било късно. Тези потресаващи факти са били съкратени и сега, уви, нямате никакъв шанс да ги прочетете. Все пак са останали много други, още по-забавни. Надяваме се, че ще ви разсмеят, и смеейки се, ще научите нещо повече за английския начин на живот.
Клери Костова е журналистка, преводачка, педагог и изследовател в областта на средствата за масова комуникация. Тя е родена в София. Завършва българска и руска филология в СУ Климент Охридски и защитава докторантура в областта на медиите. Работи последователно в БТА, вестник Кооперативно село и редакция Култура на Българското радио, където става инициатор и ръководител на за първи път осъществените предавания на живо в програма Христо Ботев. След това работи в институт към БАН, където завежда отдел Масови комуникации.
Във Великобритания живее от 1992 година. Там преподава в едни от най-престижните английски колежи Грешъмз скуул, Лангли скуул и Бийстън хол. Съдейства на десетки български деца да завършат образованието си в Англия. Години наред представлява британското образование в България и Русия. От друга страна всеотдайно пропагандира българската култура в Англия, където нееднократно организира успешни срещи и вечери с участието и на българското посолство и международни организации. През 2011 година основава българското дружество в град Норич и интернет страницата Българите в Норич и Норфолк. Създава и е директор на първото българско училище в областта Петър Берон. Междувременно превежда и помага на българските емигранти. Публикува десетки статии в български и английски издания.
216 pages, меки корици
Published January 1, 2023
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
September 4, 2023
Определено, това е един интересен, дори оригинален, поглед върху английската реалност, през призмата на една местна чужденка. Навярно, авторката малко е прекалила с негативизма си относно хората от Албиона, но пък в това се крие също и чарът на тази книга. Едно наистина забавно четиво, което е базирано на многогодишен опит сред местното население, а също така, предлага и не малко съвременни и исторически факти, сръчно преплетени с майсторско чувство за хумор и ирония.
May 13, 2026
На всяка божа страница в тази книга има грешки. Няма страница без грешки. Както пише в самата книга на края, коректор или редактор няма. За голяма жалост. Тази жена има докторска степен, жури е в конкурси за есета и не може да напише една страница грамотно. На що прилича това?
Като цяло тази книга не ми хареса. В началото беше ок, закачлива. Бързо стана досадна. Да се знае, аз също не съм някаква любителка на английския народ, много се ебавам с тях и разни такива истории. Ама тая книга нещо ми се струва, че прекали. Цялата е оплакване от англичаните. Може би е напълно оправдана, все пак, авторката е тази, която е живяла в Англия 30 години, не аз. Но все си викам, добре де, тая държава толкова много те дразни и ти така я презираш. Ама и след 30 години не се връщаш в България, нали? Ми да, не се връщаш. Защо ли. Толкова като не ти харесва, ела си пак в Българията.
Някои от критиките към английския народ са напълно оправдани, но други не съвсем. Авторката съди англичаните за неща, които върши цял свят и не са присъщи само за тях. Още първата или втората глава е цялата оплакване, че на въпрос "Как си?" в Англия не се отговаря искрено, а само с "Добре", дори и хич да не си добре. И тя реве и се тръшка. Бате, на кое място в света се отговоря искрено на "Как си?"??????? Сигурно има такива места, ама определено милата България не е едно от тях! В татковината е абсолютно същата история!
А в някои оплаквания просто личат годините на авторката. Бе, много разголено облекло, бе в много мъртви цветове се обличат хората... На теб пък какво ти дреме? Да не си ти? Като не си ти, гледай си в своята си паница. Сакън жена да иска да носи блуза с ниско деколте и къси гащи, сакън да иска да покаже тялото си. Особено ако ходи на дискотека. Сакън, бе, смъртен грях. А пък ако харесваш бледи, мъртви цветове като бежаво, кафяво, сиво -- ужас! Как може да не се обличаш като дъга след дъжд? Или пък ако имаш пиърсинги, цветна коса, татуировки, панкарска визия?! Ми, изглеждаш чисто ужасно. Какво е това нещо, свобода на себеизразяване? У нас такива щуротии няма, нали сме страхотните българи, при нас такива откачалки няма, уж. Аз също не съм фен на някои от тези неща, ама мисля, че ако човек се харесва с тях, да ги прави на макс и да се кефи. Не ги смятам за неуважителни, неприлични.
В какво друго ѝ личат годините? Ми, в главата за дислексията, а и изобщо като говори за психичните болести и разстройства. Наш'та не смята, че има такова животно. Няма такава болест (то и болест даже не е правилната дума, ама айде, какво да очакваме от тая книга). Болест ли? То е просто мързел. В България няма такива работи. И все за тея си твърдения цитира статистиката -- в Англия еди си какъв висок процент от населението е с дислексия и други проблеми, а в страни като нашата, Турция, Русия, нали знаете, страни, прочути с напредналостта си в областите на психичното здраве и диагностика, процентите са ниски. :)
Главата за кучетата и домашните любимци също е една такава странна. В края ѝ подчертава, че обича животните, че от 15 години гледа коте, но ако не го беше споменавала това, нямаше много да проличи, че е така. За някои неща съм съгласна с нея, като примерно за това, че да возиш куче в бебешка количка е абсурдно, не за друго, а защото не е адекватна грижа за кучето. Съгласна съм и, че дълбоката грижа, която се дава на домашните любимци, трябва да се дава и на децата и бездомните. Само дето авторката май не мисли, че адекватна грижа може да се даде и на животни, и на хора, а че непременно едните трябва да бъдат на по-лошо място от другите. Защо? Вместо да се дават по-добри грижи на хората, отколкото на животните, защо не просто и двете групи да получават еднакви грижи????? Не мога да го разбера. Не мога да разбера и защо човек не бива да обича животното си като детето си. Тя си мисли, че ако го обичаш като детето си, му позволяваш да прави каквото си иска -- е, това не говори ли повече за теб, отколкото за човека с животното? Ти ако на твоето дете всичко позволяваш, ами... А и някои от примерите, които дава за тея неща са просто странни. Било лошо куче да спи в същото легло на стопаните си???? Да не забравяме и, че е на мнение, че кучетата в Англия се гледат безупречно. Няма лъжа, че англичаните си обичат кучетата, ама това, че ги обичат, не значи, че ги гледат правилно.
Предисловието на книгата е леко нелепо. Веднага казва, че в рамките на книгата ще нарича англичаните британци и наобратно, и че имало разлика между англичани, шотландци, ирландци и уелсци само в представата на всички тях. Което е тъпо, само защото тея три групи, които не са англичани, по принцип ненавиждат англичаните, и то с резон, така че аз лично не бих ги групирала всички заедно от уважение към неангличаните.
Главата за градините също е много странна. Какво ти пречи, че хората толкова много обичат дворовете си и си ги гледат????? Това е толкова хубаво нещо???? И че се радват на жабите, които им гостуват???? Не мога да разбера.
Абе, много от нещата, от които се оплаква, ако се върне в перфектната, цивилизована България, ще види, че са тук също, и ще се натъжи силно. И ще се върне в Англия, щото няма какво да се лъжем. Тя се оплаква толкова много, ама на почти всеки млад българин дадеш ли му шанса да ѝ заеме мястото, ще го направи на момента. Донякъде я разбирам. И аз като стъпя на чужда земя ставам 10х по-голям патриот. Ама всичко е в рамките на нормалното. А за тая жена просто не знам. Както и да е. Живи, здрави.
Като цяло тази книга не ми хареса. В началото беше ок, закачлива. Бързо стана досадна. Да се знае, аз също не съм някаква любителка на английския народ, много се ебавам с тях и разни такива истории. Ама тая книга нещо ми се струва, че прекали. Цялата е оплакване от англичаните. Може би е напълно оправдана, все пак, авторката е тази, която е живяла в Англия 30 години, не аз. Но все си викам, добре де, тая държава толкова много те дразни и ти така я презираш. Ама и след 30 години не се връщаш в България, нали? Ми да, не се връщаш. Защо ли. Толкова като не ти харесва, ела си пак в Българията.
Някои от критиките към английския народ са напълно оправдани, но други не съвсем. Авторката съди англичаните за неща, които върши цял свят и не са присъщи само за тях. Още първата или втората глава е цялата оплакване, че на въпрос "Как си?" в Англия не се отговаря искрено, а само с "Добре", дори и хич да не си добре. И тя реве и се тръшка. Бате, на кое място в света се отговоря искрено на "Как си?"??????? Сигурно има такива места, ама определено милата България не е едно от тях! В татковината е абсолютно същата история!
А в някои оплаквания просто личат годините на авторката. Бе, много разголено облекло, бе в много мъртви цветове се обличат хората... На теб пък какво ти дреме? Да не си ти? Като не си ти, гледай си в своята си паница. Сакън жена да иска да носи блуза с ниско деколте и къси гащи, сакън да иска да покаже тялото си. Особено ако ходи на дискотека. Сакън, бе, смъртен грях. А пък ако харесваш бледи, мъртви цветове като бежаво, кафяво, сиво -- ужас! Как може да не се обличаш като дъга след дъжд? Или пък ако имаш пиърсинги, цветна коса, татуировки, панкарска визия?! Ми, изглеждаш чисто ужасно. Какво е това нещо, свобода на себеизразяване? У нас такива щуротии няма, нали сме страхотните българи, при нас такива откачалки няма, уж. Аз също не съм фен на някои от тези неща, ама мисля, че ако човек се харесва с тях, да ги прави на макс и да се кефи. Не ги смятам за неуважителни, неприлични.
В какво друго ѝ личат годините? Ми, в главата за дислексията, а и изобщо като говори за психичните болести и разстройства. Наш'та не смята, че има такова животно. Няма такава болест (то и болест даже не е правилната дума, ама айде, какво да очакваме от тая книга). Болест ли? То е просто мързел. В България няма такива работи. И все за тея си твърдения цитира статистиката -- в Англия еди си какъв висок процент от населението е с дислексия и други проблеми, а в страни като нашата, Турция, Русия, нали знаете, страни, прочути с напредналостта си в областите на психичното здраве и диагностика, процентите са ниски. :)
Главата за кучетата и домашните любимци също е една такава странна. В края ѝ подчертава, че обича животните, че от 15 години гледа коте, но ако не го беше споменавала това, нямаше много да проличи, че е така. За някои неща съм съгласна с нея, като примерно за това, че да возиш куче в бебешка количка е абсурдно, не за друго, а защото не е адекватна грижа за кучето. Съгласна съм и, че дълбоката грижа, която се дава на домашните любимци, трябва да се дава и на децата и бездомните. Само дето авторката май не мисли, че адекватна грижа може да се даде и на животни, и на хора, а че непременно едните трябва да бъдат на по-лошо място от другите. Защо? Вместо да се дават по-добри грижи на хората, отколкото на животните, защо не просто и двете групи да получават еднакви грижи????? Не мога да го разбера. Не мога да разбера и защо човек не бива да обича животното си като детето си. Тя си мисли, че ако го обичаш като детето си, му позволяваш да прави каквото си иска -- е, това не говори ли повече за теб, отколкото за човека с животното? Ти ако на твоето дете всичко позволяваш, ами... А и някои от примерите, които дава за тея неща са просто странни. Било лошо куче да спи в същото легло на стопаните си???? Да не забравяме и, че е на мнение, че кучетата в Англия се гледат безупречно. Няма лъжа, че англичаните си обичат кучетата, ама това, че ги обичат, не значи, че ги гледат правилно.
Предисловието на книгата е леко нелепо. Веднага казва, че в рамките на книгата ще нарича англичаните британци и наобратно, и че имало разлика между англичани, шотландци, ирландци и уелсци само в представата на всички тях. Което е тъпо, само защото тея три групи, които не са англичани, по принцип ненавиждат англичаните, и то с резон, така че аз лично не бих ги групирала всички заедно от уважение към неангличаните.
Главата за градините също е много странна. Какво ти пречи, че хората толкова много обичат дворовете си и си ги гледат????? Това е толкова хубаво нещо???? И че се радват на жабите, които им гостуват???? Не мога да разбера.
Абе, много от нещата, от които се оплаква, ако се върне в перфектната, цивилизована България, ще види, че са тук също, и ще се натъжи силно. И ще се върне в Англия, щото няма какво да се лъжем. Тя се оплаква толкова много, ама на почти всеки млад българин дадеш ли му шанса да ѝ заеме мястото, ще го направи на момента. Донякъде я разбирам. И аз като стъпя на чужда земя ставам 10х по-голям патриот. Ама всичко е в рамките на нормалното. А за тая жена просто не знам. Както и да е. Живи, здрави.
April 8, 2024
Много добре описва британския манталитет и се шегува с различните навици и обичаи на бритеската общност. Описва как да си чужденец в Англия, а и където и да е е трудно и те възприемат като второ качество човек. Книгата е забавна и неподправена и си заслужава четенето.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews