What do you think?
Rate this book
Общежитие за чудовища #1
Общежитие за чудовища
Деветнайсетгодишната Теа живее в сърцето на купона - Студентски град. Но тя нито е студентка, нито пък обитава който и да е от култовите блокове във вечно будния квартал в полите на Витоша, приютил младежи от цялата страна.
Не, Теа живее в мистериозен блок без номер, който само на пръв поглед изглежда като всички останали. Изграден с могъща магия, той е убежище за митични създания и страшилища, които трябва да се крият от света. А самата Теа, единственият човек в общежитието за чудовища, притежава умението да управлява структурата на това тайнствено и вълшебно място.
Въпреки необикновеното си ежедневие, младото момиче се опитва да живее (горе-долу) нормално - да има социален живот и приятели, които дори не подозират колко странно е мястото, което Теа нарича свой дом. Но двата ѝ свята рязко се преплитат, когато под прозореца ѝ се появява ранен младеж и тя е принудена да го пусне в блока. След ураган от съмнения и емоции тайнственият непознат заживява сред създанията, но остава загадка какви точно сили притежава и колко е опасен. А и защо изобщо е дошъл в общежитието за чудовища?
Докато Теа търси отговорите на тези въпроси, се оказва въвлечена в поредното надиграване между лидера на блока - духа, който я е отгледал - и непокорните му обитатели. Смъртта пристига неканена зад вълшебните стени. Теа ще трябва да се изправи срещу човекоядец, върколак, коварни духове, изчадия от подземията и ще се сблъска с жестоко предателство, докато над блока надвисва сянката на опасен вампир от миналото...
Началото на смайващата нова поредица на обичания писател Милен Хальов, автор на хитовата детска трилогия Кало Змея добавя магия към едно от най-необикновените кътчета на София, а сред сенките на Студентски град дебнат познати и неочаквани чудовища...
Не, Теа живее в мистериозен блок без номер, който само на пръв поглед изглежда като всички останали. Изграден с могъща магия, той е убежище за митични създания и страшилища, които трябва да се крият от света. А самата Теа, единственият човек в общежитието за чудовища, притежава умението да управлява структурата на това тайнствено и вълшебно място.
Въпреки необикновеното си ежедневие, младото момиче се опитва да живее (горе-долу) нормално - да има социален живот и приятели, които дори не подозират колко странно е мястото, което Теа нарича свой дом. Но двата ѝ свята рязко се преплитат, когато под прозореца ѝ се появява ранен младеж и тя е принудена да го пусне в блока. След ураган от съмнения и емоции тайнственият непознат заживява сред създанията, но остава загадка какви точно сили притежава и колко е опасен. А и защо изобщо е дошъл в общежитието за чудовища?
Докато Теа търси отговорите на тези въпроси, се оказва въвлечена в поредното надиграване между лидера на блока - духа, който я е отгледал - и непокорните му обитатели. Смъртта пристига неканена зад вълшебните стени. Теа ще трябва да се изправи срещу човекоядец, върколак, коварни духове, изчадия от подземията и ще се сблъска с жестоко предателство, докато над блока надвисва сянката на опасен вампир от миналото...
Началото на смайващата нова поредица на обичания писател Милен Хальов, автор на хитовата детска трилогия Кало Змея добавя магия към едно от най-необикновените кътчета на София, а сред сенките на Студентски град дебнат познати и неочаквани чудовища...
328 pages, малък формат, меки корици
Published January 1, 2023
9 people are currently reading
202 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 37 reviews
October 3, 2023
Общежитие в Студентски град приютява чудовища: https://knigolandia.info/book-review/...
Обърнете внимание на Теа, наглед едно от хилядите млади момичета в Студентски град – но нищо не е обикновено около тази девойка, най-малко самата тя. Защото тя обитава общежитие като никое друго – макар видимо, то е скрито от погледите на околните и приютява най-разнообразни чудовища, които живеят мирно и кротко зад магическите стени на този блок. Теа притежава сили да манипулира камъните, от които е изградено общежитието, след като е била отгледана от странното същество, което стои начело на пъстрата сбирщина причудливи създания с още по-причудливи имена и способности. Същевремнно момичето се опитва да живее и нормален живот, има си най-добра приятелка, с която вършеят из столицата, но тайната на нейния дом трябва да бъде опазена на всяка цена, както и изобщо на същестуването на свръхестествени твари.
Ciela Books
https://knigolandia.info/book-review/...
Обърнете внимание на Теа, наглед едно от хилядите млади момичета в Студентски град – но нищо не е обикновено около тази девойка, най-малко самата тя. Защото тя обитава общежитие като никое друго – макар видимо, то е скрито от погледите на околните и приютява най-разнообразни чудовища, които живеят мирно и кротко зад магическите стени на този блок. Теа притежава сили да манипулира камъните, от които е изградено общежитието, след като е била отгледана от странното същество, което стои начело на пъстрата сбирщина причудливи създания с още по-причудливи имена и способности. Същевремнно момичето се опитва да живее и нормален живот, има си най-добра приятелка, с която вършеят из столицата, но тайната на нейния дом трябва да бъде опазена на всяка цена, както и изобщо на същестуването на свръхестествени твари.
Ciela Books
https://knigolandia.info/book-review/...
September 14, 2023
Не съм фен на фентъзи книгите, да започна оттам:) Но открих, че точно градското фентъзи ми допада много - започнах с "Болница за безсмъртни създания" и реших да продължа с Милен Хальов и "Общежитие за чудовища". В началото се притеснявах, че не съм в таргет групата и съм малко големичка за такива истории, но останах приятно изненадана - не усетих героите малки или незрели, бяха ми доста симпатични, а диалозите между тях - непринудени и реалистични. Само за това мога да дам още 1 звезда, защото в много книги ме дразнят превзетите диалози, които не отиват нито на възрастта на героите, нито на обстановката или пък житейския им опит. Самата история мога да опиша с една дума - уют. Въпреки че става дума за общежитие в Студентски град, пълно с чудовища, в тази книга имаше невероятно много човечност и усещане за домашен уют и сплотеност. Хареса ми, че има както малки обрати и приключения, така и по-мащабна сюжетна линия, която се разгръщаше постепенно. Нямам търпение да излезе втора част и съм много щастлива, че открих още един български автор, с който времето тече неусетно:)
June 7, 2023
Отдавна не ми се беше случвало толкова да ми хареса подобна книга. А което е най-хубаво - авторът е българин! ❤️ "Общежитие за чудовища" е завладяваща история. Не се свени да те "опръска с кръв", но и да те погали нежно. Харесват ми героите, харесват ми персоналностите им. А финалът... 😂 Ужасно и прекрасно едновременно. Как ще изчакам следващата книга...
August 24, 2023
Когато първоначално чух, че съществува книга на български автор, която разказва за блок пълен с чудовища в “Студентски град”, нямаше как да не се заинтригувам.
За съжаление обаче историята за Теа и Каменна ложа не оправда очакванията ми.
Като основна причина за това се оказа липсата на предистория. По подразбиране, това трябва да е едно от основните неща, с които авторът да ни запознае, когато ни представя различните чудовища от блока, а дори и самата Теа. Това обаче липсваше в този роман и определено ми попречи да се почувствам близка до персонажите и най-малкото да изпитвам някакво вълнение или притеснение за това какво ще се случи с тях.
Друго, което не ми допадна в тази книга беше фактът, че Теа изобщо не звучеше като момиче/млада жена… Изобщо няма да се впускам в обяснения за това как Тереза е дразнещ герой, който до последно остана загадка за мен, тъй като нямахме нито една глава, в която по-подробно да можем да изследваме нейното емоционално състояние. Не!
Вместо това ще обърна внимание на това как тя и най-добрата ѝ приятелка Иринка бяха представени като две момчета - пиянски дружки, чийто най-задълбочен разговор е защо ще си поръчат бадеми в дискотеката.
*Внимание!!! Спойлър!!!* Това, което окончателно затвърди оценката ми за книгата бе начинът, по който Теа реагира, когато разбра, че най-добрата ѝ приятелка всъщност е таяд - ловец на чудовища. Ако си мислите, че след това разкритие последва сърцераздирателен разговор между две най-добри приятелки, в който се леят крокодилски сълзи, разкриват се болезнени тайни пазени с години, то напълно грешите. Изплюха се няколко обвинения, направиха се разкрития за Див и Теа ѝ би шута. Толкова за многогодишното им приятелство! Познайте колко страници бяха отделени за този обрат в историята - 5. ПРЕТУПАНИ. СТРАНИЦИ. *Край на спойлър!!!*
За съжаление, това не е единственият момент, който е претупан. Както вече казах, за мен персонажите бяха лишени от дълбочина, благодарение на липсата на каквато и да е индикация за техните емоции, мисли, желания и т.н. (с изключение на Рого-Джан - той беше сладур).
Затова не е изненада, че и романтичната нишка, която впрочем се появи като гръм от ясно небе за мен, изглеждаше много насилена.
*Внимание! Спойлър!* Не знам дали дори си казаха 10 изречения! Единственият им контакт беше да се гледат втренчено и многозначително (“Здрач”, това ти ли си???). И изведнъж просто започват да се целуват??? Никакво установяване на емоционална връзка помежду им, никакъв интересен диалог. Едно голямо НИЩО и изведнъж е влюбена в него? Сериозно? *Край на спойлър!*
Не само не разбрахме защо Теа толкова се прехласва по това момче, но авторът не даде и на читателите някаква логична причина, по която ние също да го харесаме. Той просто беше там и объркваше нещо, колкото да върви сюжета.
Пиронът в ковчега на тази книга беше фактът, че половината (може и повече) от важните диалози бяха преразказани. Давам и конкретен пример:
*Внимание!!! Спойлър!* Когато Рого-Джан съобщава, че с Ларишка очакват бебе - една изключително важна новина за всички в блока. (Бебе не е имало от десетилетия, отделно никой не подозира, че двете чудовища изобщо могат да имат поколение. Въобще… изключително важен момент!) Начинът, по който се съобщи на останалите чудовища беше резюмиран в три изречения. Това не трябва ли да е момент, в който читателят също да изпита вълнение от новината? Всякаква емоция, която можеше да почувствам, четейки тази сцена, беше убита още в зародиш. *Край на спойлър!!!*
Ето това имах предвид като казах, че всичко в тази книга е претупано.
Като цяло мога да кажа, че оценката ми не е положителна. Идеята е интересна и има много потенциал. За съжаление много не ѝ достигна, за да ме грабне и да се нареди в списъка ми с любими книги.
Давам ѝ 2⭐️ заради идеята.
**Бележка към екипа, който е работил по книгата.** Не съществува такова нещо като “топам” топка, което за мое голямо съжаление се появи поне 10 пъти в тези 300 страници. Не открих такъв глагол в тълковния речник, така че целият екип явно просто го е проспал.
Edit: След като прочетох и други български книги от фентъзи жанра, реших да понижа оценката си още. 1 ⭐️
За съжаление обаче историята за Теа и Каменна ложа не оправда очакванията ми.
Като основна причина за това се оказа липсата на предистория. По подразбиране, това трябва да е едно от основните неща, с които авторът да ни запознае, когато ни представя различните чудовища от блока, а дори и самата Теа. Това обаче липсваше в този роман и определено ми попречи да се почувствам близка до персонажите и най-малкото да изпитвам някакво вълнение или притеснение за това какво ще се случи с тях.
Друго, което не ми допадна в тази книга беше фактът, че Теа изобщо не звучеше като момиче/млада жена… Изобщо няма да се впускам в обяснения за това как Тереза е дразнещ герой, който до последно остана загадка за мен, тъй като нямахме нито една глава, в която по-подробно да можем да изследваме нейното емоционално състояние. Не!
Вместо това ще обърна внимание на това как тя и най-добрата ѝ приятелка Иринка бяха представени като две момчета - пиянски дружки, чийто най-задълбочен разговор е защо ще си поръчат бадеми в дискотеката.
*Внимание!!! Спойлър!!!* Това, което окончателно затвърди оценката ми за книгата бе начинът, по който Теа реагира, когато разбра, че най-добрата ѝ приятелка всъщност е таяд - ловец на чудовища. Ако си мислите, че след това разкритие последва сърцераздирателен разговор между две най-добри приятелки, в който се леят крокодилски сълзи, разкриват се болезнени тайни пазени с години, то напълно грешите. Изплюха се няколко обвинения, направиха се разкрития за Див и Теа ѝ би шута. Толкова за многогодишното им приятелство! Познайте колко страници бяха отделени за този обрат в историята - 5. ПРЕТУПАНИ. СТРАНИЦИ. *Край на спойлър!!!*
За съжаление, това не е единственият момент, който е претупан. Както вече казах, за мен персонажите бяха лишени от дълбочина, благодарение на липсата на каквато и да е индикация за техните емоции, мисли, желания и т.н. (с изключение на Рого-Джан - той беше сладур).
Затова не е изненада, че и романтичната нишка, която впрочем се появи като гръм от ясно небе за мен, изглеждаше много насилена.
*Внимание! Спойлър!* Не знам дали дори си казаха 10 изречения! Единственият им контакт беше да се гледат втренчено и многозначително (“Здрач”, това ти ли си???). И изведнъж просто започват да се целуват??? Никакво установяване на емоционална връзка помежду им, никакъв интересен диалог. Едно голямо НИЩО и изведнъж е влюбена в него? Сериозно? *Край на спойлър!*
Не само не разбрахме защо Теа толкова се прехласва по това момче, но авторът не даде и на читателите някаква логична причина, по която ние също да го харесаме. Той просто беше там и объркваше нещо, колкото да върви сюжета.
Пиронът в ковчега на тази книга беше фактът, че половината (може и повече) от важните диалози бяха преразказани. Давам и конкретен пример:
*Внимание!!! Спойлър!* Когато Рого-Джан съобщава, че с Ларишка очакват бебе - една изключително важна новина за всички в блока. (Бебе не е имало от десетилетия, отделно никой не подозира, че двете чудовища изобщо могат да имат поколение. Въобще… изключително важен момент!) Начинът, по който се съобщи на останалите чудовища беше резюмиран в три изречения. Това не трябва ли да е момент, в който читателят също да изпита вълнение от новината? Всякаква емоция, която можеше да почувствам, четейки тази сцена, беше убита още в зародиш. *Край на спойлър!!!*
Ето това имах предвид като казах, че всичко в тази книга е претупано.
Като цяло мога да кажа, че оценката ми не е положителна. Идеята е интересна и има много потенциал. За съжаление много не ѝ достигна, за да ме грабне и да се нареди в списъка ми с любими книги.
Давам ѝ 2⭐️ заради идеята.
**Бележка към екипа, който е работил по книгата.** Не съществува такова нещо като “топам” топка, което за мое голямо съжаление се появи поне 10 пъти в тези 300 страници. Не открих такъв глагол в тълковния речник, така че целият екип явно просто го е проспал.
Edit: След като прочетох и други български книги от фентъзи жанра, реших да понижа оценката си още. 1 ⭐️
January 24, 2025
Приятно ме изненада книжката и определено ще хвана и продължението.
September 2, 2024
Като цяло не съм впечатлена от книжката. Има хубава идея, но ми липсваха доста неща. Като за начало всяко добро фентъзи трябва да има малко повече описание. Тук конретно бих искала да разбера повече информация за обитателите на блока. Какви сили притежават те? Как така точно Теа като човек живее там? Каква е тази вълшебна вода, с която рисува символи? Бабата човек или някакво същество е била? Също така не открих никакво задълбочаване в отношенията на герите - връзката Теа-Див, Теа-Сларай. Ще прочета и втората книга и силно се надявам там да открия отговорите, които ми трябват.
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 8, 2025
Трябваше ми известно време, за да се ориентирам в историята - в началото пороят от герои и интензивното светостроене ми дойдоха в повече. Но веднъж като запомних кой кой е и за какво се бори, сюжетът ме увлече и нямах търпение да разбера какво става нататък. :)
Светът на Милен Хальов е много интригуващ, с всичките му шантави създания и законите, на които се подчиняват. Стилът също е на ниво, диалозите са много свежи и автентични, особено младежките гласове. Обратите държат в напрежение до последно... и след това.
Всъщност, това е основният ми проблем с книгата. Свършва "в нищото", което за мен не е окей дори за поредица. И последните събития отново ми върнаха усещането, че пропускам нещо и не съм в крак какво и защо става. Предполагам, че нататък всичко ще се изясни, но не съм фен на подобен "край".
Прочитът във Сторител беше невероятен, страшно ми хареса и бих посегнала и към други книги само заради името на Яна Кузова. Чакам с нетърпение и следващата част да излезе за слушане!
Светът на Милен Хальов е много интригуващ, с всичките му шантави създания и законите, на които се подчиняват. Стилът също е на ниво, диалозите са много свежи и автентични, особено младежките гласове. Обратите държат в напрежение до последно... и след това.
Всъщност, това е основният ми проблем с книгата. Свършва "в нищото", което за мен не е окей дори за поредица. И последните събития отново ми върнаха усещането, че пропускам нещо и не съм в крак какво и защо става. Предполагам, че нататък всичко ще се изясни, но не съм фен на подобен "край".
Прочитът във Сторител беше невероятен, страшно ми хареса и бих посегнала и към други книги само заради името на Яна Кузова. Чакам с нетърпение и следващата част да излезе за слушане!
December 23, 2023
One of my favourite aspects of a well done Bulgarian urban fantasy isn't the worldbuilding - which is interesting and vibrant here, and feels homely in the best possible way - it's the dialogues. In Общежитие за чудовища they're fun, funny, and authentic, and they completely sold me on the found family aspect of the book. My one complaint is the ending - what was this cliffhanger? And, more importantly, where is the sequel?
June 30, 2024
Хареса ми. Бързо се развива действието. Наслаждавах се. С удоволствие ще прочета следващата.
July 22, 2024
Страхотна книга с интересна история , абсолютно си заслужава !
November 13, 2024
В началото на книгата не бях сигурна дали ми харесва този тип “фентъзи”. Да чувам доминос, студентски град и познати улици беше странно, но пък някак ‘близко’. Към средата имаше лека романтика и любов, тогава започна наистина да ми харесва и да става интересно, а краят просто беше НЕОЧАКВАН.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 15, 2023
Много ми хареса! Първоначално се чудех какво толкова може да се случва в един блок, но бях изненадана. Много интересни герои и обрати. Начинът, по който беше представен истинския свят в Студентски град ми изглеждаше странен, но писателят най- вероятно има по- добра представа от мен, кое там е адекватно, така че не мога да споря. Много ми е любопитно как ще се развие историята.
July 1, 2023
Въпреки на моменти бавното действие, романът успя да ме изненада на няколко пъти с обратите си.
Read
May 26, 2024Милен Хальов - "Общежитие за чудовища", изд. "Сиела"2023
Тръгвам си от страховито място.
От един блок без номер в Студентски град, където живеят чудати създания. И където не е безопасно - меко казано - да попаднеш, но пък после не ти се тръгва.
Затова и, макар да да отлагах дълго прочитането на тази книга, сега се радвам, че го направих. Защото втората част на поредицата веч„е е тук и мога да продължа оттам, където спрях, без да прекарвам месеци наред в чудене какво ще стане.
Когато най-напред видях заглавието, си представих наистина чудовища - от онези, за които всяко дете е убедено, че се крият под леглото. Представях си грозни, безмилостни хищници, създания като онези в страшните приказки.
Чудовищата на Милен Хальов обаче не са такива. Някои от тях, дори, въпреки нечовешкия им вид и някои типични за хищниците качества, не бих нарекла точно чудовища. Защото те са същества с разум, чувства, характер. И макар и за малко дори могат да се поддават на влияние. Било то и само от едно същество. /Извинявай, Див, но не мога да те приема точно като човек./ И както е имало книги, в които нито един от героите не е успявал да ми стане истински симпатичен, така пък тук нямаше нито един освен може би Ламар - който да ми е изцяло неприятен или дори противен. Всеки успя да ме впечатли с нещо и да ми остави някакъв спомен.
Признавам, че отначало, докато навляза в историята, книгата ми вървеше малко трудно. Не защото не беше интересна, напротив - но просто ми трябваше време да усетя атмосферата. От един момент нататък вече не можех да я оставя и каквото и друго да правех, мислите ми бяха все в нея.
Нещо, което ми се иска да отбележа, че макар главната героиня да е Теа, не нейната история ми беше най-интересна. За мен най-въздействаща беше историята на Джерард - който ми е може би най-симпатичен от всички персонажи в книгата. Историята на Див ми звучеше някак познато - не толкова като събития, колкото усещане.
Макар всички без Теа да са "чудовищни" създания, те имам предостатъчно човешки качества. Най-трудно възприех Монгур - той беше може би единственото от всички създания, което приемах за наистина страшно. Другите - особено Ларишка - ми бяха по-скоро интересни. Жалко, че героите, които харесвам, почти никога нямат късмет.
Изненада ме - и ме разстрои - разкритието за Иринка. По някакъв странен начин я харесвах, макар да не е типът приятелка, която бих избрала.
Когато започнах да чета тази книга, не знаех точно какво да очаквам. И доста дълго я приемах като една приятна, леко страховита история. Мнението ми рязко се промени в последните пет глави, когато просто се молех все пак някой да оцелее.
Мракът /във всеки смисъл постепенно се сгъстява и вещае страховити събития. Краят ме остави с лоши предчувствия - и с нетърпение да започна втората книга. Защото Милен Хальов е чудесен разказвач и умее да пише така, че читателят да не усеща как летят страниците. И да иска още и още от историята.
Започвам втората книга и съм сигурна, че и тя ще ми хареса също толкова.
После ще ви разкажа и за нея.
Тръгвам си от страховито място.
От един блок без номер в Студентски град, където живеят чудати създания. И където не е безопасно - меко казано - да попаднеш, но пък после не ти се тръгва.
Затова и, макар да да отлагах дълго прочитането на тази книга, сега се радвам, че го направих. Защото втората част на поредицата веч„е е тук и мога да продължа оттам, където спрях, без да прекарвам месеци наред в чудене какво ще стане.
Когато най-напред видях заглавието, си представих наистина чудовища - от онези, за които всяко дете е убедено, че се крият под леглото. Представях си грозни, безмилостни хищници, създания като онези в страшните приказки.
Чудовищата на Милен Хальов обаче не са такива. Някои от тях, дори, въпреки нечовешкия им вид и някои типични за хищниците качества, не бих нарекла точно чудовища. Защото те са същества с разум, чувства, характер. И макар и за малко дори могат да се поддават на влияние. Било то и само от едно същество. /Извинявай, Див, но не мога да те приема точно като човек./ И както е имало книги, в които нито един от героите не е успявал да ми стане истински симпатичен, така пък тук нямаше нито един освен може би Ламар - който да ми е изцяло неприятен или дори противен. Всеки успя да ме впечатли с нещо и да ми остави някакъв спомен.
Признавам, че отначало, докато навляза в историята, книгата ми вървеше малко трудно. Не защото не беше интересна, напротив - но просто ми трябваше време да усетя атмосферата. От един момент нататък вече не можех да я оставя и каквото и друго да правех, мислите ми бяха все в нея.
Нещо, което ми се иска да отбележа, че макар главната героиня да е Теа, не нейната история ми беше най-интересна. За мен най-въздействаща беше историята на Джерард - който ми е може би най-симпатичен от всички персонажи в книгата. Историята на Див ми звучеше някак познато - не толкова като събития, колкото усещане.
Макар всички без Теа да са "чудовищни" създания, те имам предостатъчно човешки качества. Най-трудно възприех Монгур - той беше може би единственото от всички създания, което приемах за наистина страшно. Другите - особено Ларишка - ми бяха по-скоро интересни. Жалко, че героите, които харесвам, почти никога нямат късмет.
Изненада ме - и ме разстрои - разкритието за Иринка. По някакъв странен начин я харесвах, макар да не е типът приятелка, която бих избрала.
Когато започнах да чета тази книга, не знаех точно какво да очаквам. И доста дълго я приемах като една приятна, леко страховита история. Мнението ми рязко се промени в последните пет глави, когато просто се молех все пак някой да оцелее.
Мракът /във всеки смисъл постепенно се сгъстява и вещае страховити събития. Краят ме остави с лоши предчувствия - и с нетърпение да започна втората книга. Защото Милен Хальов е чудесен разказвач и умее да пише така, че читателят да не усеща как летят страниците. И да иска още и още от историята.
Започвам втората книга и съм сигурна, че и тя ще ми хареса също толкова.
После ще ви разкажа и за нея.
November 5, 2024
Общежитие е почти синоним на купон, нали така? Взех "Общежитие за чудовища" с нагласата, че ще е забавна книга, нещо като бг "Университет за таласъми" (нали се сещате, филмчето към "Таласъми ООД"). В началото на четатона Ани от @bookfan.tasy ме предупреди, че книгата не е така лека. Замислих се - всъщност да, в "Кало" авторът много умело засяга тежки, дори болезнени теми. А това бе детската му поредица, какво ли ме очакваше в тази книга за по-зрели читатели?
И наистина, "Общежитие за чудовища" ми беше тъжна. Даже не толкова мрачна или страшна, колкото тъжна и самотна.Но нека кажем първо няколко думи за фантазийната част . А тя е фан-та-стич-на! Теа живее и стопанисва вълшебен блок в Студентски град, който приютява най-различни чудовища. За някои може да сте чували, макар че сигурно сте ги позабравили, защото не са от най-често споменаваните - като човекоядец например, или воден дух. Други обаче бяха супер оригинални, независимо дали са били вдъхновени от някоя митология или не. Имаше един кратък момент, когато ми се искаше да има някое и друго същество, излязло от нашия фоклор. Да речем от кръвопийците, които са всъщност подскачащи мяхове с кръв.
Но бързо така се влюбих в наличните чудовища, които Милен Хальов беше сътворил. Дори класическите същества са представени по нов, интригуващ начин. Любими ми станаха - естествено, и - въздишка - Рого-джан и Ларишка. Но без чак такива спойлери. Самото общежитие също е почти като живо същество и крие безброй тайни.
Теа има способността да командва и претворява самата сграда, което я прави безценен актив за малката им общност. Насред препирните с обитателите и постоянните им изисквания, Теа си е изградила някакво чувство за нормалност. Сутрин става, проверява списъка със задачи, ако ѝ остане време се разхожда из квартала или сяда на бар с приятелката си Иринка. Докато не приютява странно момче с вълшебен глас. Тогава самите основи на това, което е познавала - съвсем буквално - започват да поддават. Както може да се предположи, в книгата ни чакат тайни, битки, жестокости и предателства. Сюжетът ми бе интересен от начало до край, и изпълнен с динамика - макар и не винаги точно с придвижване на историята напред.
Но, както споменах, най-силно влияние имаха върху мен прокрадващите се малки тъжни моменти. Като самотата, която обгръщаше почти всички герои; всеки затворен в своята малка вълшебна стаичка. Случката в пералнята, когато собственика прекарваше поглед по нараняванията на Теа. Приятелството между нея и Иринка, основано на безрезревна помощ и безропотно мълчание. Този роман ме докосна емоционално изненадващо силно.
Чудех се накрая към каква оценка да закръгля. Н��тежа страхотният диалог. Много естествен, много силен, нещо, което наистина мога да чуя да излиза от устите на хората и същевременно да изглежда добре на хартия.Та, пет звезди от мен, ако не е станало ясно.
И наистина, "Общежитие за чудовища" ми беше тъжна. Даже не толкова мрачна или страшна, колкото тъжна и самотна.Но нека кажем първо няколко думи за фантазийната част . А тя е фан-та-стич-на! Теа живее и стопанисва вълшебен блок в Студентски град, който приютява най-различни чудовища. За някои може да сте чували, макар че сигурно сте ги позабравили, защото не са от най-често споменаваните - като човекоядец например, или воден дух. Други обаче бяха супер оригинални, независимо дали са били вдъхновени от някоя митология или не. Имаше един кратък момент, когато ми се искаше да има някое и друго същество, излязло от нашия фоклор. Да речем от кръвопийците, които са всъщност подскачащи мяхове с кръв.
Но бързо така се влюбих в наличните чудовища, които Милен Хальов беше сътворил. Дори класическите същества са представени по нов, интригуващ начин. Любими ми станаха - естествено, и - въздишка - Рого-джан и Ларишка. Но без чак такива спойлери. Самото общежитие също е почти като живо същество и крие безброй тайни.
Теа има способността да командва и претворява самата сграда, което я прави безценен актив за малката им общност. Насред препирните с обитателите и постоянните им изисквания, Теа си е изградила някакво чувство за нормалност. Сутрин става, проверява списъка със задачи, ако ѝ остане време се разхожда из квартала или сяда на бар с приятелката си Иринка. Докато не приютява странно момче с вълшебен глас. Тогава самите основи на това, което е познавала - съвсем буквално - започват да поддават. Както може да се предположи, в книгата ни чакат тайни, битки, жестокости и предателства. Сюжетът ми бе интересен от начало до край, и изпълнен с динамика - макар и не винаги точно с придвижване на историята напред.
Но, както споменах, най-силно влияние имаха върху мен прокрадващите се малки тъжни моменти. Като самотата, която обгръщаше почти всички герои; всеки затворен в своята малка вълшебна стаичка. Случката в пералнята, когато собственика прекарваше поглед по нараняванията на Теа. Приятелството между нея и Иринка, основано на безрезревна помощ и безропотно мълчание. Този роман ме докосна емоционално изненадващо силно.
Чудех се накрая към каква оценка да закръгля. Н��тежа страхотният диалог. Много естествен, много силен, нещо, което наистина мога да чуя да излиза от устите на хората и същевременно да изглежда добре на хартия.Та, пет звезди от мен, ако не е станало ясно.
August 9, 2023
Милен Хальов - Общежитие за чудовища
Понеже преди доста време прочетох книгата на Алекс Крушарска за Болницата за безсмъртни създания,много добре ми се върза тази за блока в Студентски град,който също приютява всевъзможни същества с чужд произход . Чакам продължението с нетърпение и дано да е все така добро .
А за самата книга...Както се разбра,иде реч за блок в Студентски град,който външно изглежда занемарен,но магията,която го пази крие колко точно е уреден и какви са неговите обитатели. А вътре живее едно човешко създание - Тереза,която по примера на по-известната си съименница ,помага на съществата с всякакви лекове,но и с далеч по-важни неща ,като например тавана да е по-висок и да има тераса,ако такава липсва. Тук ми се искаше героинята да е с една идея по-странна,по-шашава,а не някаква селска пръчка,която нарича себе си "патка". Само казвам...
А самите същества са кое от кое по-странни,като започнеш със създанието от кал,което ще ви посрещне още на входа и което може да ви остави там с един удар и изкачвайки се по етажите,минавайки през по-обикновените и съответно безопасни същества,та стигайки чак до Сларай и Биаза (Денят и Нощта ),които водят парада, Вотраг,който винаги е готов да се разбунтува,Монгур,който винаги е готов да хапне човешко,някой и друг воден и огнен дух,и за капак Джерард - мишок с доста интересна история.
Това ми направи добро впечатление - авторът успя да ме шокира с историята на Джерард и със случилото се с Рого-Джан ,а това не се случва често.
Иначе цялата тази йерархия се променя напълно,когато една вечер на входа на блока се появява младеж,който е тежко ранен,който все пак е някакво странно същество,но никой не знае какво,докато не отваря уста...и тогава всичко се срива.
Понеже преди доста време прочетох книгата на Алекс Крушарска за Болницата за безсмъртни създания,много добре ми се върза тази за блока в Студентски град,който също приютява всевъзможни същества с чужд произход . Чакам продължението с нетърпение и дано да е все така добро .
А за самата книга...Както се разбра,иде реч за блок в Студентски град,който външно изглежда занемарен,но магията,която го пази крие колко точно е уреден и какви са неговите обитатели. А вътре живее едно човешко създание - Тереза,която по примера на по-известната си съименница ,помага на съществата с всякакви лекове,но и с далеч по-важни неща ,като например тавана да е по-висок и да има тераса,ако такава липсва. Тук ми се искаше героинята да е с една идея по-странна,по-шашава,а не някаква селска пръчка,която нарича себе си "патка". Само казвам...
А самите същества са кое от кое по-странни,като започнеш със създанието от кал,което ще ви посрещне още на входа и което може да ви остави там с един удар и изкачвайки се по етажите,минавайки през по-обикновените и съответно безопасни същества,та стигайки чак до Сларай и Биаза (Денят и Нощта ),които водят парада, Вотраг,който винаги е готов да се разбунтува,Монгур,който винаги е готов да хапне човешко,някой и друг воден и огнен дух,и за капак Джерард - мишок с доста интересна история.
Това ми направи добро впечатление - авторът успя да ме шокира с историята на Джерард и със случилото се с Рого-Джан ,а това не се случва често.
Иначе цялата тази йерархия се променя напълно,когато една вечер на входа на блока се появява младеж,който е тежко ранен,който все пак е някакво странно същество,но никой не знае какво,докато не отваря уста...и тогава всичко се срива.
August 21, 2024
Обожавам тази книга! На 8 започнах да чета "Кало Змея" и щом видях нова книга на Милен Хальов бях "Еха! Трябва да я прочета!". Книгата е за тийнейджъри, за разлика от нашумялата фентъзи трилогия от преди няколко години на автора и е много добра.
Повечето книги, които съм прочела от мъж са били с нереалистични, чувствителни женски образи. В този роман много ми хареса, че главната героиня е силна и борбена и всъщност се държи и мисли като жена, а не като плачливо момиченце.
През цялото време ме държа под напрежение и вярвах на предателя в края на книгата.
Книгите с отворен край са ми слабост, въпреки че много им се ядосвам и тази много ми хареса.
Хареса ми и любовния интерес, въпреки случилото се.
Макар, че героите бяха много с недостатъчно време за разказване на историята на повечето, всъщност всеки имаше собствен характер, който се различаваше от другите. Можех да ги различавам и това много ми хареса.
Единственото нещо, което не ми допадна бе, че екшъна не беше разпределен. Една глава беше напрежение, докато следващата беше само разтягане на историята. Ставаха много неща едновременно, докато всъщност не ставаше нищо, което да увеличи сюжета на историята.
Въпреки това книгата много ми хареса, прочетох я за един ден и не можах да се отделя от нея. Ако се чудите дали е за вас? Просто ѝ дайте шанс.
Повечето книги, които съм прочела от мъж са били с нереалистични, чувствителни женски образи. В този роман много ми хареса, че главната героиня е силна и борбена и всъщност се държи и мисли като жена, а не като плачливо момиченце.
През цялото време ме държа под напрежение и вярвах на предателя в края на книгата.
Книгите с отворен край са ми слабост, въпреки че много им се ядосвам и тази много ми хареса.
Хареса ми и любовния интерес, въпреки случилото се.
Макар, че героите бяха много с недостатъчно време за разказване на историята на повечето, всъщност всеки имаше собствен характер, който се различаваше от другите. Можех да ги различавам и това много ми хареса.
Единственото нещо, което не ми допадна бе, че екшъна не беше разпределен. Една глава беше напрежение, докато следващата беше само разтягане на историята. Ставаха много неща едновременно, докато всъщност не ставаше нищо, което да увеличи сюжета на историята.
Въпреки това книгата много ми хареса, прочетох я за един ден и не можах да се отделя от нея. Ако се чудите дали е за вас? Просто ѝ дайте шанс.
November 20, 2023
В малкото ми опит с ново българско ърбън фентъзи, тази книга определено е топ засега. Няма нищо общо с нашумялата Болница за Безсмъртни Създания, която е плоска, и с безинтересна, пасивна героиня. Тук героинята е малко по-млада, активна, заинтересована от света си, интересна за читателя, и запомняща се. Теа е единственият човек, който живее в общежитието за чудовища в центъра на Студентски Град, и познава и обича своя свят на чудовища. Има една човешка приятелка, с която не си споделят домашни проблеми, но се обичат и пазят една друга. Също така изведнъж се сдобива с приятел, човек с магически глас и неочаквано силни способности. През цялата книга те се бори за доброто на своите чудовища, дори когато резултатите не винаги са това, което очаква.
Краят е малко рязък и оставя много неотговорени въпроси, така че силно се надявам скоро да има продължение.
Краят е малко рязък и оставя много неотговорени въпроси, така че силно се надявам скоро да има продължение.
September 20, 2023
Красива корица. Сюжет, изпълнен с обрати, хумор и младежки дух. Наелектризираща романтична линия. Убедително преплитане на противоречивата действителност.
Вампири, върколаци, човекоядци и всякакви екзотични същества могат да ти отнемат живота насред Студентски град. В центъра на действието е Тереза, която развива своя човешки, емоционален и оцеляващ потенциал, за да се справи с всички нови, неочаквани събития, които я връхлитат. Коя е истинската реалност - тази в дискотеката, изпълнена с хумор и закачки или другата - пред зъбите на поредното чудовище? Иии книгата свършва, точно когато всичко се заплита тотално след една много романтична вечер.
Най-големият недостатък - следващата част на поредицата още не е излязла.
Вампири, върколаци, човекоядци и всякакви екзотични същества могат да ти отнемат живота насред Студентски град. В центъра на действието е Тереза, която развива своя човешки, емоционален и оцеляващ потенциал, за да се справи с всички нови, неочаквани събития, които я връхлитат. Коя е истинската реалност - тази в дискотеката, изпълнена с хумор и закачки или другата - пред зъбите на поредното чудовище? Иии книгата свършва, точно когато всичко се заплита тотално след една много романтична вечер.
Най-големият недостатък - следващата част на поредицата още не е излязла.
March 10, 2025
3/5 ⭐
Трябваще ми почти една година да завърша тази книга.
В началото почна много добре. Хареса ми идеята. Изкефих се на Теа - едно нормално на пръв поглед момиче, в чийто живот няма нищо нормално: чудвища, магически блок, вълшебна вода и говорящ мищок за приятел.
Е, да ама нещо куца на историята. Може би ми се иска чудовищата да са описани повече, да се разкаже за тях и техните сили. Само в блока ли живеят, не излизат ли навън... някакви такива неща от чисто битов характер...
Теа някак не мръдна в развитие за цялата книга...
В общи линии яка история с голям потенциал, но нещо липсваше. Определено втората книг ами беше по-интересна и нея я изчетох за 3 дни... 🤷♀️
Трябваще ми почти една година да завърша тази книга.
В началото почна много добре. Хареса ми идеята. Изкефих се на Теа - едно нормално на пръв поглед момиче, в чийто живот няма нищо нормално: чудвища, магически блок, вълшебна вода и говорящ мищок за приятел.
Е, да ама нещо куца на историята. Може би ми се иска чудовищата да са описани повече, да се разкаже за тях и техните сили. Само в блока ли живеят, не излизат ли навън... някакви такива неща от чисто битов характер...
Теа някак не мръдна в развитие за цялата книга...
В общи линии яка история с голям потенциал, но нещо липсваше. Определено втората книг ами беше по-интересна и нея я изчетох за 3 дни... 🤷♀️
September 23, 2023
Животът е твърде кратък, за да четем книги, които не ни носят удоволствие. А за съжаление в тази книга нищо не провокира интереса ми. Очаквах историята за блока с чудовища да ме развълнува, но първите стотина страници бяха изпълнени с безинтересни диалози и битовизми. Така и не можах да навляза в историята и сигурно проблемът е в мен, тъй като виждам, че има хора, на които им е допаднала, но определено смятам, че след като за една седмица прочетох едва една трета и наистина не ми пукаше какво ще се случи с героите, мога преспокойно да пропусна тази книга и да мина към следващата.
February 15, 2025
Някак си по незнайна причина имах много ниски очаквания и следователно бях приятно изненадана от тази книга. Беше ми доста интересно, плюс че с автора очевидно и двамата сме живяли в 29 блок в Студентски град. Със сигурност ще прочета и втората. И благодаря на сторител че продължава на доста нова български книги да прави аудио.
На моменти само ме дразнеха някои чуждици дето не бяха нужни, като hoodie. Даже суичър да беше написано по някак адекватно мисля че звучи.
На моменти само ме дразнеха някои чуждици дето не бяха нужни, като hoodie. Даже суичър да беше написано по някак адекватно мисля че звучи.
August 11, 2025
Даже не успях да я довърша. Толкова много липси, които не ми позволяват да навлеза в историята. Уж се опитва да е по-сериозен и мрачен текста, но вместо това ми е повърхностен с лековати диалогчета и нощен живот. Не знам защо я започнах. За по-точно ревю от това на @Тияна за книгата не се сещам. Докато “слушах” първия около час от книгата все той ми изкачаше в съзнанието
https://www.goodreads.com/review/show...
https://www.goodreads.com/review/show...
July 16, 2023
Много увлекателна, прочетох я на едно четене! Страхотно написана, макар действието да се развива толкова бързо, че на няколко места не разбирах какво се случва. Не разбрах какво точно същество е Дев, какво точно се с��учи на няколко места, като че ли имах нужда от повече обяснения и предистория, не само на събитията, но и за някои ключови герои. Краят беше определено неочакван!
August 26, 2024
Отдавна не бях чела БЪЛГАРСКО фантъзи и малко роментъзи,което да ми допадне толкова много!!!Книгата ме зариби още от първата глава.През цялата книга нещата бяха толкова интересни,че нямаш търпение да отгърнеш следваща страница.Края така ме шокира и дойде от нищото,че съм с много големи очаквания за втората книга!
July 15, 2024
Доста добре изграден свят и герои, ако авторът беше измислил и по-добра и последователна история тази книга щеше да е наистина забележителна.
А да, малко съм потресен как вече във втора българска фентъзи книга, на която попадам, главните герои посещават чалготека в Студентски.
А да, малко съм потресен как вече във втора българска фентъзи книга, на която попадам, главните герои посещават чалготека в Студентски.
July 16, 2024
Страхотно българско фентъзи! Историята е вълнуваща. Изпълнена е с обрати и приключения, няколко тъжни истори, чрез които се запознаваме с миналото на някои от героите. А края..... ооо, края е секващ дъха.
Имам втора част и веднага я започвам защото нямам търпение. Дано и трета част излезе скоро :)
Имам втора част и веднага я започвам защото нямам търпение. Дано и трета част излезе скоро :)
October 31, 2024
Лека и увлекателна, на моменти е малко объркана и не трябва да се разсейваш. Струва ми се, че е насочена към младежката аудитория, макар да отдавна да не принадлежа към нея пак ми е много интересна. Нямам търпение да започна втората книга :)
June 23, 2023
Специално се издразних на клифхенгъра с който завърши книгата. Такива неща ме отказват. Иначе интересен избор на герои и обстановки, определено неочаквани за мен и различни.
January 8, 2025
Трябва да е забранено книги да свършват в такъв напрегнат момент 🙈
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 30 of 37 reviews