Оптимистична теория за нашия народ, том 2

by Иван Хаджийски

"Вторият том, който предлагаме на читателя, предоставя информация за размишления по остри актуални проблеми: българския национален комплекс и неговото преодоляване ("Оптимистична теория за нашия народ"); демократичния потенциал на българското общество ("Историческите корени на нашите демократични традиции"); съдбата на българското трудолюбие ("Морална философия на българина от новото време"); разрива с традиционния сексуален и брачен морал ("Любов и брак"); противоречивото политическо съзнание и поведение на средните слоеве ("Психология на Априлското въстание"); "кадровия подбор" на историята ("Априлското въстание и Бенковски"); манипулацията на личността и нейното самоотчуждаване ("Психология на военната дисциплина")." Разбира се, това са акценти, които насочват вниманието към някои от студиите, без да омаловажават другите.

Нещо повече: за да се оцени всяка една от студиите на Хаджийски, трябва да се съпостави и с другите, да се види в контекста на цялото му творчество и особено на неговото главно произведение. За да се оцени вторият том, читателят трябва да се връща към първия.

/Петър-Емил Митев/

Genres: Sociology, Bulgarian Literature, Nonfiction, History

467 pages, Hardcover

First published January 1, 1944

About the author

Иван Минков Хаджийски е български публицист, социален психолог и марксист. Преди 1944 година трудовете му са интерпретирани от някои анализатори, като изследовател използващ методите на Густав Льобон. и Чернишевски.

За десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Социологическите му изследвания за българската народопсихология, Бит и душевност на нашия народ, се считат за най-важните му трудове.

На Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при БАН - „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“. Днес неговото име носят институтът за социални ценности и структури в София, училища в Троян и София. Община Троян учредява национална награда „Иван Хаджийски“ за принос в народопсихологията и социологията.

Reviews

[Петър Стойков · Rating 4 out of 5]

Иван Хаджийски описва много от живота на българите преди и малко след освобождението така, както той е виден от народните песни, традиции и обичаи, записани от самия него, както и от популярни по негово време автори, изследователи на българския бит и душевност. И трябва да ви кажа, че картината не е точно тази, която сме учили в училище и която повечето хора (особено "патриотите") имат за онова време.

Наред със зараждането на българската средна класа (еснафство) и мисленето и обичаите на българите на село и в града при напредването на икономическото развитие, Хаджийски изследва причините за тези промени, особено в контекста на Османската империя и освобождаването на българите от нейната власт и създаването на тяхна собствена държава.

Виждането му (и на ранните български историци, които той цитира) за живота на българите под османска власт доста се различава от това, което е набито в главите на много от нас днес. По-близо до спомена за онова време, те не го тълкуват емоционално и "патриотично", а с изненадваща логичност и безпристрастност, сравнявайки анархията на късното българско Второ царство с реда и закона на една напредничава за времето си империя. Едва по-късно тя започва да се разпада под тежестта на собствената си липса на понататъшно развитие, изостава от развитието на собствените си васали. Те самите, особено българите, далеч не са безправни роби - напротив, накрая те стават по-богати, по-образовани и по-европейци от турските управници и са принудени да се борят с властта им, за да могат да продължат напред.

Самият Хаджийски нарича османската власт "робство" но признава, че това е по-скоро емоционален епитет, измислен и използван от малкия процент "интелигенция" сред революционно настроените българи, с цел създаване на по-голяма нетърпимост към властта и по-широка масовост на движението.

[Nikolay Mollov · Rating 4 out of 5]

много ценен източник за порядките на българите от едно отминало време; от една страна не чак толкова отдавна, ала различно от днешния ни свят до неузнаваемост - във всеки аспект от ежедневието... изобилни (комични на моменти) описания на поведението, продиктувано от амбициозна воюваща посредственост, необразованост, предразсъдъци, конформизъм, все недостатъчния ресурс и борбата за социален статус...

[Deni · Rating 4 out of 5]

Не съм много сигурна, че ми стана оптимистично след тази книга, но доста от теориите ми за това защо сме такава нация на крайностите бяха коригирани, затвърдени и/или оборени.

[Andre-Louis · Rating 4 out of 5]

„Един народ, който сам не е извоювал свободата си, който не е свързан с нея посредством своите жертви, който не е формирал себе си и своето обществено съзнание в борбата за свобода, той не знае да я цени, той не може да я пази. Без нашето вътрешно освободително движение ние щяхме да станем задунайска губерния.“

[Pavel Kanazirev · Rating 4 out of 5]

Неслучайно Иван Хаджийски е наречен "бащата на българската социология"

[. · Rating 5 out of 5]

Бях я изслушал в сторител преди години. Пак бих я изслушал. И бих си я купил. В момента не помня много, но като я изслушам пак, ще напиша дълго ревю

[Stanislav · Rating 5 out of 5]

Изключителна книга.

[.]

Страхотна книга! Всеки българин е добре да я прочете или изслуша (има я в storytel). Разказва се за бита и мисленето на хората преди социализма. Изцяло друг свят е бил. Много странно колко са се променили нещата за няколко поколения. Не може да се разкаже трябва да се прочете или изслуша. Определено че я чета пак вероятно много пъти

[Joredos · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга!Може да се преподава в училища или университети по много дисциплини-литература,музика,социология,икономика,история.Изключителен стил,можем само да съжаляваме,че Иван Хаджийски загина толкова млад в името на родината ни,защото щеше да продължи да пише такива шедьоври със сигурност.

[Mihail · Rating 4 out of 5]

Интересно ако живееше сега дали би написал толкова оптимистична теория.