„...Неочакваната истина за славянската азбука и живота на Константин Философ...“ Деян Енев
„...Жив, естествен, на места изпълнен с хумор, на места – със съспенс, разказ...“ Емил Тонев
„...Не познавам друг опит да се разкаже по по-вълнуващ и новаторски начин съдбата на Константин-Кирил Философ...“ доц. Йордан Ефтимов
„Новата книга на утвърдилия се като познавач на съвременните нрави писател Стефан Кисьов е посветен на Константин-Кирил Философ. Подходът, който той избира обаче, е да създаде образа на един житиеписец, който като разследващ журналист тръгва по местата, където е пребивавал създателят на глаголицата и един от най-мащабните християнски мисионери. Така животът на големия християнски деец и християнски светец е пресъздаван стъпка по стъпка, като резултат от срещи и разговори с хора, с които се е познавал по-добре или не толкова добре. Но по-важното е – при този начин на разгръщане на повествованието Константин-Кирил Философ е фигура загадъчна, но и фигура, разкриването на чиито постъпки е задача на различни институции. Не познавам друг опит да се разкаже по по-вълнуващ и новаторски начин съдбата на Константин-Кирил Философ след „Хазарски речник“ на Милорад Павич“.
Стефан Кисьов е роден в Стара Загора през 1963 г., където завършва средното си образование в гимназия с преподаване на френски език „Ромен Ролан“. Учил е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в Софийския университет „Климент Охридски“ и Сорбоната в Париж. Работил е като електромонтьор в трамваен парк, шлосер в химкомбинат, администратор в хотел на Черноморието, сценичен работник в Старозагорската опера, сервитьор в НДК и резиденция „Бояна“. Емигрант в Швейцария от 1990 до 1992 г. Бил е журналист на свободна практика в няколко столични вестника. Автор на стотици разкази, за един от които - „Ретро“, получава наградата „Сребърен ланец“ на вестник „Труд“; на романите ,Джубокс“ (1996), „Никъде нищо“ (2000), „Не будете сомнамбула“ (2000), „Един сервитьор в резиденция Бояна“ (2004). С романа си „Екзекуторът“, през 2004 г. Стефан Кисьов става първият писател, спечелил Националния конкурс „Български роман на годината“ на фондация „Вик“ С „Твоето име е жена“ (2007) е номиниран за наградата „Хеликон“ (2008). Следват „Воайорът и квартирантката“ (2009) и „Тайната на рицаря Капулети“ (2011), сборникът разкази „Нощта на удавниците“ (2014). Пиесата му „Гларуси“ е играна в Благоевградския и Русенския театър. Филмът по негови разкази „Топъл ноември“ получава наградата „Най-добър български филм“ на международния фестивал за късометражно кино „Филмини“ (2012).
По въпроса с любителските художествено-исторически романи съм май най-скептичен и предпазлив в избора. Не, че са лоши, но в този случай предпочитам фактите пред измислицата.