Джинясването в родопската махалица Върба на 8 януари 1913 година Дожден е малко родопско село. Като далечно ехо отекват събитията от войните през 1912-1913. Обхванат от мечта да полети, младият овчар Сирачко, потомък на изкусен майстор, се залавя с построяването на летателен апарат. Пръв помощник му е мохамеданинът Хусьо, негов връстник и приятел. Талантливият Сирачко и простодушният Хусьо се побратимяват и успяват да се издигнат във въздуха, но не за дълго...
Всичко е любов
На Господ в ръцете Днес отношението ми към прозата, която съм писал, е като към „приписки" в книгата за моя род. Такава е най-вече новелата "На Господ в ръцете". За тази "приписка", с поклон, благодаря на покойните си лели, сестрите Данка и Бойка Папазови. От тях и други скъпи покойници съм чувал изрази като "Ти на тоз' свят един път не си идвал" или "Аз чужди хора по таз'земя нямам". Тези възрастни жени не познаваха Веданта. Те не знаеха какво е „гражданин на космоса". Те бяха такива.
Боян Папазов (София, 1943) е известен с игралните си филми "Всичко е любов" и "Една жена на 33". Но той е автор и на дузина пиеси. През 2001 г. "Бая си на бълхите" получи награда "Икар" от Съюза на артистите в България за най-добра пиеса. Представлението, под режисурата на Крикор Азарян, беше селектирано от Биеналето "Нова драма от Европа" и представено в Бон, Германия. Пиесата "Demon sale" е отличена с първия "Аске’ер" за драматургия през 2005 г., а "Бяс" – номинирана за наградата "Икар" през 2006 г. Пиесата "Рицар на Светия Дух" получи Голямата награда на Националния конкурс за българска драма "Иван Радоев" през 2007 г., има номинация за "Икар", а постановката на Маргарита Младенова в Народния театър "Иван Вазов" беше отличено с "Икар" за най-добро представление за сезон 2011-2012 г. През март 2013 г. Боян Папазов за втори път спечели Голямата награда за българска драма "Иван Радоев" с пиесата си "Бясна, кривогледа и лакома".