Български дневник, том 1: 1879-1881

by Konstantin Jireček, Константин Иречек

„Българския дневник“ на Иречек отбелязва от ден в ден, в течение на пет години, всичко преживяно от него в подножието на Витоша в периода, когато се полагат основите на новата българска държава и се оформява новият културен облик на столицата. Като в калейдоскоп тук се мяркат и изчезват, за да се появят отново, най-пъстри картини, засягат се тревожните злоби на времето, сериозните държавни и обществени събития и комичните, често твърде показателни за историята на нравите, случки. Но най-интересни са за нас днес снимките от натура на множество личности, играли първа роля в политическия и културния живот. Пред нас дефилират министри, дипломати, депутати, офицери, висши чиновници, големи предприемачи, журналисти и какви ли не още изпъкнали личности, които занимават общественото мнение и печата и дават храна на интригите, на злословието, на клеветите. Иречек вижда и наблюдава тия герои на деня, нахвърля силуетите им, кратките им характеристики, признава на едни от тях всичко солидно в мисъл и поведение, иронизира или карикатури други с едва скривана хитра усмивка, или с открито презрение. Това е цял легион от фигури – едни от които оставят име в паметта на поколенията и други, които изчезват в мътния и дълбок поток на забравата. Ето ги с острия релеф на физиономията и с изразителните си духовни черти, често и с биографията си: княз Александър, Марко Балабанов, Тодор Бурмов, Иван Вазов, К. Величков, д-р Г. Вълкович, Ив. Гешов, Н. Геров, Д. Греков, Ст. Данев, М. Дринов, Г. Живков, Г. Златарски, Т. Икономов, П. Каравелов, Гавр. Кръстевич, Св. Миларов, Н. и Ст. Михайловски, Гр. Начович, Д. Петков, М. Сарафов, П. Славейков, Ст. Стамболов, К. Стоилов, Др. Цанков... Но това е твърде кратък списък в сравнение с броя на останалите по-малки или ефимерни образи. [...]

В самия дневник ние се натъкваме на доста първи скици от тия портрети и между тях – на няколко от видните духовни лица, начело с Екзарх Йосиф. И нека кажем веднага: тъкмо тия последни скици издават предимно положително отношение към лицата, благоприятна оценка на характера и дейността на повечето от тях. Ето например Симеон Варненски: „Имах продължителен разговор с него: добър човек, сух и висок, прозорлив, духовит и образован, много интелигентно филантропично око, приятен глас, добър оратор, отличен ум.“

Проф. Михаил Арнаудов,

„Църковен вестник“, 1954 г.

547 pages, Unknown Binding

Published January 1, 1995

About the author

Konstantin Josef Jireček (Bulgarian: Константин Йозеф Иречек, pronounced [jiretʃek]; 24 July 1854, Vienna – 1918, Vienna), son of Josef Jireček (1825–1888) and Božena, a daughter of Pavol Jozef Šafárik (1795–1861), was a Czech historian, politician, diplomat, and Slavist. He was the founder of the Bohemian Balkanology (or Balkan Studies) and Byzantine studies.

The bulk of his writings deal with the history of the southern Slavs and their literature. They include a History of the Bulgarians (Czech and German, 1876), History of Serbs, The Principality of Bulgaria (1891), Travels in Bulgaria (Czech, 1888), etc. He mostly wrote in German.

Reviews

[Ivo Siromahov · Rating 5 out of 5]

Дневникът на Иречек е най-честната, най-ироничната и най-тъжната книга за нравите в българския политически живот след Освобождението.
Константин Иречек е трагична фигура.
Блестящ учен и ерудит, дошъл от интелектуалния елит на Европа, за да нагази в отчайващата българска кал и безпросветност.
В този дневник има фрази, които със смайваща точност описват българската политика, която очевидно не се е променила до ден днешен:
„Народното събрание – множество полуобразовани простаци или селяни. Всеки говори колкото си иска – цели заседания минават в празни приказки…
Селяните глупаво седят и вдигат ръце по команда. От 15 франка, които получават дневно, харчат едва един франк, (ядат кромид, лук, хляб, ракия), купуват си волове…
Освен селяни и турци тук виждате само уволнени чиновници или службогонци, или чиновници, които искат повишение. В цялата камара едва има 12 души, които могли да работят и размишляват в комисиите по някой законопроект“
Чета дневника и не мога да повярвам, че Иречек е направил толкова точна и безпощадна диагноза на нашето общество.
Прочетете тази книга. Би било чудесно, ако части от нея влязат в уроците по история. От дневника на Иречек ще разберете защо сме такива и защо не ни очаква нищо добро.