What do you think?
Rate this book
Часът на участта
от Биньо Иванов
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо Иванов.
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо Иванов.
65 pages, Paperback
5 people want to read
About the author
Биньо Иванов
7 books3 followersБиньо Стоянов Иванов е роден в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга, "До другата трева", излиза през 1973. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998), "Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано" (2004). Посмъртно е носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
Read
March 18, 2018Много яко.
Това е същи дадаизъм за мен.
Между другото, имам книгата отдавна, но при първото ѝ отваряне набързо я бях затворила със скепсис. Всичко с времето си, естествено.
Странно и озадачаващо писане. Харесвам стихотворенията му в класически форми повече, но ми беше любопитна играта с езика тук.
Въобще периодът ми е като преди няколко години, пак по това време на годината, между зимата и пролетта, когато четях предимно български автори и всичко ме впечатляваше и ми беше интересно, та може и това да има пръст.
Все едно, доволна съм, а това е рядкост.
Това е същи дадаизъм за мен.
Между другото, имам книгата отдавна, но при първото ѝ отваряне набързо я бях затворила със скепсис. Всичко с времето си, естествено.
Странно и озадачаващо писане. Харесвам стихотворенията му в класически форми повече, но ми беше любопитна играта с езика тук.
Въобще периодът ми е като преди няколко години, пак по това време на годината, между зимата и пролетта, когато четях предимно български автори и всичко ме впечатляваше и ми беше интересно, та може и това да има пръст.
Все едно, доволна съм, а това е рядкост.
Displaying 1 of 1 review