Записки за българските страдания: 1944-1989 г. Книга първа

by Петко Огойски

Авторът припомня жертвите на т. нар. Народен съд, присъдите и избиванията без присъда на хората от бившия режим, бягствата през граница на хиляди българи.

"Живи и мъртви братя страдалци, аз обходих да ви търся от Видин и Кула до Свиленград и Странджа, от Силистра и Добрич до Петрич и Гоцеделчевско и от Свищов и Белене до Девин и Златоград. Където не можах да стигна с нозете и очите си, продължих с мисълта си, та с душевния си поглед да видя и запиша мъченическите ви голготи. Хиляди от вас, живите, назовах, стотици от мъртвите разпознах, и много още незнайни останаха... Аз ви виках и викам на тези страници не за да разранявам позавехнали рани, не за да ви направя молитвен упокои, не за да предъвкват имената ви ловки оратори като градиво за кариерата си. Извиках ви от небитието на забравата, та с крилата на белите листа да се Завърнете при народа си. Да останете сред децата, внуците и сродниците си, да влезете в класните стаи на учениците, в дискусиите на студентите, в стиховете на поетите... извиках ви, за да заживеете живота вечен на мъчениците, пред чийто образи са стихнали на злостно злия зло6ата, ламтежът груб на алчния, шептежът на клеветника, ще бликне сила в милостивия, ще даде власт на добротворния!..."
От автора

Мемоарната книга на Петко Огойски "Записки за българските
страдания - 1944-1989 г." е документ - болка и спомен за лагерите в
България, "главните места за мъчение и унищожение на мислещите
не по тертипа на тираните". В книга първа от трилогията той описва
личните преживявания в комунистическите затвори и в най-големия
лагер за политически затворници край Белене. В разказа му може да
откриете десетки съдби на известни и неизвестни българи.
Огойски описва и преживяното в "свободния живот", както сам го
определя, между в периода 1954-1962 г. от излизането си от лагера
Белене до второто си осъждане от комунистическата власт за
"вражески литературни произведения". Тук разказът се пренася в
централното следствено управление на Държавна сигурност в София
и Централния затвор в столицата и в Старозагорския затвор. Това
беше време, когато комунистическата власт беше зажадняла за кръв
и отмъщение. Смяташе, че е приключила своята работа с врага -
българския враг, който се осмели да се опълчи на наложилата се със
сила комунистическа диктатура.За кратко време - само за няколко
месеца, бяха избити със или без съд и присъда стотици хора.
Безследно изчезнаха много български чеда заради това, че не бяха
съгласни с насилствено наложената диктатура. Избиха до крак
горяните, излезли да отстояват правото си на собствена земя!
Мнозина от будните българи потърсиха спасение в бягство през
границата, но огромна част от тях бяха избити или вкарани в
затворите и концентрационните лагери. Малка част намериха
свободата зад граница, като поеха тежкия път на политически
изгнаници в различни страни по света.
В последно време много безотговорно се използват определения като
"велик", "огромен", "единствен". Думи, изгубили вече силата и
смисъла, който носят. Петко не беше велик, както не е велик Захари
Стоянов. Те са големи българи, отдали целия си съзнателен живот за
каузата България.
Захари Стоянов възкреси в националната ни памет борбите за
национално освобождение по време на петвековното робство.
Веднага обаче бих искал да добавя едно НО - но тези борби са
водени за национално освобождение от чужд поробител.
А Петко Огойски по подобие на медвенското овчарче от Котленско
сътвори трилогията "Записки за българските страдания", за да опише
братоубийството на българи от българи.
С мъка и болка събра в себе си страданията на многобройните
гонени, изтезавани, убивани ... от българи! Колко труд! И кой друг е
готов за такъв героизъм - да вмести в душата си болката и
страданията на хиляди хора. Да ги съхрани чрез феноменалната си
памет, да ги предаде на съвременните и бъдещите поколения, за да
не забравят никога за този престъпен режим, който погуби хиляди
животи и промени съдбата на цяло поколение!
За съжаление от десетилетия у нас се заличават следите на
престъпниците от комунистическите служби. Не спират измамите и
фалшифицирането на историята ни.
В предговора авторът пояснява, че многократно се е връща към
"Записките" на Захари Стоянов и те са го подтикнали да следва
същия път на повествование.
"Една 21-годишен аз бях вече в затвора сред "народните врагове",
сред "свалената от власт буржоазия", както вече ни учиха в
училищата. Но там освен по някой от оцелелите от Народния съд
бивши властници не намерих нито капиталистите-фабриканти, нито
търговци, банкери или чифликчии. Намерих преди всичко дребни и
средни селяни и селски младежи, ученици, студенти и войници,
градски работници и занаятчии, учители и свещеници. Нямаше го
"класовият враг", пише Огойски в началото на разказа за своята
одисея при комунизма.
Петко Огойски е роден през 1929 г., осъден е за вражеска дейност,
бил е затворник и концлагерист в лагера "Белене" на остров Персин.
След публикуването ѝ през 1995 г. книгата, преиздавана три пъти
(2005, 2009 и 2015 г.) е показателен факт за огромния интерес към
нея през годините. Въпреки че не е разпространявана чрез големите
книжарници тя е една от най-продаваните и тиражни книги
(бестселър за рамките на книжния пазар у нас), свързана с
комунистическия период в България. Петко Огойски със своите
стихове, разкази и най-вече със "Записки за българските страдания"
трябва и ще достигне до младите хора. Вярвам, че те ще проявят
интерес към близкото ни минало, и книгите на Петко ще се четат, за
да убедят бъдещите поколения, че никога не трябва да се повтарят
зверствата и изстъпленията към изстрадалия български народ.

Петко Огойски почива на 22 януари 2020г.

496 pages, твърди корици

Published January 1, 1995

About the author

Петко Георгиев Михайлов-Огойски е роден в село Огоя на 1 ноември 1929 г. в местността Войкин дол. Произхожда от огойския род "Заяците". Учи в родното си село, след което завършва гимназия в София. През 1950 г. е осъден от комунистически съд на 5 години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност”. Присъдата изтърпява в няколко затвора и в концлагера Белене.

Следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. На следването му слага край повторно осъждане на две години затвор през 1962 г. - отново за стихове. Депутат от БЗНС Никола Петков в VII Велико народно събрание през 1990 - 1991 г. Бил е главен редактор на в-к „Нородно земеделско знаме”. Член е на СБП, на СБЖ, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България.

Reviews

[Ангѣлъ]

Темата за зверства, насилие и прочие болезнени състояния ми е изключително неприятна и предпочитам да не я наливам в себе си.