What do you think?
Rate this book
Абагар и вещиците
'Абагар и вещиците' е роман за най-странната по характер и съдба книга в българската литература - 'Абагар' от никополския католически епископ Филип Станиславов. Димитър Мантов, автор на исторически и биографични романи, увлекателно разказва за далечното осемнадесето столетие, доскоро смятано за 'тъмно време', което се оказва епоха на съдбоносни за България събития. Използвани са данни от секретния архив на Ватикана.
124 pages, Unknown Binding
First published January 1, 1998
7 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
July 14, 2019
„Абагар и вещиците“ е една от последните художествени книги на Димитър Мантов (има две чудесни книги с готварски рецепти излезли по-късно) и отново връща читателя към един от любимите му периоди в българската история – половинвековното съзаклятие около чипровското въстание.
Отец Августин е докторант по демонология. От Рим го изпращат обратно в родната му страна, за да разследва вече починалия си чичо, също католически свещеник, Филип Станиславов, за който във Ватикана се нижат поредица злословия. Младият докторант бързо забравя католическото учение, благодарение на дивата си кръв, родена от тази още по-дива земя. Търсейки себе си той се среща с редица духовници от всички религии и ереси по подунавието, опознава дивната сила на женските тайнства и безразсъдно се впуска в съзаклятие за бунт, забранявано от църквата.
Книгата е увлекателна, но ми дойде една идея по-философска от колкото съм свикнал да получавам от Мантов. Тук историческото е само за фон, а основата е безконечният път на човек към себе си и предопределението.
Ако някой го е зачовъркало за подробности около половинвековното съзаклятие, чипровското въстание и последвалото преселване на банатските българи. Както и борбите и митарствата на Петър Парчевич и сина му Георги, на Филип и Богдан Станиславови, на самият Петър Богдан Бакшев и другите достойни българи от този размирен период, горещо препоръчвам „Денят на изкуплението“ от същия автор – една от най-добрите книги излизали изпод перото му.
Отец Августин е докторант по демонология. От Рим го изпращат обратно в родната му страна, за да разследва вече починалия си чичо, също католически свещеник, Филип Станиславов, за който във Ватикана се нижат поредица злословия. Младият докторант бързо забравя католическото учение, благодарение на дивата си кръв, родена от тази още по-дива земя. Търсейки себе си той се среща с редица духовници от всички религии и ереси по подунавието, опознава дивната сила на женските тайнства и безразсъдно се впуска в съзаклятие за бунт, забранявано от църквата.
Книгата е увлекателна, но ми дойде една идея по-философска от колкото съм свикнал да получавам от Мантов. Тук историческото е само за фон, а основата е безконечният път на човек към себе си и предопределението.
Ако някой го е зачовъркало за подробности около половинвековното съзаклятие, чипровското въстание и последвалото преселване на банатските българи. Както и борбите и митарствата на Петър Парчевич и сина му Георги, на Филип и Богдан Станиславови, на самият Петър Богдан Бакшев и другите достойни българи от този размирен период, горещо препоръчвам „Денят на изкуплението“ от същия автор – една от най-добрите книги излизали изпод перото му.
Displaying 1 of 1 review