Час за себе си

by Димитър Стефанов

123 pages, Unknown Binding

Published January 1, 1997

About the author

Димитър Стефанов Бъчваров, български поет и преводач, е роден е на 20 март 1932 г. в село Шумата (сега Денчевци), Дряновско. Завършва чешка и българска филология в Карловия университет в Прага, Чехословакия (1950-1954). Редактор и главен редактор на литературна редакция на Радио София (1955-1969), редактор и заместник-главен редактор в сп. „Пламък” (1969-1972, 1975-1985), редактор в издателства „Народна младеж” (1972-1973) и „Български писател” (1973-1975), първи заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт” (1985 -1888). Автор на книгите: „Слънцето да не залязва” (стихотворения, 1957), „Довиждане до идващите дни” (поема, посветена на Иван Владков, 1964), „Най-голямото небе” (стихове, 1965), „Знак за събиране” (1968), „Верига от криле” (1970) „Долу на слънцето” (1970), „Слънчеви зайчета” (стихове за най-малките, 1971), „Златната юлска пряспа” (1972), „Миналото, в което ще се превърнем” ( 1975), „Стихотворения” (1975), „Край, написан от опашка” (поема за деца, 1977), „И пак за огъня” (1978), „Всекидневни сонети” (1981; 1994), „Някой ви обича” (1982), „Несъответствия” (есета и размисли, 1983), „111 сонета” (1984), „Далечна видимост. Седем поеми” (1986), „Гората на глухарчетo” (1989; 1994), „Невинни същности” (хайку, 1996), „Несъответствия” (1997), „Час за себе си” (1997), „НеприМИГващо синьо. 303 хайку” (1999), „Защо снегът” (2002), „Тръпно битие. Избрани творби” (2003), „Двамата с тебе. Хайку на български, английски и руски” (2003), „Невидимости” (лирико-философски миниатюри, 2005), „Човешки, твърде човешки” (2007), „Очертания на мига. Есета. Миниатюри. Разговори” (2008), „Петте годишни времена. Избрани творби в два тома” (2012), „Всичко онова. 40 стихотворения и 40 хайку” (2012). Книги за деца: „Слънчеви зайчета” (1971), „Звезда с фенерче” (1974), „Синьо конче” (поеми за деца, 1978), „Стъклена къщурка” (стихотворения за деца, 1979), „Звънче на колело” (стихотворения за деца 1980), „Щурче на летището” (1992), „Врабче в Балчикчирик: Весела книга за деца, които ще я прочетат на възрастните” (2001), „О! Стихове с усмивка за най-малките” (2013). Превел е над 50 книги стихове и проза от чешки, старочешки, руски, сръбски, македонски, а с дословен текст - от старофренски, хинди и японски. Сред преведените от него чешки и словашки поети са П. Безруч („Силезийски песни, 1962), В. Незвал („Метличини и градове, с В. Раковски и Гр. Ленков, 1965), В. Михалик („Тръпчива любов, 1967, с Гр. Ленков), Фр. Хрубин („Романс за флигорна”, 1977), Я. Сайферт („И пак е пролет”, 1968, с В. Раковски), Л. Новомески („Излъгаха ли те мечтите”, 1969, с В. Раковски), М. Валек („Момчето със звезда се сблъска”, 1971, с В. Раковски), Ст. К. Нойман („Майски дъждове”, 1973), Холуб, Скацел, Ондруш, Смрек, Руфус, Рихтер, Хохел, прозаиците Шикула и Виликовски и др. Един от учредителите и първи председател на Българския клуб „Про Словакия” и на Българския хайку клуб (2000). Превежда от руски поемата на Лермонтов „Измаил бей”, от старочешки „Изкусителката и нейното куче. Старочешки Декамерон от XIV век” (1993). Съставител на антологията „Септемврийска епопея” (1973), на антологията „Малка звездна музика. 101 словашки стихотворения” (1996), „Кон в лунния град. Антология на съвременните словашки разказвачи” (1997), „Сметало на любовта. Антология на 18 чешки поети” (2000), антологията “Истината с прекрасно дълги крака. 9 словашки поети” (2000), „Възможна нежност.