Добър ден, тъга / Обичате ли Брамс?

by Françoise Sagan, Франсоаз Саган, Мария Коева (Translator)

„Добър ден, тъга“ разказва за едно горещо лято, за една прекрасна вила на Средиземно море и за седемнайсетгодишната Сесил, която прекарва почивката си заедно с баща си Ремон и приятелката му Елза. Тримата се забавляват, нямат нужда от никого, щастливи са. Всичко това до пристигането на Ан. Ан е различна от жените от обкръжението на Ремон, цени културата, добрите маниери и високия морал. Начева се подмолна битка между трите жени, Ан взема надмощие, интригите на Сесил накланят везните в полза на Елза, напрежението нараства, а след развръзката идва ред на тъгата. Романът „Добър ден, тъга“ получава наградата на критиците през 1954 г.„Обичате ли Брамс?“ е историята на трийсет и девет годишната Пола, красива жена, с интересна професия, която трудно преминава от статуса на млада към този на младееща жена. Пола е разведена, приятелят ѝ Роже е твърде зает, за да ѝ отдаде нужното внимание Пола се намира на кръстопът, когато среща Симон – красив двайсет и петгодишен младеж, който се влюбва страстно в нея. Пола е трогната от вниманието му, а когато двамата отиват на концерт на Брамс, открива в младия човек дълбока чувствителност към музиката и отстъпва пред любовта му. Разкъсвана от колебания, тя няма сили да се откаже от нито един от двамата.

Genres: France

208 pages, Hardcover

Published May 19, 2023

About the author

Born Françoise Quoirez, Sagan grew up in a French Catholic, bourgeois family. She was an independent thinker and avid reader as a young girl, and upon failing her examinations for continuing at the Sorbonne, she became a writer.

She went to her family's home in the south of France and wrote her first novel, Bonjour Tristesse, at age 18. She submitted it to Editions Juillard in January 1954 and it was published that March. Later that year, She won the Prix des Critiques for Bonjour Tristesse.

She chose "Sagan" as her pen name because she liked the sound of it and also liked the reference to the Prince and Princesse de Sagan, 19th century Parisians, who are said to be the basis of some of Marcel Proust's characters.

She was known for her love of drinking, gambling, and fast driving. Her habit of driving fast was moderated after a serious car accident in 1957 involving her Aston Martin while she was living in Milly, France.

Sagan was twice married and divorced, and subsequently maintained several long-term lesbian relationships. First married in 1958 to Guy Schoeller, a publisher, they divorced in 1960, and she was then married to Robert James Westhoff, an American ceramicist and sculptor, from 1962 to 63. She had one son, Denis, from her second marriage.

She won the Prix de Monaco in 1984 in recognition of all of her work.

Reviews

[Yoana · Rating 3 out of 5]

Мислите ми за "Добър ден, тъга" са тук; сега за "Обичате ли Брамс?" И в тази повест като в първата витае някаква тревожност от остаряването на красивата и елегантна жена; странно, предвид че са писани от много млада жена. Историята всъщност е доста актуална - жена във връзка с мъж, който я взема за даденост и за когото не е приоритет. Появява се друг мъж (много по-млад), който се влюбва в нея до полуда и се вижда и по действията му, че я обича искрено и всецяло, дотам, че да не играе игрички, да не приоритизира мъжката си гордост и да не я манипулира по никакъв начин. Приема я напълно точно каквато е. За него тя наистина е приоритет. Тоест идва като вода за напуканата пустиня на полината душа. "Обичате ли Брамс?" я пита Симон в едно от писмата си и това сякаш възкресява нейното истинско "аз", заровено под пепелта на годините и всичките малки компромиси, които е правила и прави в личния си живот; напомня ѝ, че отдавна не е била във връзка със себе си, не помни какво обича и какво я кара да се вълнува, да оживява. Именно това я кара да приеме предложението му за среща - той я връща към същността ѝ - която авторката явно възприема като възможна и жива единствено в младостта.

И тя въпреки всичко това накрая Пола връща при първия. Защо? Не става ясно и аз не мога да си го обясня. Може би е някакъв израз на примирението на средната възраст, приемането на смъртта, съзнателен и вероятно въобразен като достоен отказ от ероса - от импулса за живот? Снизходителна и наивна присъда от жена на 23 над застаряващите жени.

И две думи за изданието - въпреки че е приятно на вид и допир и част от сполучлива издателства поредица, има твърде много типографски грешки като неозначена пряка реч и две реплики на един и същи герой, означени все едно са на различни. Послесловът е, според мен, безсъдържателен, а определението "Шанел на литературата" е не само необосновано с никакви аргументи, но и снизходително.

[Гергана Георгиева · Rating 4 out of 5]

Едно от най-добрите четива, на които имах удоволствието да попадна това лято и което заслужаваше детайлно и обстойно ревю веднага след прочита, когато имах времето за такова. В списъка за евентуално препрочитане.

[Anelia · Rating 4 out of 5]

Брилянтна Саган.

Ако историите бяха рокли, тези двете щяха да са ефирни летни рокли. Надали някой би могъл да представи юношеските емоции и преживявания от самите юноши. Точно това прави Саган в “Добър ден, тъга”. В продължение на две години главната героиня Сесил и баща й живеят волен, пълен с партита и малко отговорности живот. И тогава се появява Ан - гласът на разума и завръщането към задълженията. Сесил може да е разглезено дете, но психологическият образ, който Саган изгражда, е изграден с дълбочина. В един момент тя се бунтува, след което изпитва срам от самата себе си. В този психологически конфликт е брилянтността на Саган за мен.

“Обичате ли Брамс” пък задава въпроса как би изживял живота си? Един ден 39-годишната Пола се събужда с горчивината от осъзнаването, че животът й отминава, че мрази уикендите, в които любимият й пътува за бизнес срещите си, и че същият вероятно има по-млада любовница. И тогава се появява Симон, младият син на един от клиентите й, който се увлича по нея. История за преследването на щастието, любовта и партньорството, които се изплъзват, и борбата срещу най-големия враг - времето.