I. Стихотворение за скотовъдната ферма на поета На един предател Славеите пеят Кучешка психика Инцидент Отмъщението на мъдростта Любопитните Едно погребение Самота Разходка със сакатия човек Пак за славея Разговор с тенденция
II. Ах, нека всяка мерзост ме убива... Старото куче Крилати хора Защо Адам сгрешил Йезуитщина Вкус към красотата Око за око, зъб за зъб!... Кошмар Епитафия на Херкулес Сатирикът
Konstantin Pavlov was a Bulgarian poet and screenwriter. He became a prominent intellectual during Burlgaria's Communist era, even though he faced censorship and a ten-year-long publishing ban by the government.
Сатири-Константин Павлов В книгата на Константин Павлов в главата на главния герой препускат бели и черни мисли, които той трудно улавя. Някъде зад хоризонта глъхне неговият неритмичен тропот. Този неритмичен тропот е пълен с неизпълними обещания. Образите му са необоздани коне. Той казва на хората,които имат обуздани мисли впрегнати в колите на живота,влачещи много неща накуп. Тези мисли бият конските мухи. Той не може да обуздае мислите си. Но ако "метне" на гърба на най-необузданата мисъл никой никога няма да го види повече. Aко обаче някой тръгне из нивите ще го види. На главата си той ще има удар от копито,в ръцете си кичур от развята грива. Главният герой на Павлов ще ни каже да запазим кичура,който той държи в ръката си - с него ставали много хубави рогозки! Главният герой на Константин Павлов търси в единият гарван истината и само истината.На всеки един труп един славей пее. А за него славеите проклети славеи,които трябва да мълчат.