Екстазис

by Радослав Бимбалов

Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.
Георги Господинов

Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.
Митко Новков

Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа.

Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Genres: Bulgarian Literature

168 pages, Paperback

Published May 17, 2023

About the author

Радослав Бимбалов (р. 1973 в Пловдив) издава първия си роман на 25 години. „Аз, маниака“ (изд. „Хермес“, 1998) е посрещнат с интерес от читателите и въпреки че продължава да пише статии за редица медии и да публикува разкази в общи сборници, в следващите 23 години авторът решава да не издава самостоятелна книга. По негови думи – защото не е готов, трябва тепърва да опознава хората и да се учи да пише. През 2022-ра излиза неговият сборник с разкази „Млък“ (изд. „Сиела“, 2022), който попада в номинациите за наградите „Перото“ и „Хеликон“ и печели престижното трето място в конкурса „Национална литературна награда „Йордан Радичков“. Според Бимбалов „Млък“ е бил генерална репетиция за „Екстазис“.

Reviews

[Denitsa Raykova · Rating 1 out of 5]

Омръзна ми от тази безсмислена и префърцунена претрупаност на изказа при съвременните български писатели. Също така не знам колко пъти беше повторена думата "лунички", но май за първи път ми се случва да се изморя от дума. Имам нужда известно време да не я чувам.

[Evgeniya · Rating 3 out of 5]

Интересно четиво, не бих казала непретенциозно откъм текст в никакъв случай :-), но все пак лесно за четене, с ясна структура и добре-предадена конкретна идея. И аз не съм съвсем сигурна дали това е роман, но във всеки случай - винаги оценявам приятна, романтична книга, която е способна да ангажира вниманието и да занимава съзнанието няколко следобеда (особено ако са слънчеви и летни такива).

П.С. Колебаех се дали да дам 2 или 3 звезди, но днес вече два пъти се оказах голям хейтър по различни поводи, затова - 3.

[didka:) · Rating 5 out of 5]

Истински пристрастяваща книга, написана с усет и емоция. Хваща те за гърлото и не те пуска до последната дума.

[Ради · Rating 5 out of 5]

Колко е важен последният дъх?
Хвана за гърлото, отпусна леко и стисна силно отново… и след края. Влезе навътре, разхвърля, колкото можа и тръгна към изхода. Но преди да излезе се обърна, поогледа и напомни, че всяка книга преобръща света. Че сега тя ще е тази, която със своите идеи, емоции, чувства, истината, която се крие на страниците и ще разбърка ума и душата, ще спре дъха…., и ще се чудиш как… дали, да подредиш отново след нея! Книга, която оставя нещо от себе си в нас!

[Nadezhda Ivv · Rating 4 out of 5]

Не знаех какво точно чета, и след прочита не мога съвсем да определя. На корицата пише „роман“ – е, и не е, по изключително противоречив начин. Със сигурност обаче е пристрастяващо и умопомрачително потапяне в нещо дълбоко, мрачно и необяснимо.

Оставих се на усещането да се нося по редовете, плувайки измежду отломки от хора и случки, в опит да сглобя цялото, което ми се изплъзваше елегантно и загадъчно.

Кратки и ударни изречения, с много заряд и смисъл. Щедро разпиляна символика, отрезвяваща конкретност, реалност и(ли) сън. Първо сме тук, после сме там, а през цялото време сякаш и помежду.

Изключително провокативна и интересна книга, която категорично нареждам сред изненадващите и неочаквани четива, които ми харесват по много особен и трудно определим начин!

****
“Вече съм убеден, че никога няма да разпишем тая пуста нормалност, да я подредим в едно меню, от което всеки да поръчва. “Добър ден, имате ли моя размер от тази нормалност, на горния рафт?“ Не, няма да стане. Винаги ще се лутаме, обвиняваме, сочим с пръст или отвръщаме поглед с отвращение.“

“Пламъкът топеше жълтеникавия парафин, горещите капки падаха в пясъка, сред миниатюрната гора от свещи, поникнали там в чест на отвъдното. Сандъче като живота – няма място за всички.“

“А усещането в затвореното пространство на главата ми е наистина особено.
Имам натрапчивото чувство, че вътре някой мълчи.“

[Teodora Denkova · Rating 5 out of 5]

"Всяка минута, в която сме живи, вдишваме и издишваме поне петнайсет пъти. Правим го неволно, за щастие. Ако се замисляхме, нямаше да правим нещо друго. Земният ни път щеше да е само едно досадно, робско дишане"
.......
"Издърпват те, бързо, изхлузват те от семейната прегръдка, за да те издигнат цяла вселена нагоре, към устните. Имаш точно две секунди, в които си избран. После нещо щраква, съска и бързо става ужасно горещо. Почваш да се изпепеляваш в собствения си пъкъл, да пукаш и цвърчиш, докато едни прелестни устни изгълтват живота ти-лакомо, бързо.
Да, можех да бъда цигарата на Лара. И до голяма степен бях.".......

"А усещането в затвореното пространство на главата ми е наистина особено.
Имам натрапчивото чувство, че вътре някой мълчи"
........
"С времето осъзнах, че омразата е по-лесно занятие от любовта. Не ти се налага да познаваш тези, които ненавиждаш. Напротив, най-лесно се мразят далечните хора, които никога няма да срещнеш па пътеката си. Виж, обратното- да заобичаш някого- изисква да се доближиш до него, да го допуснеш , опознаеш. Човеците мразят, защото ги мързи да обичат."

Радослав Бимбалов

[Borislava · Rating 3 out of 5]

„Екстазис“ породи смесени чувства у мен. Като любител на красивия изказ, не мога да отрека съвършеното напасване между образ и думи – фино, нежно, на място във всеки ред. Наслаждавах се. Обаче именно защото се наслаждавах на думите, т.е. на съвършената форма, не усетих достатъчно историите, вплетени в сюжета. Някои от тях почувствах по-добре, други по-слабо, но като цяло спойката между тях беше някак несръчно напасната. Няма да прочета „Екстазис“ втори път, това е сигурно, ето защо давам по-нисък рейтинг (който няма никакво значение). Но пък това не означава, че няма да прочета следващата книга на Радослав Бимбалов – неговият изящен изказ просто гали сетивата и носи удоволствие.

[Петко · Rating 4 out of 5]

След сборника "Млък" очаквах и "Екстазис" да е написана увлекателно и красиво – с чаровни метафори и игриви глаголи. Така и се оказа. Романът дори запазва усещането от разказите – за проникващ в детайлите поглед в бита, който изкарва наяве малките големи неща, които пък от своя страна го превръщат в искрено човечна история. Един от онези романи, които ни карат да се усмихнем в края и да гледаме на живота и смъртта с едно наум.

[LiLyAnA · Rating 5 out of 5]

Първото ми ревю тук е за книгата "Екстазис". Признавам, следвам Радослав Бимбалов в социалните мрежи, интересен ми е, затова реших да си купя и книгата му, разказите не съм чела.

Началото ми хареса доста, особено изказа - удоволствие е да се чете тази книга, дори само заради играта с думи.
Сюжетът не е нещо ново, но пък е навързан добре. Има любовна история, допир до "непознатото", туист в края.

Смятам, че книгата заслужава 5 звезди и дори препрочитане в бъдеще.

[Дамян Рейнов · Rating 2 out of 5]

Много е тъжно да четеш автор, който пише великолепно, но няма какво да каже. Писане заради самото писане. Иначе, разказите му в сборника "Млък" не бяха никак лоши, но у нас няма традиции сред читателите за четене на къса проза. Не че на Екстазиса броя думи му стигат да се назове новела, книжката даже се окичила с прозвището РОМАН на корицата. Кого залъгваме?

[Nadya Muzdrakova · Rating 5 out of 5]

Книга, която създава усещане по цялото тяло. Невероятното умение на автора да се разхожда из човешката същност чрез тънката нишка на думите е осезаема и кара читателя да откъсва поглед от книгата и да размишлява върху прочетеното. Наслада!

[Iva · Rating 3 out of 5]

I have all sorts of mixed feelings. There are striking phrases and thoughts that stop you in your track from shock or beauty, but the story is weird. And the end feels as if the author ran out of ideas and didn't really know how to put an end to it.

[Nelly · Rating 4 out of 5]

С нетърпение ще чакам нови книги. Беше интересно изживяване :)

[Silviya · Rating 5 out of 5]

Някои книги просто трябва да се прочетат, за да има време след това да се преживеят.

[Irena]

Останах леко неразбираща. Познах разказа Шит от Млък. Искаше ми се повече, защото харесвам Радо Бимбалов. Все пак благодаря.

[Ева Молхо · Rating 5 out of 5]

Харесвам стила на Радослав Бимбалов, определено. Книгата е свежа, интересна, чете се бързо. Ще чакам следващата му книга с нетърпение.

[Iva Nesheva · Rating 4 out of 5]

Последните 50-тина страници направиха книгата интересна за мен. Интересна концепция.

[Preslava Peneva · Rating 3 out of 5]

+2.5 за идеята, -2.5 за изпълнението.

[Elena Stoyanova · Rating 4 out of 5]

I took it in one breath. An impressive style, but the story is a bit strange for me.